Ако започнатите реформи в средното и висшето образование не продължат, средствата в сферата ще продължат да се използват не достатъчно ефективно. Това коментира просветният министър акад. Николай Денков, който на специална пресконференция днес отчете дейността на екипа си за изминалия мандат.

Министър Денков посочи, че влизайки в министерството, е видял, че има няколко теми, които са изключително важни, но понеже не са популярни, не се дискутират с обществото. Сред тях например са графикът на учебното време, както и методиката за измерване на добавената стойност в училищата, която цели да измери обективно качеството на предлаганото обучение. По първата тема акад. Денков например не успя да убеди социалните партньори в необходимостта учебната година да свършва 2 седмици по-късно, нито тя да започва по-рано - на 1 или 7 септември, каквито идеи имаше. Системата за оценка на добавената стойност пък, която ще използва резултатите от националното външно оценяване и матурите, вече е готова - сключен е договор за прилагане на новата методика спрямо резултатите от изпитите през 2022 г., посочиха от МОН.

"Това, което направихме, е да представим тези важни въпроси, които трябва да се дискутират, пред обществото и социалните партньори и да обясним, че по тях трябва да се търси решение. То може да не е спешно, но трябва да се търси решение. Въпросът за графика вече е отворен, той няма да изчезне, защото няма как няколкото месеца по-малко, които учат българските ученици спрямо връстниците си в чужбина, да бъдат компенсирани", коментира той.

"Надявам се следващият министър да използва максимално това, което ние направихме и да доразшири свършеното, както направих и аз. Не вярвам, че някой ще спре прегледа на учебните програми. Няма как да се спре и задачата по оценка на добавената стойност в училищата - ние сме апробирали система, тя работи, въпросът е дали ще бъдат извадени публично резултатите. Следващият министър ще реши това", посочи министърът.

По подобен начин, по думите му, не се говори и по някои въпроси в сферата на висшето образование, защото "предизвикват напрежение". Подобен смут създадоха например предложените от акад. Денков нови минимални изисквания пред доценти и професори, както и новата методика за атестация на университетските преподаватели. Преди дни екипът му предложи нова редакция на въпросните минимални изисквания, които са обсъдени от 13 ректори и 48 преподаватели от вузовете. "Убеден съм, че те могат да бъдат приети от общността, но дали следващият министър ще е готов да го направи, е негово решение", казва Денков.

"Ако не продължат реформите, ще имаме ситуация като преди нас - част от проблемите ще се решават, част няма да се решават, средства ще се харчат, но ефективността им няма да е тази, която трябва да бъде", заяви министър Денков.

ОТЧЕТ

961 млн. лв. повече инвестира държавата в образование и наука през последните 7 месеца, отчетоха още от екипа на акад. Денков. От тях в детските градини, училищата и университетите влязоха 785 млн. лв. над средствата от 2021 г. За наука бяха отделени 176  млн. лв. допълнително в сравнение с м.г. В резултат на това от 1 април т.г. детските ясли и градини са напълно безплатни за родителите, а средната заплата на учителите е станала 25% по-висока от средната за страната, посочиха от МОН, допълвайки, че са били повишени средствата за издръжка и за материалната база в детските градини и училищата, за храна на децата до 4 клас, за стипендиите на учениците, както за 21-те национални програми в средното образование.

Сред отчетеното бяха още допълнителните 40 млн. лв. за вузовете за издръжка и за ръст на заплатите им, двукратното увеличение от 500 на 1000 лв. на докторантските стипендии, 20-те млн. лв. за заплати в БАН, промененият училищен закон в посока деполитизация на системата и др.