Макар и със заявка да бъде отменена, спорната наредба на МОН за забрана на е-дневниците от външни доставчици предизвика редица въпроси около Националната електронна информационна система в предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО). От Съюза на работодателите в системата на народната просвета зададоха публично 7 въпроса към министерството на образованието.
Вчера, след възникналото недоволство, МОН оттегли въпросната наредба за документите и информацията, която предвиждаше от 2025/26 г. всички е-дневници на училищата да минат към НЕИСПУО, без възможност учебните заведения да ползват външни доставчици като "Школо" и др. Мотивът бе, че e нужно детайлно предварително обсъждане с всички заинтересовани страни, както и отчитане на мнението на родители, учители и директори. Въпросителните около националната информациононна система обаче се увеличиха.
"Каква е цената на НЕИСПУО, която държавата е изплатила до момента? Кой стои зад НЕИСПУО? Какви са поетите одитни ангажименти от МОН към НЕИСПУО?", питат те. Директорите се чудят НЕИСПУО държавна ли е и кой я представлява от страна на МОН, както и защо трета година тя "измъчва цялата образователна система" и какви санкции са наложени на администраторите й? От съюза искат също така да получат отговори какви средства се предвижда да бъдат изплатени от държавата към НЕИСПУО за надграждането й през годините и предвижда ли се в определен момент на образователните институции да бъде наложено да плащат за използването на НЕИСПУО или отделни нейни модули?
"Бързата реакция на министъра е похвална, независимо от причините, които са я породили", коментира пред БНР Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България. По думите му тази наредба трябва да съществува, тъй като е предвидена по закон. "В нея от 2016 г. е разписано създаването на Национална електронна платформа. Казусът възниква в мудния формат на изграждане на тази Национална електронна платформа. Държавата трудно може да регулира подобни сериозни механизми за създаване на такава платформа. Държавата реагира бавно", обясни той.
По думите му електронният дневник на външни доставчици е за да има бърза и адекватна реакция с всички. "Ако на 15 септември 2025 г. преминем на НЕИСПУО, държавата ще спре да изпраща информация до родителите на същата секунда. Тази система не е подготвена да издържи тежестта на тази огромна натовареност. Трябва време, но и хора, които да я направят. Тя се изгражда от 2016 г. до сега - бавно, продължително. "Школо" дойдоха през 2016 г. в образователното министерство и разработиха този продукт, който за мен е национална гордост за дигиталната трансформация на българското образование. Няма нужда да бъде затваряно, само защото било частно", смята той.
"Темата за преминаването на е-дневниците към НЕИСПУО никога не е била комуникирана с нас", заяви пред БНР и Любомир Ваньов, изпълнителен директор на системата "Школо". По думите му те са отворени за диалог по всяка тема. Основната разлика в двете системи според него е мотивацията. "Ние носим добавена стойност на учители, директори и родители. Ако спрем да носим добавена стойност, нашите партньори ще спрат да ни ползват и респективно няма да ни има", посочи той. Ваньов е категоричен, че никога не са желали да участват в каквито и да било обществени поръчки. Според него трябва да има самостоятелност и всяко учебно заведение само да решава коя система да използва за електронен дневник, стига системата да е интегрирана с Националната система. Около 1400-1500 лв. струва абонаментът за една година за едно училище "Школо", посочи още той.
