Делът на ранно напусналите образователна система в България намалява от 12.8 на 12.2% за 2021 г., но все още е далеч от средната стойност за ЕС - 9.7%. По същия начин се подобрява и достъпът до детска градина, макар и все още недостатъчно в сравнение със западните държави. Остават сериозни и диспропорциите между регионите у нас - ако около София едва 6% от младежите между 18 и 24 г. спират преждевременно обучението си, то в Югоизточния регион този дял е цели 21%. Едва 1/3 от ромските ученици у нас завършват гимназия. Това показва Обзорът на образованието и обучението за 2022 г. в България, който ежегодно подготвя Европейската комисия, сравнявайки образователните показатели в 27-те държави членки на ЕС. Изводът не е особено оптимистичен - резултатите от обучението в България не са се променили значително през последните 14 години.
Училищно образование - застой
През последното десетилетие процентът на лицата, напускащи преждевременно системата на образованието, остава стабилен, посочват анализаторите. През 2021 г. той намалява до 12.2% в сравнение с 12.8% през 2020 г. и 14% през 2019 г., но все още е над средната стойност за ЕС от 9.7%. Разликата между градските и селските райони е значителна - съответно 6.8% и 23.7%, а също и между самите региони - ако в Югозападния регион със столицата София процентът на преждевременно напусналите система е 6.7%, то в Югоизточния той скача до 21.6%.
В доклада се цитират резултатите от изследването PISA, което регистрира два пъти по-голям недостиг на умения у българските ученици спрямо средното в Европа - 47% със слаби умения по четене, 44% по математика и 47% по природни науки, като този процент е над 60% сред учениците в неравностойно положение. Уменията по четене на нашите ученици е с 67 т. по-нисък от другите страни, което съответства на над 1.5 г. в училище. Огромни са и разликите в постиженията на учениците с майчин език, различен от българския - те имат 74 т. по-малко от останалите, което е най-голяма разлика в ЕС. "България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25%, което ще изисква значителни усилия", заключват от ЕК. Оттам обърщат внимание и на 21-те национални програми в средното образование, които се приветстват, но се препоръчва те да бъдат оценени, за да може да се инвестира още по-целенасочено.
Едва 29% имат базови IT умения
Ниското равнище на уменията в областта на цифровите технологии сред младежите и възрастните е основно предизвикателство в България, констатира докладът. Лицата с основни IT умения са едва 29% от населението между 16-74 г. в сравнение със средно 56% за ЕС. Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което е малко под 1/3 от средното за ЕС. Сред младежите на възраст 16-19 г. само 52% имат основни или по-високи общи IT умения, което е един от най-ниските проценти в ЕС, където нивото е средно 69 на сто.
Уменията в областта на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски, което се влошава от намаляването на населението в трудоспособна възраст и слабата връзка между висшето образование и обучението на възрастни и нуждите на пазара на труда. Вследствие на това предприятията срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват. Проблемът се задълбочава и от ниския процент на висшистите в областта на STEM. В същото време обаче, България е на първо място в Европа по дял на жените специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии - 28% в сравнение със средния дял за ЕС от 19%.
Малко висшисти
Процентът на завършилите висше образование в България остава сравнително нисък - около 33% от хората между 25 и 34 г. имат висше образование, като този процент не се е подобрил значително през последните 5 г. и остава под средната стойност за ЕС от 41.2% и целевата стойност на ЕС от 45% до 2030 г. Разликата между броя на завършилите висше образование в градските и селските райони остава значителна - съответно 47.4 % и 13.7%. Процентът на завършилите висше образование в българските градове се доближава до средното за ЕС от 51.4%. Регионалните различия на завършилите висше образование също се запазват и варират между 20.8% в Северозападния регион и 46.5% в Югозападния регион (със столицата София). Продължава да съществува и неравнопоставеност между половете, като 39.5% от жените на 25-34 г. са с висше образование, в сравнение с 28% от мъжете.
Професионално
"Независимо от предприетите мерки привеждането на професионалното образование в съответствие с нуждите на пазара на труда може да се подобри допълнително", отбелязват изследователите. Оттам посочват, че МОН провежда системна политика за преструктуриране на план-приема и въвежда дуална система, но общият дял на учениците и училищата е сравнително нисък. Според последните налични данни броят на новопостъпилите ученици в гимназиалния етап на професионалното образование намалява - процентът на записване е 51.5% през 2020 г. (средно за ЕС 48.7%), което е лек спад спрямо предходните 2 г. Процентът на заетост на наскоро завършилите професионално образовнаие се е увеличил от 69.6% през 2020 г. до 72.4% през 2021 г., но все още е под средната стойност за ЕС-27 от 76.4%.
България продължава да има един от най-ниските проценти на участие в образование и обучение на възрастни в ЕС, въпреки предприетите мерки. Населението на възраст между 25 и 64 г., участвало в обучение през последните 4 седмици, намалява от 2% през 2019 г. на 1.8% през 2021 г. Процентът на участие през 2021 г. е с 9 процентни пункта по-нисък от средната стойност за ЕС-27 за 2021 г. (10.8%) и е най-нисък в сравнение с всички европейски държави. Според проучване от 2021 г. само 5% от възрастните са посещавали онлайн курсове през последните три месеца при 18% средно за ЕС. Целта на България до 2030 г. е 35.4 % от възрастните да участват в обучение всяка година (три пъти повече от базовата стойност от 11.8% през 2016 г.).
Сегрегацията - само 1/3 от ромските ученици завършват гимназия
От ЕК отбелязват големите мащаби на образователната сегрегация в България. Делът на ромските деца на между 7 и 15 г., посещаващи формално образование, е 86.2% при 94.6% от общото население. Едва 28% от ромските ученици на 20-24 г. са завършили гимназия, докато за българското население този процент е 83.6%. Почти 2/3 от ромските деца между 6 и 14 г. посещават училище или детска градина, в които всички или повечето им съученици са роми. 3/4 от ромските деца на възраст под 18 г. са изложени на риск от бедност. Според проучване на Агенцията на ЕС за основните права образователната сегрегация се задълбочава по-специално в общообразователните училища. Родителите отписват децата си от училища, в които преобладава броят на ромските деца. "Обхватът на програмите за премахване на сегрегацията е ограничен", отбелязват експертите.
7000 деца чакат за детска градина в София
За първи път от 2014 г. насам процентът на участие на децата между 3 г. и възрастта за започване на задължителното начално образование, която стана 4 г., леко се подобрява и достига 80.1%. Все още обаче той е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 93% и от целевата стойност на ЕС от 96% до 2030 г., пишат анализаторите. Оттам отбелязват финансовите компенсации за семействата, чиито деца не са получили място в детска градина, но посочват и липсата на места в столицата, където за т.г. бедостигът е от над 7000 места за деца между 3 и 6 г. "Въпреки че инвестициите в образованието се подобряват, включително чрез плана за възстановяване и устойчивост (по който ще бъдат обновени 57 детски градини), разгръщането на реформата за приобщаващо образование изисква допълнителни ресурси", смятат от ЕК.
