facebook
twitter

Просвета

Европейска диплома - на една ръка разстояние

България премахва изпитите за македонски студенти във висшите си училища
435
 ЕПА/БГНЕС

Пролетта и лятото традиционно са месеци за кандидатстване в университет. Пандемията тази година внесе доста несигурност в плановете на кандидат-студентите, особено за тези, които смятат да учат в чужбина. Все пак, малко от тях се отказват на намеренията си.

Българските университети вече се адаптираха към новите реалности, започнаха да организират онлайн изпити, за да улеснят кандидатите си, а някои от тях, като например най-старото и престижно висше училище в страната - Софийският университет “Св. Климент Охридски” (СУ), дори премахнаха почти всички свои кандидат-студентски изпити, за да не изложат на риск бъдещите висшисти. Какви облекчения са предвидени за македонските студенти, които от години избират България за своето висше образование? Какво привлича студентите от Северна Македония към българските висши училища? Какви специалности избират те и къде виждат бъдещето си?

...............
 

Данните на българското министерство на образованието (МОН) показват, че македонските студенти в България се увеличават. Приетите първокурсници за академичната 2017/18 година са 241. Година по-късно през 2018/19 те се увеличават до 264, а през 2019/20 година те са вече 337 души. Общо студентите от Република Северна Македония, които се обучават през втория семестър в български висши училища тази година, са 799 на брой.


Как става приемът

 

Приемът на македонски студенти в България става по реда на две постановления на Министерския съвет. Постановление 228 на МС от 1997 г. е специално за граждани на Северна Македония. И тази година по него са определени 150 места. Приетите по тази линия ще заплащат такси, колкото българските студенти държавна поръчка. Тази година обаче кандидатстването ще става по електронен път - без традиционните изпити по български и история, а само по документи. За студентите е планирана стипендия от 240 лева на месец през първата година на обучението без оглед на успеха им, като от втората година стипендиите ще се отпускат за всеки семестър поотделно при минимален успех от предходните два семестъра не по-нисък от добър 4.00.

Постановление 103 от 1993 г. пък е за кандидати от българската диаспора по света. Те се явяват на конкурсен изпит (тест), включващ въпроси по български език и литература и история на България. Тази година поради епидемиологичната обстановка по изключение също няма да има кандидатстудентски изпит. Кандидатстването ще се осъществи по електронен път. Инструкциите за кандидатстване ще бъдат разписани и публикувани на интернет страницата на министерството на образованието - www.mon.bg в рубриката „За българите зад граница“, Обучение в България.

Плановите места за обучение за кандидати от българска народност от всички държави, в които има българска диаспора, включително и от Северна Македония, за новата академична година, са 1970. Бонус за новоприетите студенти по този ред от 2020/21 година ще бъде, че те също няма да заплащат такси за обучението си. Решението за това бе взето още миналата година, като се очаква около 1300 студенти от български произход от четири държави - Албания, Косово, Северна Македония и Сърбия - да бъдат освободени от такси за обучение в българските държавни университети. Освен това те, както и колегите им от Украйна и Молдова, получиха още едно предимство - ще получават стипендия, без допълнителни условия, за първата година от следването си в размер на 240 лв. на месец. От втората и следващите учебни години те ще получават стипендии, ако успехът им от предходните два семестъра е не по-нисък от 4.00.

Гражданите на Северна Македония могат да кандидатстват в български вузове и като граждани на трети страни в държавните и частните висши училища - платено обучение. По този ред във всички висши училища в България се обучават 101 студенти за учебната 2019/20 г.


Кои специалности избират македонските студенти

 

Статистиката показва, че македонските студенти избират предимно най-перспективните специалности, които предлагат българските университети - в които се влиза трудно, учи се много, но пък гарантират висока заплата заради голямото търсене на такива кадри в глобален мащаб. Най-желаната специалност от приетите и по двете постановления студенти (228 и 103) безспорно е медицината, за която кандидатствалите тази година са 69 души, сочи статистика на българското образователно министерство.

Това е напълно обяснимо и ако погледнем в рейтинговата система на висшите училища в България - медицинските вузове традиционно са на първите места по качество на предлаганото образование в страната, а и сред тези, които правят добра наука. На второ място по интерес от македонските студенти е икономиката - с 24 кандидатствали младежи. На трето място по популярност са информационните технологии - 19. Компютърното и софтуерно инженерство е избрано от сходен брой кандидати - 18 души, главно заради многото чуждестранни ИТ компании в България, които дават добра перспектива за развитие в бъдеще. Дентална медицина са избрали 14 студенти, толкова са пожелали да учат и психология в български висши училища.

Любопитно е да се види разпределението на студентите от Северна Македония в най-търсените българските университети, какъвто е например Медицинският университет-София. От ръководството на медицинското висше училище посочиха пред вестник "Сега", че в момента при тях учат 57 студенти от Северна Македония от първи до шести курс. За академичната 2019/2020 са кандидатствали 15 студенти. В медицина учат двама, в дентална медицина - трима, фармация са избрали петима, зъботехника - трима, по един студент учат за рехабилитатор и за медицинска сестра.

В най-големия икономически университет на страната – Университтетът за национално и световно стопанство (УНСС), за учебната 2019/20 г. се обучават 72-ма чуждестранни студенти, граждани на Република Северна Македония - 69 човека в степен бакалавър и 3-ма в степен магистър. Сред специалностите, които са избрали студентите, са Международни отношения, Медии и журналистика, Бизнес администрация, Публична администрация, Международни икономически отношения и др. Тримата студенти, които учат за магистри, са избрали Международни икономически отношения, Мениджмънт на недвижимата собственост и Бизнес информатика със специализация „Информационни системи за бизнес анализи". "В УНСС няма граждани на Република Северна Македония, които да се обучават на собствени разноски", посочват от университета.

Сухите данни са показателни, но най-добра картина рисуват разказите на самите студенти, приети да учат в България.


Достъпни професори

 

Мая Тодороска е от 6 години в България. Учи магистратура в Техническия университет в София, в специалността "Възобновяеми енергийни източници" в електротехническия факултет. Тя има българско гражданство, поради което е и записана като българка по постановление 103. Доста от останалите й колеги македонци обаче са приети по постановление 228 на МС, което дава възможност в български университети да бъдат приети до 150 граждани на Северна Македония, като местата им са субсидирани от държавата. За да бъдат приети, те също трябва да държат два изпита - по български и по история на България. За целта българското посолство в Скопие организира безплатни лекции, на които подготвя бъдещите кандидат-студенти.

"Както аз, така и другите македонски студенти, които учат тук, избират България в голяма степен заради това, че страната е член на Европейския съюз и университетите дават диплома, която се признава навсякъде", споделя Мая. Другото предимство, за което първоначално само е чувала, а после сама е усетила, е достъпността на българските професори. "Тук подходът на професорите е различен, всеки студент има достъп до тях, разменяме си телефони, мейли. Преподавателите ни не са недостъпни, можем да получим обратна връзка от тях почти по всяко време", казва още Мая. Тъй като не е учила в македонски университет, й е трудно да сравни нивото на образованието, но по впечатления на нейни връстници и колеги съди, че може би упражненията в България са една идея по-добри.

В момента Моя работи в кол-център, за което особено й помага доброто владеене на немския език. Не на последно място, сред предимствата на висшето образование в България, тя поставя и условията на живот в София - според нея, макар и с малко, храната и животът като цяло тук са по-евтини, градският транспорт е добре уреден, а за македонските студенти задължително се осигурява общежитие, което е на доста поносима цена от 50 до 100 лв. на месец, в зависимост от университета и от това дали си сам в стая, или с друг студент.


Високо качество на образование

 

Горде Илиева е в България от 2011 г., когато научава от приятелки, че страната предлага много добро медицинско образование, дава европейска диплома и е с добри перспективи за работа. Затова и решава да кандидатства тук. Полага изпити по български език и история, за които се готви в Скопие. Първоначално е приета да учи в Мeдицинския университет-Варна по ПМС 228, след което се прехвърля в Медицинския университет-София - по ПМС 103. В момента е четвърта година студент, почти към края на следването си. Казва, че е много удоволетворена от практиката си, която провежда в Александровска болница. Харесва й и начина, по който преподавателите тук се отнасят с нея. Плаща 450 лв. за обучението си, както и българските студенти, доволна е и от стипендиите за македонски студенти, които по думите й се отпускат дори при по-добри условия от тези за българските й колеги (може и с успех, по-нисък от 4.50). В момента Горде работи като асистент в частна клиника.


По-високи заплати

 

Силвия Стамболиска е трета година студентка по бизнес администрация в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Избира да учи в България, защото "тук има повече възможности и качеството на обучението е по-добро". Подава документи в българското посолство в Скопие, от където й преподават уроци и й предоставят безплатно учебници, по които да се подготви за изпитите по български и по история в София. "Приеха ме по ПМС 228, а чак в последствие открих, че имам български корени (дядо й - бел.ред.) и съм можела да бъда приета и по ПМС 103", казва тя. Силвия е на мнение, че животът в София е по-добър - не е по-скъпо от Македония, а в същото време заплатите в София са по-високи. Доволна е и от стипендията, която получава - първоначално 200 лв. на месец, после по 240 лв., която може да покрие и цената на обучението й - 250 лв. не семестър.


Повече възможности за развитие

 

Александър Иванов също избира България заради по-големите възможности за работа, които според него предлага страната в областта, в която иска да се развива - информационните технологии. Той е приет да учи висше образование и в Скопие, и в София, но в крайна сметка избира България и по точно Техническия университет-София. Там той е приет през 2016 г. след традиционните изпити по български и по история (по постановление 228), като вече четвърта година учи в специалността "компютърно и софтуерно инженерство". (таксата му е 375 лв. като на българските студенти, получава и стипендия, като всички македонски студенти). За избора му изиграват роля няколко фактора - от една страна има добър пример - брат му също учи тук, а и той иска да предизвика себе си и да излезе от зоната си на комфорт. От друга страна - "София е развит град, има повече млади хора, повече европейски компютърни компании, в които човек има и повече възможности да намери добра работа", казва той.

Александър признава, че очакванията за обучението му са били по-големи, но разсъждава, че когато човек завършва училище в 12-и клас винаги има прекомерно големи мечти и очаквания. Все пак той казва, че е много доволен от знанията, които получава тук, с уговорката, че те са само основата. "Оттук нататък от всеки човек зависи доколко напред ще се развие в областта, с която се занимава", казва той. Очевидно младежът не спира да се усъвършенства, щом като вече и работи - като програмист в чуждестранна банка в София. Наблюденията на Александър също показват, че македонските студенти избират предимно технически и медицински специалности в български университети, самият той се познава с доста свои сънародници в СУ, следващи химия и биология.


Какви доходи гарантират българските университети

 

Висшите училища в България обучават все повече лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и юристи. Студентите пък продължават да рационализират избора си на специалност според търсенето на пазара на труда. За пръв път делът на висшистите, реализирани на позиции, които изискват висше образование, минава граничните 50%.

Това са основните тенденции, които регистрира последното издание на рейтинговата система на висшите училища в България за 2019 г. Сред положителните изводи са още увеличена научна продукция на университетите, както и повишени доходи, които носи обучението в почти всички професионални направления.

Информатиката остава номер едно по облагаем месечен доход, на който могат да разчитат студентите, след като завършат - средно 2586 лв., което е повишение с близо 200 лв. спрямо м.г. Педагогиката обаче все така е сред най-нискодоходните - тя "върви" с едва 971 лв. заплата, което е повишение с по-скромните 103 лв.

В България все още е важно не само какво учиш, а и къде го учиш. Едно е да следваш информатика в Софийския университет, след завършването на която може да разчиташ на 4193 лв., или в частния Нов български университет (НБУ), където специалността носи 3438 лв., и съвсем друго в Югозападния университет - 1426 лв., или Шуменския - 1123 лв. Правото, завършено в Нов български университет, върви с 1878 лв. доход, в УНСС - с 1415 лв., а в Софийския университет - с 1375 лв. Юристите с диплома от Югозападния университет (ЮЗУ) обаче могат да се надяват средно на 1281 лв. заплата, а тези от Бургаския свободен университет - едва на 970 лв.

Безработицата сред завършилите икономика в Американския университет например е едва 0.5%, докато сред възпитаниците на Стопанската академия в Свищов - 5.4%. Реализацията на икономистите от Свищов например е едва 30%, докато при тези от СУ е над 70 на сто, а при Американския университет - близо 85%. В специалностите с работодател държавата (медицина, педагогика, военно дело) разликите не са чак толкова големи - най-голямата заплата, която могат да очакват кандидат-педагозите, е, ако учат това направление в Софийския университет - там доходите биха били средно 1150 лв., а най-ниска - ако се готвят за учители в Югозападния университет - 859 лв.


 

Кои са най-големите български университети?

 

В България има 51 университета – 37 държавни и 14 частни. С най-много студенти е Университетът за национално и световно стопанство – с общо 20 397 студенти - който е и най-големият и престижен икономически университет в страната. На второ място по брой студенти е най-старото висше учебно заведение – Софийският университет, който е и с най-добро качество на образование по повечето специалности, които предлага – с 18 870 кандидат-висшисти. Трети по големина е Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, предлагащ широк профил от специалности – с над 15 хиляди студенти. На 4-то място е Техническият университет, гарантиращ добра реализация за малдежите – с 10 314 студенти, а на пето – Югозападният университет с 9 442 студенти. Медицинските университети в София и Варна са съответно с 8968 студенти (седмо място) и 5296 студнти (15-то място). В широкопрофилния Великотърновски университет учат 9189 студенти, с което той се нарежда на шесто място по брой студенти, във Варненския свободен университет (частен) – 8716 студенти (осмо място), в Нов български унивеситет (частен) - 8623, а в Икономическия университет във Варна – 7420 студенти (10-та позиция).

 

----------------------------------

Статията е подготвена от вестник „Сега“ в сътрудничество с Института за комуникационни изследвания и онлайн платформата Просто попитайте като част от проекта "Свържете точките: подобрени политики чрез гражданско участие", финансиран от британското посолство в Скопие

 

Още

БАН: Eзикът в Северна Македония е северномакедонски български

07.05.2020

2443 17
Външните министри на страните-членки на НАТО се събират в Брюксел

20.11.2019

486 16
Парламентът в Скопие уволни арестуваната спецпрокурорка

16.09.2019

60