Всяко второ българско дете е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Това показва национално представително проучване на УНИЦЕФ, проведено между август 2019 и февруари 2020 г. Сред най-фрапиращите данни от него са, че 13% от децата са преживели и трите вида насилие - физическо, емоционално и сексуално, както и че близо 16% от професионалистите у нас - лекари, учители, социални работници, полицаи и т.н. - намират за нормално удрянето на шамар на дете.

Изследването е първото по рода си комплексно проучване у нас, тъй като включва събиране на данни за всички форми на насилие над деца, в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление. То е по поръчка на УНИЦЕФ и е направено от международната изследователска компания „Coram International“, като дейността по събиране на данни в България е изпълнена от агенция ЕСТАТ. Проведено е в периода 2019-2020 г. и включва национално представителна извадка* сред домакинства, обхващащи 1 174 деца на възраст 13-17 г., 837 млади хора между 18-25 г. и 1 411 възрастни (попълвани са въпросници чрез лични интервюта), както и проучване сред 887 специалисти - учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители. 

47% от децата у нас между 13 и 18 г. са преживели някаква форма на насилие, показва изследването. Емоционалното насилие е най-често срещаният вид - 45.9%, последвано от физическото - 31.2%, сексуалното насилие - 15.6% и пренебрегването - 10.5%. Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38.3%), следвано от това в общността (37.6%) и у дома (30.9%). Всяко трето дете в България (34.8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

ФИЗИЧЕСКО

Физическото насилие е по-разпространено сред момчета - 37% при 25% за момичетата, като най-често то се случва у дома и малко по-рядко в училище и общността. Най-често причинители на сериозно физическо насилие, включващо нараняване, са бащите - 35%, следвани от братята и сестрите - 31%, майките - 18% или други деца - близо 17%. По-леките случаи на физическо насилие се извършват най-често от майките - 52% и бащите - 50%, следвани от братя и сестри - 29 и други деца - 14%. В училище 91% от децата, подложени на сериозно физическо насилие, свидетелства, че то е упражнено върху тях от друго дете, а само 3% - от учител.

Огромна част от родителите - над 95% - използват спокойното обсъждане като метод за възпитание, заедно с разсейване на детето. Немалко обаче прибявагват до отнемане на привилегии - 77% при децата от 6-11 г. и 65% при децата над 12 г., както и до наказване да стоят сами в стаята - съответно 26% за по-малкие деца и 11% - за по-големите. Към заплахи за физическо насилие прибягват между 47 и 63% от родителите (в зависимост от възрастта на децата), директно физически наказания си позволяват между 31 и 39% от родителите, а до тежко физическо насилие - между 5 и 6% от тях.

Децата с уверждания и тези от бедни семейства са изложени на най-голям риск от физическо насилие, показва изследването. Като протективен фактор се смята живеене с поне един родител, като децата от етническите малцинства са доста по-често подлагани на физическо насилие. Изследователите заключават, че най-често физическото насилие над деца се счита за приемливо, когато то се използва като метод за налагане на дисциплина у дома, като това твърдение по-често се подкрепя от възрастните и от мъжете. Възрастните, подлагани на назакния в детството си, са по-склонни да прилагат насилие към децата си, получава се омагьосан кръг, обобщават експертите.

ЕМОЦИАЛНО

48% от момчетата и 43% от момичетата свидетелстват за преживяно емоциално насилие. Най-често то се случва в училище - при 32% от момичетата и 38% от момчетата, следвано от психически тормоз у дома - при около 16% от децата и в общността - 31% при момчетата и 25% при момичетата. У дома емоциалното насилие най-често идва от братята или сестрите - 48%, следват бащите - 27% и майките - 24%.

Във възрастовата група от 6 до 11 г. 83% от децата заявяват, че им е повишаван глас, крещяно им е или са били порицаване, а 63% са били подложени на заплашване с шамари, плесници или удряне. 17% са били заплашвани, че ще бъдат изпратени да живеят с някой друг, а близо 15% - са наказвани със стоене в ъгъла.

Едно от всеки 14 деца е било подложено на следене - най-често от друг деца, но и от възрастни, като 1 от всеки 7 деца е било жертва на онлайн тормоз, най-често в социалните мрежи и онлайн форуми. Интересното е, че емоциалното насилие, включващо крещене, обидни думи и унижение, е определяно като силно неприемливо в по-голяма степен от респондентите, отколкото другите видове насилие.

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ

Под сексуално насилие се включва както нежелан секс, така и нежелно сексуално докосване, нежелани коментари със сексуален характер или флиртуване, изпращане онлайн на нежелани съобщения или снимки със сексуален характер. На някоя от всички тези форми са били подложени около 20% от момичетата и 10% от момчетата. При конкретните видове сексуално насилие също по-засегнати са от нежния пол. На близо 12% им е било изпращано онлайн нежелано сексуално съобщение, 9% - са били подложени на нежелани сексуални коментари, 4.8% - на нежелани докосвания, а 2% - на нежелан секс. Децата с увреждания съобщават двойно по-често, че са подложени на онлайн тормоз, и до 8 пъти по-често, че са били жертви на сексуално посегателство или изнасилване.

Тук изводите са особено тревожни - изследователите констатират липса на осведоменост на сексуалното насилие и високи нива на чувствата за срам и стигма. Обвиняването на жертвите на сексуално насилие изглежда широко разпространено - 51% от респондентите заявяват, че вината едно момиче да бъде изнасилено е отчасти негова, мкогато то консумира алкохол, употребява наркотици, държи се предизвикателно, има много сексуално връзки и излиза "късно нощем". а 13% от тях смятат, че момче, което е изнасилено, отчасти носи вината за това, ако е гей или има връзки с други мъже.

ПРЕНЕБРЕГВАНЕ

Пренебрегването е по-рядко срещана форма на насилие. 1 на всеки 10 деца и млади хора съобщават, че са преживели форма на пренебрежени и неглижиране, като децата  с увреждания, ромите и тези, които не живеят с родител или в по-бедни семейства, са в голяма степен изложение на риск от пренебрегване.

ФРАПИРАЩО

Сред най-фарпиращите изводи от проучването е това, че 13% от децата са преживели всички форми на насилие - физическо, емоциално или сексуално. Заради това 1 от всеки 3 деца се чувства в опасност - у дома, в училище, или в общността. Особено обезпокоително е и това, че между 6-16% от професионалистите - лекари, учители, социални работници, полицаи и т.н. - смятат за приемливо удрянето на шамар на дете. Около 1/4 от професионалистите приемат родител или учители да крещят на дете, когато то не се държи добре - процентът е най-нисък при социалните работници - 17% и най-висок при здравните - 38%. 

Социалните работници, полицаите и магистратите демонстрират разбиране, че насилието над деца е сериозен проблем, а най-слабо подготвени да го разпознават са учителите и здравните работници. Относно онлай насилието, което се споменава като разрастваща се форма, специалистите също не чувстват увереност при разпознаването му.

* За изследването са събрани и качествените данни чрез задълбочени интервюта с различни участници в българската система за закрила на детето (представители на УНИЦЕФ, министерства и др.). Проведени са индивидуални и групови интервюта в общините София, Сливо поле и Брегово и в областите София, Русе и Видин с учители, педагогически съветници, социални работници, служители на НПО, лекари, служители на съдебната система и полицейски служители, които работят по проблеми, свързани със закрила на детето - общо 32 интервюта с участието на общо 71 респонденти.