Радостина Кирова е майка на 4 деца - Мариана е в шести клас, Димитрия - в пети клас, Илияна - във втори и Евгени - първолак. Заедно със съпруга си живеят в село Генерал Инзово, община Тунджа, където се занимават с животновъдство - гледат крави. Там училище няма, затова и децата им учат в близкото село Роза - в училище "П. Хилендарски", до което пътуват всеки ден. В настоящата извънредна ситуация "пътуват" виртуално.
Семейството няма компютър, лаптоп или таблет. Разполага всичко на всичко с два телефона, на които учат от разстояние двете им най-големи дъщери. Двете по-малки деца не успяват да се вредят.
"Много ни е трудно - четири деца с два телефона не става. Не можем да си позволим други устройства", разказва Радостина. Най-голямата й дъщеря има собствен телефон и учи на него. Получава през месинджър материали от учителите, попълва ги през телефона и ги връща. "Вчера беше от от 10 до 17 ч. на телефона, без да стане. Накрая не събра сили за вечеря", споделя майката. Втората й дъщеря също учи на телефон - семейния. Малките обаче нямат електронна връзка с виртуалната класна стая - те не виждат файловете, видео уроците и другите клипчета, които изпращат госпожите в електронната платформа на класа. Затова родителите всеки ден се чуват с учителите, които им дават програмата. "Казват ни по телефона какви часове имат днес, кои страници и задачи трябва да решат и децата започват", разказва още тя. На малките все още успявала да помогне, но на големите понякога не може. Тогава насреща е госпожата.
Всички трудности семейството посреща с убеждението, че по-хубаво от ученето няма. "Малкият тази година е първолак, беше няколко дни настинал. Но ми каза: "Болен не болен, трябва да ходя на училище", разказва жената. Таткото не решава задачи, но следи домашните да се пишат овреме.
"Децата са много отговорни, борбени, справят се чудесно", хвали ги и директорката на средищното училище в с. Роза Мария Костадинова. В него се обучават едва 64 деца, като пътуващите са от три села - Видинци, Ген. Инзово и Крумово. Половината ученици са от ромски произход. Всички обаче са приобщени, с български имена, самоопределят се като българи и държат на образованието. "Имаме доста бедни семейства, затруднени финансово, но не и етнически проблем с обучението на деца", казва Костадинова. Едва половината деца имат хубав, бърз интернет, но повечето от останалите разполагат с мобилни телефони с интернет, през които именно успяват да учат дистанционно. В община Тунджа разчитат много и на общностните образователни сътрудници, назначени по проекти на оперативните програми "Наука и образование" и "Развитие на човешките ресурси" - те носят материали на някои семейства, които нямат никакъв достъп до интернет.
"30 деца от всички 185 в нашето училище са от уязвими групи. Те живеят при бабите и дядовците си и не разполагат с компютри", коментира и Донка Козалиева, директор на начално училище "Хр. Ботев" в Любимец. За тях е създадена специална организация - шофьорите през ден им разнасят образователни материали, после ги събират в джобове и ги доставят на учителите за проверка. Целият процес е съпътстван от строга дезинфекция, маски, ръкавици и т.н. Семействата на повечето от останалите ученици разполагат с мобилни телефони с интернет, но пък нямат уменията, които да им позволят да отварят различни платформи. Затова с тях се работи само през една образователна платформа, която е по-малко популярна, но пък не е толкова натоварена. "Учителите всеки ден откриват нови възможности, а на учениците е много интересно. Освен това се оказа, че при дистанционното обучение има повече възможности за диференцирана работа с всеки ученик", споделя още Козалиева.
Хартиени образователни материали раздават на доста от своите ученици и от ОУ "П. Хилендарски" в село Тополчане, Сливенско. В него се обучават близо 150 деца в предучилищна възраст, и около 460 ученици между 1-ви и 7-и клас. Само 20 семейства обаче разполагат с компютър или лаптоп, разказва директорът Николай Калчев. Около стотина нямат у дома си никакво устройство. Малка част от тях са от семейства с по 10-12 деца, живеещи с по 20 човека в една стая и с които обучението по принцип е по-проблемно. С тях работи образователен медиатор, който в условията на извънредно положение носи материали за 1-2 седмици напред. "М.г. работихме с мъж медиатор, но сега назначихме жена, защото при тези деца бабите командват", разказва още директорът.
По-голяма част от децата обаче разполагат у дома си с телефон, през който може да се осъществи дистанционно обучение. Той често е на родителите, които пък през деня са на работа. "Затова и масово нашите ученици са активни вечер, когато се върнат родителите им", споделя Калчев. По този начин например учи 8-годишната дъщеря на Господин Господинов. Тя няма компютър, нито телефон, затова баща й получава уроци през Фейсбук или през Школо. "Класната праща уроци, аз й ги давам, тя си ги преписва сама. Днес имаше да преписва стихотворения, по математика - събиране, изваждане, умножение. Някои задачи са й трудни, но ще свикне", разказва таткото, който в момента е в отпуск и може да контролира детето си.
Директорът признава, че някои от по-големите ученици имат много хубави телефони и могат отлично да се справят с образователните платформи, но понякога се скатават. "Решавах задачи, но платформата не ми се отваря, господине", опитвали се да хитруват някои ученици. За такива като тях, както и за други, които понякога късат предоставените им материали, извинявайки се, че са ги загубили, се прилага тактиката с оценките - предупреждават се, че макар сега да нямат такива, по-късно в училище ще пожънат това, което сега си посеят.
9-годишната Иванка от ОУ "Л.Каравелов" в с. Узунджово, Хасково е в 3-и клас и е едно от 68-те деца от школото (общо 247), които нямат у дома си компютърни устройства. Тя обаче учи обаче на телефона на майка си Василка - по около час и половина на ден, колкото траят дистанционните занимания, по време на които учителите им пращам интересни видео клипове, уроци и задачи. През останалото време учи от хартиените материали, изпратени й от класната. Самите материали се изпращат в края на седмицата по график от социалния работник, медиаторът и лично от директорката Валя Димитрова, които се редуват да ходят до селата Узунджово, Александрово и Нова надежда. Тогава се вземат обратно и задачите, попълнени от учениците от предната седмица. "Материалите пристигнаха по автобуса. Баща й отиде да ги вземе. Имат задачи и уроци по всички предмети, на ден й се падат по 3-4 урока, но учителите гледат да не ги претоварват много", споделя Василка.
"Много е хубаво. Всяка сутрин и аз ставам със сина ми и уча с него, тъй като не съм на работа. Изпращат им много интересни клипчета. Той е много доволен, става с огромно желание, дори през уикенда му е скучно, защото няма занимания", разказва и Гергана, майка на 6-класника Ваньо, който обаче разполага с лаптоп. По думите й едно от най-хубавите неща на дистанционното обучение се оказало това, че учителите са нон стоп на разположение и обясняват изключително детайлно на учениците всичко, което не са разбрали. "Дори аз разбирам всичко и мога после да му обясня", казва майката.
