Група в детската градина с около 10-15 деца. Прекарване навън на по-голяма част от времето. Редовно проветряване на стаите и миене на играчките. Ежедневна и ефективна комуникация с родителите... Е, мечтите понякога се сбъдват. Засега - благодарение на коронавируса, заради който все още много семейства не бързат да пуснат децата си на градина. Докато обаче училищата ясно си дадоха сметка, че и след кризата ще трябва да продължат с новите методи на преподаване, проектите и дигиталните ресурси, то при градините има опасност извоюваното в момента да се окаже ден до пладне.

Може би една от най-големите придобивки, спечелена в резултат на безпрецедентната ситуация с Ковид-19, бе, че след отварянето на градините те заработиха с по-малко деца. Родители отдавна биеха тревога, че в някои групи продължава да има по 35 деца, въпреки че по наредба е сложена граница от максимум 28 в група. Учители също се оплакваха от прекомерно много деца, на които не могат да отделят индивидуално внимание, от невъобразим шум и стрес и т.н. Проблемът обаче не може да се реши изведнъж - местата в детските градини не стигат, не стигат и желаещите да се нагърбят с тежката работа. Затова тук общините и държавата трябва да използват момента - кризата може да бъде шанс, ако в шепата големи градове, където сградите са проблем, се огледат имоти и проекти с отпаднал интерес, а от армията нови безработни бъдат преквалифицирани нови възпитатели.

Ако за намаляване на децата в група са необходими инвестиции, то другите плюсове от сегашната ситуация лесно могат да бъдат превърнати от страничен ефект на кризата в трайно решение. Като противоепидемична мярка МОН издаде указания към детските градини децата да прекарват на открито колкото може повече време, като при възможност

дори храненията да се организират на въздух

Дори за държави с далеч по-неблагоприятен климат от нашия това е норма, но у нас е всеизвестно, че в някои градини децата почти никога не се извеждат навън... просто защото на възпитателките им е трудно да обуят и облекат 30 хлапета, след което да изпълнят процедурата в обратен ред. Някои забавачки наистина не разполагат с големи дворове, в които да играят децата, но при повечето липсват обективни пречки. Затова би било чудесно това да се превърне и у нас в правило. Току-виж някъде дори да измислят занимания за най-големите от 4-та група - повечето от тези деца вече не спят следобед, само се въртят в леглата и дори намразват градината заради задължителния сън от 13:30 до 15:30 ч., през който "непослушните" са карани да гледат към стената, за да не разсейват останалите, на които също не им се спи.

Един друг неприятен въпрос, който повечето родители приемаха безропотно и който получи известно разрешение, е и този за

носенето на препарати в градините

Всеобща практика бе всеки месец родителите да бъдат карани да носят течен сапун, тоалетна хартия и мокри кърпички в количества, далеч надхвърлящи нуждите на децата. Сега обаче заради необходимостта от строги хигиенни и противоепидемични мерки градините бяха снабдени със специални дезинфектанти и препарати за почистване, т.е. не би трябвало да продължат с порочните практики. Въведени бяха и строги изисквания по колко пъти на ден да се проветряват помещенията, да се почистват стаите, тоалетните, да се мият играчките и т.н. (разбира се, не в присъствие на децата). Тук се появява и друго опасение - от прекомерното дезинфекциране, особено с остарели препарати като белина, което може да се окаже вредно за здравето на децата и да им довлече някоя алергия. Може би тъкмо сега е моментът да се проведе разговор за типа препарати, които следва да се ползват в детските заведения.

Изискването за мерене на температура на децата при посещението им в детска градина и като цяло за повишено внимание от страна на учители и родители при поява на вирусни симптоми може би също ще подейства благоприятно на детските градини и те вече няма да са такъв "развъдник на вируси". Условието педагозите от една група да нямат контакт с тези от другите групи пък току-виж накара някои от тях да обръщат повече внимание на децата от групата си, когато те са на двора, вместо да си бъбрят с колегите.

А може би една от най-големите трансформации, особено за някои детски градини, бе

да се отворят към родителите

"Изненадана съм, дори директорката ни посреща на прага на детската градина, възхити се майка, пуснала детето си на градина преди дни. "Направиха ни вайбър група с всички родители, цял ден получават съобщения от госпожите как преминава денят на децата ми", не може да се начуди друг родител. Още през 2016 г. училищният закон постанови, че във всяко училище или градина трябва да се сформира обществен съвет от родители, който да участва при вземането на някои решения. 4 години по-късно този орган е проформа за доста институции. Въпреки редовните препоръки на МОН директори и учители да са проактивни при взаимодействието с родителите и всички изследвания за безспорната полза от добрата комуникация между двете страни в процеса, на много места той чисто и просто не се случваше като хората. Тъжната истина е, че отново трябваше да дойде кризата с коронавируса, за да се запише като изрично изискване директорите да "изградят среда за бърза и лесна комуникация с родителите, в която да могат бързо да ги информират за правилата за работа на детската градина и да могат да планират разпределянето на децата в групи".

Е, има и някои неудобства, като например това, че родителите не бива да влизат в сградата на градината, а да остават на входната врата, че децата не могат да носят плюшените си играчки, че за тях не могат да бъдат организирани занимания от външни фирми като танци, плуване и т.н. (за някои това всъщност е облекчение, защото всички тези извънкласни дейности струват точно толкова, колкото месечната им такса за детска градина). Всичко това обаче може да се преживее в името на по-големите придобивки, наложени зорлем от кризата. Дано родителите успеем да се преборим за тях и след края на пандемията. Защото връщането към нормалността в случая ще бъде не само децата да могат отново да прегърнат учителя си, а и този учител да има възможност да им обърне пълноценно внимание.