Слагаш специалните очила и се озоваваш... в Космоса. Ето я Земята, ето ги Марс, Юпитер, Сатурн, цялата Слънчева система е на една ръка разстояние. Все едно летиш между планетите.

Макар да прилича на описание на филм, става дума за училищна иновация, с помощта на която уроците по география стават по-забавни. Не е измислена в чужбина. Дело е на български ученици от 51-во училище "Е. Багряна" в София. Че и в нашите училища могат да се случват добри неща, бе показано на първия национален форум за иновации в образованието, организиран от МОН. Колко от въпросните "иновации" обаче могат да се похвалят с такъв заряд и потенциал да променят училищната среда, да усъвършенстват образователния процес и в крайна сметка да запалят младежите към ученето и да повишат резултатите им? Не са ли някои от тях "добре забравени стари" методи, или пък такива, които учебните заведения използват и бездруго? Дали всички 294 школа у нас, получили етикета "иновативни" (от общо 2383 училища у нас), са достатъчно силни, за да променят системата "от долу нагоре", както препоръча просветният министър Красимир Вълчев? И какво е нужно започнатите иновативни практики да продължат, че и да се умножат? Представяме ви част от анализа на комисията по иновации в МОН, гледните точки на директори и експерти, както и някои представени на конференцията училищни нововъведения.

...........................

Технологии, технологии и пак технологии

Огромна част от предложените иновации стъпват на новите технологии. Това са най-често дигитални технологии, офис приложения и такива за екипна работа, мултимедии, виртуална реалност, дистанционно обучение, облачни технологии и др. В тази група попадат и иновации, използващи български продукти и разработки. "Може спокойно да се твърди, че новите технологии са един от стимулите за експериментиране и търсене на новото в българското училище", смятат анализаторите. Освен тях сред най-често споменаваните иновационни елементи са още интерактивното обучение, игровите подходи и създаването на връзки между учебните предмети, включително създаването на нови учебни предмети с интегрирано съдържание, като например компютърна математика, изкуствен интелект, етикет и ценности и др. (въпреки нормативните ограничения по отношение на промените в учебното съдържание). С голяма популярност се ползват още симулациите и ролевите игри, част от които също са обвързани с използването на съвременни дигитални технологии, за разлика от библиотеките, музеите и лабораториите, които се споменават доста по-рядко. Като важна тема сред иновациите присъства и приобщаването към управлението на училището на различни групи - ученици и родители. В тематичен план силно представени са българският език, математиката и чуждите езици.

Училище за мечтатели

„Училище за мечтатели” е името на иновативния проект на ОУ "П. Р. Славейков" във Варна, базиран на проект по "Америка за България", целящ подобряване на образователния процес чрез цялостно преобразуване на учебната среда. Към момента той обхваща първи и втори клас и две паралелки от трети клас - общо 327 ученици, с идеята да се разшири и към прогимназиалния етап. Сред новостите в училището са модерни класни стаи, напомнящи дома на децата и мотивиращи за учене, провеждане на блок часове по български език, математика и изкуство, които дават възможност да се отработи и затвърди учебният материал, и др. Учителите са създали виртуално пространство за обучение и споделяне на опит, а учениците им учат чрез сътрудничество - правят проекти, решават проблеми, обсъждат различни теми критично по метода на "шестте мислещи шапки" (т.е. от 6 различни гледни точки), ползват социодрама в учебния процес, учат чрез игра и правене.

Един от проектите е за Великден - по математика децата са създавали и решавали задачи, свързани с празника, по литература писали текстове за лазаруването, по музика, рисуване и "Човекът и природата" изработвали костюми. По подобен начин са правили картички, дневници на добрите постъпки и изложби в рамките на проекта "Къде живее доброто". В училището се правят и изнесени часове. "Учениците днес искат не просто да “усвояват” скучно предложения материал, а да опознават света, да встъпват с него в активен диалог, сами да търсят отговори и да не се спират пред постигнатото като пред окончателна истина", обяснява ръководителят на проекта Милена Янчева. Така учителите все повече са ментори и са сред учениците, а не пред дъската. По думите й всяко начало е трудно, а подготвянето на смесените уроци изисква поне месец подготовка. Усилията обаче си заслужавали.

Сугестопедия

От ОУ „Л. Каравелов“ в Попово, обл. Търговище, залагат на сугестопедичния метод на преподаване, който е комбинация между педагогика, психология и изкуство и е най-добре развит при ученето на чужди езици и в началната степен. През 2016 г. 4-ма учители са обучени в този метод, като след това педагозите самостоятелно разширили познанията си и започнали да прилагат метода в учебните часове. Година по-късно те решили да го включат в иновацията, с която кандидатствали пред МОН. Организирали допълнително обучение на 15 колеги, провели сериозна разяснителна кампания с родителите на бъдещите първокласници, със средства от бюджета на училището направили ремонт на класните стаи, обзавели ги със съвременни мебели, технически средства, дидактически материали и учебна литература.

"Открихме учебната 2017/18 г. с 43 ученици в първи клас, разпределени в 2 паралелки. Искахме в края на декември 2017 г. първокласниците ни да могат да четат. Това наистина се случи! С приказки, музика и забавни игри първокласниците откриха света на буквите", разказва директорът Светослав Минчев. По традиционния начин на ограмотяване това се случва чак в края на март. Минчев признава, че трудности винаги има - иновацията изисква допълнително време за подготовка на учителите, увеличен финансов ресурс за повишаване на квалификацията, осигуряване на необходимите учебни материали, пространство за оформяне на кътове за работа в екипи и т.н. "Това, че учениците ни идват с желание на училище, работят без напрежение и умора, изказват мнение без страх от грешки, усвояват учебното съдържание с лекота, овладяват голям обем от знания за кратък период, разкриват скритите резерви на паметта си, проявяват толерантно отношение към околните, работят в екип, развиват нови интереси, проявяват желание за участие в конкурси, ни дава основание да кажем, че сме се справили с предизвикателството!", заключава той.

Учене чрез правене

На засилено практическо обучение са заложили от ОУ "Г. Бенковски" с разширено изучаване на народни инструменти и народно пеене в с. Черни Вит, Ловеч. Оттам са реорганизирали учебния план за учениците от 1-ви до 7-и клас (без 4-ти), като първата година са включили в иновацията 21 деца, а през втората - 34. В рамките на разместването са освободили 1 час от избираемата подготовка за теория, а 4 часа от факултативните - за индивидуални практически занимания по музикален инструмент - гайда, гъдулка, кавал, тамбура (вкл. и народно пеене). Два часа от тях се посвещавали за оркестъра, а 1 - за училищния хор. "Първо имахме 6 деца в оркестъра, а т.г. те вече са 13", споделя директорката Цветанка Иванова. По думите й благодарение на индивидуалното и засиленото практическо обучение децата станали по-мотивирани и се научили да разпределят времето си. Нововъведението им освен това показало, че с музика могат да се занимават деца от различни етноси - български, ромски, помашки. "Не смятам, че иновациите трябва да са само в технологиите. И ние записваме и снимаме със смартфони, използваме училищни платформи и т.н. Акцентираме обаче повече на топлината в отношенията. Целта на нашата иновация е децата да се чувстват по-щастливи и да ходят на училище с желание", споделя тя.

Практиката е в основата на иновацията и в Професионалната гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца. Оттам от години работят по международни проекти и пращат учениците си на производствени практики в Германия, Франция, Италия и др. През 2017 г. решили да направят бинарно обучение по два предмета от професия "ресторантьор" (специалност "кетъринг"), по които установили идентично съдържание - чужд език по професия и сервиране и барманство. Така учениците от 11-и и 12-и клас започнали да ги учат анблок в рамките на 3 часа - първо влиза единият учител, който например разказва за видовете топли напитки и им показва как се сервират те, после идва втори преподавател, който прави същото, но на английски език, включвайки технологии във всеки урок - филми, презентации и др. "На учениците много им харесва, защото това е нестандартно, по-разчупено и забавно. В крайна сметка и много полезно за бъдещата им реализация", казва директорът Румяна Петрова. Всичко преподадено след това се качва на сайта на всяка паралелка, където учениците могат да прегледат уроците и да тестват познанията си.

И още... изкуствен интелект, виртуални реалности и меки умения

Нов учебен предмет - "изкуствен интелект" - е една от иновациите в математическата гимназия "Акад. Кирил Попов" в Пловдив. Той се изучава в рамките на 2 часа седмично от осмокласниците - първият час е за теория, вторият - за практика. Младежите се запознават с теми като интернет на нещата, машинно учене, тенденции в развитието на изкуствения интелект и др. Придобиват и умения за решаване на проблеми чрез търсене на информация. Учебните им материали са разработени от Пловдивския университет.

Във Втора английска гимназия "Т. Джеферсън" в столицата пък разчитат на виртуалните лаборатории. Там са изградили СТЕМ център с три лаборатории - виртуална, технологична и химична. Засега са почнали с три паралелки в 9-и клас, като идеята е до 2020/21 г. да включат в иновациите всички девети и десети класове. А те се изразяват освен в новите технологии, в "учене чрез правене", както и чрез съвместното преподаване на няколко предмета - природни науки, математика, технологии и др.

Образователен медиатор, родителски клубове, ученически парламент и нови методи на преподаване са иновациите в СУ "Любен Каравелов" във Варна, където 80% от учениците са от турски и ромски произход. Оттам акцентират на медиатора, който говори с децата на майчиния им език, помага за адаптирането им и за включването на родителите към образователния процес.

В професионалната гимназия "М. Кюри" в Разград са обединили предметите в 11-и и 12-и клас така, че да "освободят" един ден за практика вън от училището. Така младежите успяват по-добре да участват и да разберат производствените процеси. В 119-о СУ "Акад. М. Арнаудов" в София иновацията е т.нар. здравословно училище - родителите могат онлайн да управляват храненето на децата си, като закупуват през интернет купони за храна. В частно училище "Малкия принц" във Варна са заложили на меките умения - там правят тренинги, развиващи уменията за учене и за разрешаване на конфликти на учениците, емоционалната интелигентност и критичното им мислене и др. От гимназията за изобразително изкуство "Н. Райнов" в столицата пък акцентират на индивидуалния подход към учениците - всеки от тях получава лична задача от учителя си чрез училищна платформа, в която се качват уроците.

Бъдещето

Както бе отбелязано на форума на МОН, занапред успехът на една организация (разбирай училище) ще се измерва през това, доколко бързо може да се промени тя. Просветният министър отдаде нужното внимание на иновациите, заявявайки, че те ще са следващият приоритет в образованието. Т.е. очаква се той да получи и полагащото му се финансиране. Колко ще бъде то обаче и дали на всяко иновативно училище ще се дават пари, тепърва ще се умува.

Министър Вълчев е прав в резервите си, че не бива училищата да бъдат стимулирани да правят иновации само заради финансирането. А и колко от всички 340 иновации, сред които разделно събиране на боклук, благотворителни инициативи, работа с родители и др., част от които така или иначе влизат в задълженията на модерното българско училище, са наистина иновативни и имат потенциала да повишат успеха на учениците и в крайна сметка да раздвижат системата? Преди време стана ясно, че близо половината от иновативните школа у нас изобщо не са на нужното ниво да се нарекат такива. Обмисляше се категоризация на иновациите на по-силни и "по-обикновени" (тъй като за едно селско училище дори закупуването на една интерактивна дъска може да е иновация). Дали случайно, или не, но на форума преди дни така и не бе посочено колко от иновативните училища не отговарят на критериите. А такива има.

В по-краткосрочно бъдеще засега е ясно, че МОН мисли по посока на ограничаване на строго разписаните регулации и санкции и заменянето им с подкрепящи дейности от МОН и РУО. Ще бъде създадена платформа, в която ще се качат образователните иновации (засега неясно кога). Че ще се създаде национална програма за разпространение на добрите практики и обмен на иновации между училищата, която ще стартира с 1.5 млн. лв. Останалото е работа на самите училище. Промяната, както казва министърът, трябва да тръгне от долу нагоре. А МОН следва да не пречи на този процес, колкото и крехък да е той все още, а да му помага с по-малко административна тежест, методическа подкрепа и повече свобода за учителите. И... разбира се, "всички по веригата трябва да си променим чипа" (по Кр. Вълчев).