Quantcast
Инспектори проверяват качеството на училищата некачествено | СЕГА
facebook
twitter

Просвета

Инспектори проверяват качеството на училищата некачествено

Директори недоволстват от работата и заключенията на Националния инспекторат по образованието
12 492
 Илияна Кирилова
Новите проверки в училищата ще изследват и "институционална среда". Критериите за тях трябва да се обявят до 31 август.

Добрите училища ще получават допълнителни пари за поощрение на учителите, а най-слабите - за мерки за подобряване на резултатите. Такива са обещанията около чаканото от години обвързване на системата на финансиране на училищата с качеството на образование. Тези дни стана ясно, че идеята отново се отлага - този път с 3 години. За отсрочката има обективна причина - пандемията и непровелите се м.г. изпити в 4-ти и 10-и клас, резултатите от които са в основата на оценяването на училищата. И без пандемията обаче бе ясно, че страната ни няма да е готова с обективната оценка на учебните заведения скоро. От две години Националният инспекторат по образованието (НИО) прави пилотни проверки в отделни училища, като за три години е успял да инспектира едва 333 от общо 4151. По този повод служебното правителство пресметна, че с това темпо и капацитет проверката ще отнеме общо 30 години. Какво показват първите проверки и успя ли НИО да преобърне нагласата за страшния инспектор, който идва в класната стая, за да санкционира?

 

Моментна снимка

 

"Не смятам, че получихме обективна оценка. Инспекторите си имат методика, но не може за 2-3 часа да добият реална преценка за това, което е изграждано с години. Вие ще бъдете ли доволни, ако оценят работата ви за 4 часа?!", коментира пред "Сега" директор на училище в село в Софийска област.  На хартия проверките не са 4 часа, а доста повече - има подготвителен етап от 10 дни за проверка на документи, същински етап, в който текат срещи с директор, учители, ученици, родители, наблюдение на часове - комбинирано онлайн и присъствено, заключителен етап и т.н. Директорът обаче разказва, че инспекторите са влезли за наблюдение само в един учебен час въпреки изискването да се посетят 30% от часовете. "Проверяващите задаваха неразбираеми въпроси за малките ученици. Едно е да попиташ "Как протича учебният процес?" първокласници, съвсем друго - десетокласници. Учениците дотолкова бяха провокирани с въпроси от рода на: "Кога се правят консултации в училището, къде е графикът за тях, наистина ли го има, къде е" и т.н., че някои от тях започнаха да си защитават училището", споделя директорът. Според него и да е много подготвен, учителят може да се смути, децата също може да се притеснят. "Проверяващият екип пък може да не е в настроение. Ние нямахме късмет - не беше оценен огромният труд, положен от колегите", казва обидено той, убеден, че проверката е просто "моментна снимка" на състоянието в дадено училище.

 

Малки и големи - с един аршин

 

Директори намират за недостатък това, че и т.нар. елитни училища, и малките селски школа се оценяват с еднакви критерии. Освен това едни учебни заведения са проверявани изцяло онлайн, други - и отчасти присъствено. "Не може и малки, и големи, и средни, професионални, обединени и т.н. училища да се мерят с един аршин", казва училищен директор. По думите му едни се борят за оцеляване и едва имат средства за отопление, камо ли за обновяване на материална база, а други планират колко деца да пратят на олимпиада. 

"Болшинството проверяващи нямаха реална представа как работи една детска градина, която не е на делегиран бюджет. Ние нямаме тези възможности, които имат градините на делегиран бюджет. Каквото реши общината, това е, нямаме нито една наша стотинка", казва директорка на детска градина. В последните години тя е писала многократно на общината, че имат нужда от ремонт, но без ефект. "Само един от проверяващите беше колега - директор на градина. Само той имаше представа за какво става дума, но беше 1 самотен глас от 5.  Накрая прочетох, че не работя за детската градина и нямам принос в обновяването й", казва горчиво тя.

Да изтеглиш късата клечка

"Изчетох доста какво трябва да представлява проверката от НИО. Очаквах нещо съвсем друго. Първото разочарование дойде със самото запознанство с екипа, който беше негативно настроен още от началото. Смятам, че подходиха непрофесионално - стигна се до коментари: "Много луксозен кабинет имате за такова малко училище", което въобще не беше по темата", споделя друг директор на малко училище в Софийска област.

"Учителите се почувстваха обидени - инспекторите влязоха само за 10 минути в часовете, а трябваше повече срещи на живо. В доклада видяхме неща, противоположни на това, което бяха казали деца и родители. Малко неща се взеха под внимание", споделя още той и заключава " Ние просто изтеглихме късата клечка". 

 

Страх, стрес и неразбиране

 

Никой не обича проверките, но свидетелствата на директорите - всичките анонимни поради страх от разправа - навяват на мисълта, че те са не просто притеснителни, но и направо стресиращи за екипа на училището. Националният инспекторат бе създаден не да контролира, назидава и санкционира, а да изготвя цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование. Но вече 3 г. след започването на проверките структурата все още не успява да убеди учителите в добрите си намерения.

Никой не говори и за насоките за подобрение, които дава НИО във всеки свой доклад и за изпълнението на които училищата трябва да получат методическа подкрепа от съответното РУО - което е и сред същинските цели на инспекциите - да допринесат за реалното подобряване на качеството на образованието. Удивително, но е факт, че масово директорите не знаят за какво ще служи оценката им. На фона на масовото неразбиране се задава и изцяло нова наредба за инспектирането. 

 

Нова наредба - нови критерии. И нови оценки ли?

 

Наредбата бе приета през 2016 г., като проверките на НИО през 2019/20 г. тръгнаха именно по нейния ред. 2 години след прилагането й обаче е установено, че тя трябва да се преработи. В момента училищата се оценяват в 2 области - образователен процес и управление на институцията, а сега се предлага и трета оценка - институционална среда. Променя се и продължителността на инспекциите, както и начинът на формиране на оценките. Предварителният и заключителният етап ще са по-дълги, за да се работи по-спокойно. Инспекторите няма да правят средноаритметична оценка от трите области, за да не се размива картината, а прагът за много добра оценка се повишава от 75 на 81%. "Ако наредбата бъде приета, ще променим критериите, ще добавим и някои нови, свързани с институционалната среда, така ще могат да се отчитат по-добре спецификите на отделни училища", коментира шефът на НИО Анелия Андреева.  

Промяната в правилата притеснява директорите, но не и МОН. На въпроси на "Сега" от МОН отговарят, че инспекциите, извършени по сега действащата наредба, са в сила, защото са извършени съгласно действащ нормативен акт.  Въпросът "Няма ли да има неравнопоставеност между училищата, инспектирани по старите правила, и проверяваните от догодина по новата наредба ?" остава без отговор.

 

Колко е независим НИО

 

Доста учители обсъждат помежду си и въпроса доколко "независими" може да са инспекциите, при положение че всички критерии и индикатори, по които ще се оценяват училищата, се пишат еднолично от шефа на НИО, който пък се назначава от премиера. "Шефът на НИО е бетониран като политически лоялен на премиера. Това прави цялата институция абсолютно зависима!", смята преподавател. Според него е редно всички критерии да се запишат в наредбата, вместо цялата власт за това да се оставя на шефа на инспектората. Друг пък вижда конфликт на интереси при над 200-те външни инспектори (проверките се правят от 1 водещ инспектор от общо 12-те вътрешни проверяващи в НИО и от 2-ма или 3-ма външни инспектори, преминали през обучение в инспектората (те може да са учители, директори, експерти и т.н.). "Положението е: "Аз си плащам обучението в НИО и за да ме включват в много инспекции, слушкам волята на НИО", казва педагог. Според него външните проверяващи имат изгода да пишат по-слаби оценки на проверяваните училища, защото така въпросните школа подлежат на повторна инспекция по-скоро, не чак след 5 г. "При ниски оценки се създава работа на външните инспектори, която за тях носи и допълнително заплащане от порядъка на 400 лв. например за две инспекции", казва той. 

 

Още

Зам.-здравният министър предупреди за проверки в още 10-ина болници
Училищата настръхнаха заради 2 дни отпуск за ваксинирани учители
МОН проверява 89 училища, получили милиони без критерии