Образование и възпитание. Като общество сме категорични, че двете задължително трябва да вървят ръка за ръка, за да има истински и смислен обучителен процес. Родители и учители обаче често са на противоположни мнения кой трябва да осъществява възпитателната функция - семейството или училището. Не е тайна, че голям брой училища у нас никак не се справят с възпитателната работа, въпреки че тя им е вменена и чрез закон. "Възпитанието е неизменна част от образованието, но последните години то беше минимизирано", изрази се евфемистично просветният министър Красимир Вълчев на дискусия, организирана от ведомството му. За да се дефинира "периметърът му", миналата седмица МОН поде обществен разговор по темата, чиято цел е да се избистрят текстовете на готвената с месеци нова национална стратегия за възпитателната работа на образователните институции.

Какво ще пише в 421-вата стратегия в България?

Както отбеляза един от участващите в дискусията - доц. Антоний Гълъбов, - в момента у нас има 420 стратегии, които са в сила. Тази за възпитателната работа в образователните институции ще бъде 421-ва. Голяма част от учителската гилдия обаче смята, че такъв документ е необходим. "Учителят е зарядът, тази стратегия просто ще ни даде самочувствието, за да продължим напред", коментира зам. просветният министър Таня Михайлова. Според министър Вълчев целта й е не да бъде поредният документ, а да провокира ползотворна дискусия - за възпитанието и ценностите, за това как да утвърждаваме възпитателната функция на училищата, с какви инструменти да става това, какво да е взаимодействието между държавата и семейството, докъде училището може да възпитава, къде стигат границите и възможностите на родителите за намеса в работата му и и т.н.

Въпрос на ценности

Към момента проект на стратегия черно на бяло няма. От МОН все още напипват обществения пулс - кои ценности да определят като най-важни за възпитаване в родното училище. Според просветния министър има относителен консенсус по някои ценности като нравствените и гражданските ценности, патриотизма, толерантността. В стратегията се залагат и други видове възпитание - в дисциплина, отговорност, трудово и естетическо възпитание. Темата за ценностите обаче не е еднопластова. Всеки ги разбира по различен начин. Освен това с времето едни излизат на преден план, други позаглъхват. Не изчезват, но се пренареждат.

"Отминаха времената, когато учениците пишеха теми: "Защо искам да бъда като Левски?". На 1 ноември се разходих в Студентския град, където от билбордове ме гледаха Преслава, Криско, дъщерята на Орхан Мурад... Чудя се дали това не са новите будители?", попита иронично председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиан Петров. "В обществото ни има различно възприемане на ценностите, което зависи от народопсихологията, стереотипите и предразсъдъците, социалните норми, личните аспекти на житейското функциониране и др.", посочи и доц. Дора Лефтерова от Пловдивския университет. По думите й ценностите се променят, образованието също, но главната цел на обучението си остава същата - ученикът да се чувства щастлив и благополучен.

"Образователната система е носител на ценности, които се преподават чрез училищното съдържание. Степента на открояването им зависи от подхода на учителя", отбеляза и проф. Сийка Чавдарова-Костова от СУ. Според нея училището може да възпитава в най-разнообразни ценности - добронамереност, нравственост, толерантност, позитивни междуличностни взаимоотношения, преодоляване на агресията, отговорност, уважение, алтруизъм, взаимодействие, съпричастност, патриотизъм, правно и екологично възпитание, мотивация за учене и т.н. и т.н. А в тази си дейност учителите могат да бъдат подпомогнати от учебното съдържание, комуникацията с педагогическия и непедагогическия персонал, извънкласните дейности и взаимодействието с другите институции.

"Свидетели сме на дълбока ценностна трансформация, която е видима през поколенията. В момента

в училището се срещат 4 поколения,

всяко с различна ценностна галактика", коментира доц. Антоний Гълъбов. По думите му вземането на колективни решения у нас става все по-трудно. "Не успяваме да постигнем съгласие как да организираме съвместния си живот. Имаме тежък конфликт по отношение на съгласието за това кой налага правилата. Всичко това се отразява и в училището", коментира той. Според него зад разсеяността и липсата на концентрация у днешните деца всъщност прозират дълбокото им вътрешно неразбиране на емоционалното взаимодействие с другите и неспособността им да схванат поведението на околните и да се съобразяват с тях. По думите му цялостното усещане у нас е за деградиране на социалната среда, в която по-силният успява. "Това, че нямаме модел за успех през образованието е огромен проблем", смята социологът.

Друг проблем според него е и все по-бързият и лесен достъп до информация, който руши знанието. "По-важното е как учим, как запомняме и как да предотвратим унищожаването на знанието. Масовото образование приключва. Нужно е индивидуализиране на знанието", смята той. Тук обаче ключовото е да не се превърнем в дигитално поколение от обикновени ползватели, а в създатели на съдържание. Мисията на образованието според него е да увеличи социалните шансове на младите хора, като ги научи да създават ново съдържание в полза на другите хора. "За да изграждаме споделено разбиране, трябва да изграждаме съдържание. Ценностите са в основата на този процес", отбеляза той. Според доц. Гълъбов училището е мястото, където може да се възстанови диалогът в обществото, а през учениците може да се помогне и на техните родители.

Как възпитаваме?

Ако пътят към преоткриване на ценностите е труден, то какво остава за средството за тяхното възпитаване... "Учебното съдържание определено трябва да се промени. Учениците трябва да могат сами да създават това съдържание. Ценностите не се преподават, те се преживяват", казва проф. Галин Цоков от Пловдивския университет, давайки за пример финландската образователна система, залагаща много на проектно базираното обучение. По думите му учителите трябва да бъдат не просто транслатори на знание, а активатори, мотиватори, опосредстващи знанието на базата на лидерството. Неизменно изскача и въпросът за обучението на бъдещите преподаватели. Според проф. Цоков университетите трябва да променят методите и съдържанието на обучението, да не се разчита само на лекции, но и на проекти, да се ходи на повече практики и т.н.

"Какво му трябва на едно дете? Любов и добър пример. Когато ги има, нещата се случват", смята пък Елена Костадинова, директор на средно училище "Константин-Кирил Философ" в Пловдив. Нейният опит показва, че огромна роля във възпитанието играят извънкласните дейности, както и привличането на родителите към тях. "Партньорството между семейството и училището дава много добър резултат. Щом детето се включи, то проявява емоция и се чувства забелязано", коментира тя. Анкета в нейното школо показала, че 30% от децата, включени в извънкласни групи по религия, станали по-склонни да приемат връстниците си със специални образователни потребности. Възпитателни се оказали и многото чествания и отбелязвания на празници, на които

един до друг застават баби, внуци,

родители и учители.

Добър опит споделят и от езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в Благоевград. След поредната олимпиада те изпратили благодарствени писма на родителите, които след това изявили желание да си партнират с училището в дигитален проект. Благодарение на родителите станал възможен и образователен обмен с ученици от Швейцария и Германия. Пак те подкрепяли и множество благотворителни каузи на школото, заразявайки с примера си и самите ученици. "Акцентът трябва да е върху взаимодействието между родителите и учителите", убедена е учителката от езиковата гимназия в Благоевград Ирина Реджова.

"Всичко възпитава, дори визията на учителя. Българският учител знае, че възпитанието е част от работата му. Ако той влезе в час с идеята, че целта му е не само да обясни поредната теорема, а че трябва да формира възпитателен модел у учениците си, нещата ще се получат", смята и директорът на средното училище с преподаване на немски език "Фр. Шилер" в Русе. По думите й в основата на възпитателната функция на училището стои вътрешна нагласа на учителя. "Преди най-уважаваните хора в града са били попът и даскалът. Трябва да извървим този път обратно", заключава тя.

ПРЕПЪНИКАМЪК

"Как едно общество, което няма ценности, да очаква само от училището да формира ценности, че да ги възпитава и у родителите", пита резонно директорка на училище в Смолян. "Училището рядко вижда библиотеката, музея, театъра. Има голям кръг културни институции, които са естествената среда на училището", отвръща доц. Гълъбов. "Какво правим с отсъстващите родители, които са в чужбина и отглеждат децата си по скайп?", задава логичен въпрос и Веска Узунова от 1-во СУ  "Св. св. Кирил и Методий" в Смолян. Отговор обаче не получава. Не на последно място участниците в дискусията открояват и проблема с недостатъчния брой млади учители, които малко директори се решават да назначат, както и с липсата на обучения за директорите по темата за възпитанието.