Първо трябва да има реформа в учебното съдържание и учебните програми, след което да се пристъпва към промяна на формата на изпитите от националното външно оценяване в края на 4-и, 7-и и 10-и клас. В противен случай планираните интегрирани тестове няма да постигнат целта си да се засили интересът на младежите към природните и обществените науки. Тази позиция изразява омбудсманът на България Диана Ковачева в писмо до просветния министър Красимир Вълчев.
Позицията е по повод готвените от МОН промени в наредбата за оценяването на резултатите от обучението на учениците, които ще дадат възможност изпитите след 4-и, 7-и и 10-ти клас да проверяват интегрираните компетентности, усвоени от учениците. Планирано е в националното външно оценяване по български да се включват задачи от областта на обществените науки, а в теста по математика - задачи от сферата на природните науки. Интегрираният тест следва да се въведе от 2022/23 г., като целта на тази промяна е стимулиране на учениците да обръщат повече внимание на предмети като биология, химия, физика, които в момента остават назад при подготовката им.
Омбудсманът посочва, че жалбите си до нея родителите изразяват разочарованието и несъгласието си с готвените от МОН промени. Според тях т.нар. "интегрирани тестове" ще затруднят учениците и ще създадат финансови проблеми на семействата им, които ще са принудени да заплащат за допълнителни частни уроци за подготовката им. Те са изразили опасения, че това ще задълбочи социалната разлика между учениците, както и че към момента няма никаква яснота нито за работещите в системата на образованието, нито за родителите относно тестовете и в каква посока трябва да се подготвят учениците.
Омбудсманът признава, че стремежът на МОН да се търсят начини за повишаване на интереса към останалите предмети, както и за придобиване на повече практически умения, по-малко наизустяване и в крайна сметка за мотивиране на учениците да учат, е обясним. Според някои родители, учениците често неглижират предмети, които не са включено в НВО, казва националният защитник. Според нея обаче оповестеното намерение за промяна в съдържанието на изпитните тестове е спорно и не се приема еднозначно от гражданите. Освен това, според родителите, на които се позовава тя, така ще се насърчи още повече потребността от частни уроци за подготовка, за разширяване на обема и на обхвата им, което ще доведе до увеличаване на "скритите" разходи за образование на семействата.
"Смятам, че подобно решение трябва да бъде взето след реформиране на системата и промяната да започне от учебните програми и учебното съдържание, които трябва да бъдат насочени към подготовката на учениците за този изпит в рамките на учебния процес в училище. Едва тогава да се търси промяна на съдържанието и на формата на изпита, която промяна по принцип е добър и балансиран подход", смята Омбудсманът. Според нея подобряването на функционалната грамотност, възпитаването в критично мислене, превеса на практическото обучение, създаването на повече възможности за креативни и индивидуални подходи, за творчески решения на учениците биха могли да се случат чрез промяна в начина на преподаване на основата на реформирани учебни програми.
"Като значим проблем бих посочила и липсата на публични данни и анализи за представянето по области на НВО, както и изследвания, които да посочват слабостите, които е необходимо да се преодоляват, за да се повишат функционалната грамотност и уменията на учениците. Наложително е да се предвиди необходимото време в съответните учебни часове за подготовка за изпита, за да се преодолее необходимостта от частни уроци, без които за съжаление се оказва невъзможно учениците да вземат изпита и в настоящия формат", посочва Диана Ковачева.
По думите й подготвените промени са "съществени" и освен промяната в учебното съдържание и учебните програми, "подобни тестове трябва да бъдат апробирани във времето, след което да намират своето място като изпитни тестове от НВО след 7-ми клас". "Важно е учителите и родителите да бъдат информирани какъв ще бъде подходът към фактологията, какъв тип задачи ще се представят на учениците, и какъв точно ще бъде форматът на изпита, смята Омбудсманът, според която смяната на фокуса в обучението от преподаването на знания към овладяване на ключови компетентности и развитието на способности да се решават проблеми е необходимо да бъде реализирано първо чрез съответните промени и реформиране на учебните програми. "Въвеждането на променения изпитен формат, измерващ формирането на умения у учениците да прилагат знанията си на практика, би следвало да е естествено продължение на тази реформа", смята тя.
Омбудсманът заключава, че в момента средното образование не е адаптирано за подготовка на децата за този изпит, което според нея "ще доведе до допълнително напрежение и стрес за учениците и особено за седмокласниците, които и без това са достатъчни натоварени, както и до значителни финансови разходи за родителите и стимулиране на развитието на системата на извънучилищното паралелно образование в страната". "Като национален Омбудсман смятам, че промяната на изпитните тестове за провеждане на НВО в 4-и, 7-ми и 10-и клас без реформиране на учебното съдържание и учебните програми, което да е публично оповестено и за което няма постигнато широко съгласие, не би могла да постигне очакваните резултати, а ще провокира недоволството и разочарование то на ученици и родители.
ВИСОКА ЛЕТВА
Друг проблем, за който родители са сезирали Омбудсмана, е готвеното повишаване на прага за тройка на матурите от 23 на 30 точки (от максимални 100 т.), което следва да влезе в сила след 2 учебни години. Родители са обърнали внимание, че завишаването на изискванията се отнася за учениците, които през 2020/21 г. ще са в 10-и клас, като по-редно според тях е промяната да започне за учениците, които ще са в 8-ми клас през 2020/21 г. Т.е. по-сложното вземане на матурата според тях трябва да се отложи за 2024/15 г. "Подкрепям това искане и настоявам да бъде взето предвид", заявява Диана Ковачева.
