Просветното министерство и синдикатите влязоха в лют спор имат ли училищата средства, с които да осигурят безплатен интернет за своите ученици. В своя остра позиция от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" обявиха, че в училищните бюджети няма средства за заплащане на интернета на социално слабите ученици и ако учебните заведения бъдат задължени да насочват пари за тази цел, то незабавно ще започнат подготовка за протести. Малко по-късно от МОН реагираха също толкова недвусмислено с информацията, че учебните заведения са спестили 231 млн. лв. през изминалата учебна година и не би трябвало този разход да е проблем за тях. В крайна сметка, не е ясно ще получат ли 34 000 ученици безплатна интернет връзка, с която да учат при излизане в онлайн обучение.
Ябълката на раздора
Гневът на синдиката е заради съобщение на МОН от миналия петък, според което при преминаване към онлайн обучение всички ученици и учители ще имат достъп до интернет от домовете си, за да се гарантира масовото включване в занятията от дистанция, ако това се наложи заради влошена епидемична обстановка. По техни данни към средата на юли т.г. без интернет връзка са над 34 000 деца. "Когато семействата не могат да си позволят таксите за интернет по социални причини, те ще бъдат поемани от училищата. Парите ще са за сметка на икономиите от режийни разходи, налични в училищните бюджети заради прекъсването на присъственото обучение през последните две години", заявиха от министерството и добавиха, че МОН и националните мобилни оператори са договорили преференциални цени на услугата - от 20 до 50% по-ниски от пазарните.
"Офертите включват всички възможни методи за достъп в зависимост от конкретните местни условия. Осигуряват се персонални карти с мобилни данни за таблети или смартфони и допълнителни пакети с мобилен интернет за тях, USB стикове с интернет за лаптопи или стационарни компютри, рутери с карти с мобилни данни за семействата с повече деца, постоянен кабелен достъп директно до дома. Включени са и оферти на изключително преференциална цена за карти с мобилни данни, предназначени специално за електронно обучение – с висока скорост и достатъчен обем, ограничени за достъп само до необходимото образователно съдържание. Училищата ще разполагат с всички технически оферти и могат да сключват договори според конкретните потребности на учениците и семействата", пишат в съобщение МОН..
Обвиненията
Синдикат "Образование" обаче смята, че "опитите на МОН да създаде програма за безплатен интернет на учители при работа в електронна среда е претърпяла пълен крах" и е категоричен, че ако от училищните бюджети се пренасочат средства за интернет към социално слаби и ромските ученици, то незабавно ще се започне подготовка за протести и стачки". "В училищните бюджети няма такива средства, няма никакви финансови буфери и ако МОН иска да изпълни някакъв вид социална политика, нека осигури средства за това", казва д-р Юлиян Петров, председател на профсъюза, и заявява, че тази политика не е била съгласувана със синдиката на отраслово ниво.
Отговорът на МОН
От МОН обаче контрираха, че училищата са започнали 2021 г. с финансови остатъци за общо 231 млн. лв. От тях 118 млн. лв. са спестени от намалени разходи за ток, вода, отопление и др. заради преминаването към онлайн обучение заради пандемията. 10.4 млн. лв. по-малко са похарчени м.г. от целевите средства за уязвими групи, а 7.8 млн. лв. са икономиите от непроведените занимания по интереси. Отделно от това, през 2021 г. училищата с концентрация на деца и ученици от уязвими групи са получили 32.2 млн. лв. допълнително. За занимания по интереси са предоставени други 24.4 млн. лв. "Голяма част от тези пари не са използвани досега заради ограниченията, наложени от пандемията", казват оттам.
"С оглед на тези налични средства МОН промени Наредбата за финансиране на институциите и даде възможност на директорите на училища при необходимост да използват част от икономиите за заплащане на интернет достъпа на своите ученици при дистанционно обучение. Според анализа на МОН от юли т.г. през следващата учебна година 34 000 ученици биха останали без интернет връзка по социални причини, ако се наложат онлайн занятия. Месечните такси за тяхната интернет свързаност до края на 2021 г. ще струват на училищата общо около 2.4 млн. лв. Тези суми не би трябвало да бъдат проблем на фона на споменатите финансови остатъци от 2020 г. и направените икономии през 2021 г.", категорични са от ведомството.
Поглед отвътре
"Тези 231 млн. лв. наистина изглеждат много на пръв поглед, но те са сумарно за всички училища и са едва 2% от бюджетите на съответните образователни институции. Някои училища, особено тези с повече уязвими ученици, са на ръба и вероятно нямат спестени пари, други имат известен остатък", коментира за "Сега" председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов. Той обясни, че въпросните преходни остатъци в училищата действително са непохарчени пари, но те са планирани за други разходи - най-вече за ремонтни дейности или за обезпечаване на спечелени проекти. "Те не са пръснати, но са за други дейности, не могат да се използват за средства за дезинфекция или за интернет", коментира той. По думите му ако се наложи с пари от училищните бюджети да се осигурява безплатен интернет за социално слабите ученици, то ще трябва да се вземе от парите за заплати или за друга издръжка (ток, вода и т.н.).
Кой крив, кой прав?
При онлайн занятия МОН осигурява интернет и за учителите чрез допълнително месечно възнаграждение от 30 лв. за компенсиране на разходите за консумативи - чрез национална програма "Без свободен час". По правилата на програмата, приети през 2019 г., парите се превеждат на училищата 2 пъти в годината - през септември-октомври и през декември. "Към момента за такова допълнително плащане са кандидатствали 23 103 учители. В началото на октомври т.г. МОН ще преведе на училищата заявените близо 1.023 млн. лв.", казват оттам. Едва 39% от учителите са получили някакви средства от образователните институции за работа в електронна среда от своите домове, а 71% от анкетираните смятат, че програмата "Без свободен час" е пълен провал и е унизителна за учителите, казват обаче от синдикат "Образование", базирайки се на свое национално проучване.
Спор има и по други, повдигнати от синдиката теми. Според проучването му 44.5% от учителите не притежават служебен лаптоп, а 22.2% получават временно такъв, като след това им го прибират. "Т.е. техническата осигуреност е на много посредствено ниво", заключават от профсъюза. Според проучване на МОН от юли т.г. обаче преподавателите са напълно обезпечени с електронни устройства. "МОН вече е осигурило служебни компютри на всички учители, за които е заявена необходимост", казват оттам. Оттам обясняват, че никога не са поемали ангажимент и нямат бюджет да осигурят служебни устройства на всички над 70 000 учители. Закупуването на лаптопи за още 45 000 преподаватели, които в момента ползват собствена техника, би струвало на бюджета около 45 млн. лв., пресмятат от министерството.
