facebook
twitter

Просвета

Щастливо ли е детето ви в училище

Почти всеки втори ученик е бил нападнат физически поне веднъж в последната година от свой съученик, показва изследване на Центъра за приобщаващо образование
1647
Илияна Кирилова
Близо 1/2 от учениците споделят, че са били тормозени поне веднъж от свой съученик.

Знаете ли как се чувства детето ви в училище? Дали е тъжно, самотно, радостно, доволно, ядосано, щастливо? Вероятно не. Защото у нас изследвания, които да мерят благополучието на учениците в клас, почти няма. От Центъра за приобщаващо образование са изследвали тъкмо този показател в родните училища, вземайки предвид и резултатите на учениците. Краткият извод от националното представително проучване, проведено през април, заедно с изследователската компания G Consulting и експерти от БАН, показва, че едва 4% от българските училища успяват да постигнат както високи оценки, така и високо благополучие на учениците.

----

Изследването, обхванало 100 училища и над 3200 седмокласници в цялата страна, проучва нивата на психично и социално благополучие на учениците, тяхната удовлетвореност от училище и степента, в която се чувстват добре там. Изследователският екип е съпоставил получените резултати с постигнатия успех на националното външно оценяване (НВО) и е създал Индекс на успешното училище, чрез който могат да се идентифицират компонентите, които правят едно училище наистина добро - т.е. училище, което се грижи едновременно за академичния успех и за благополучието на децата. Въпросният индекс включва три показателя с различна тежест - 50% от оценката на училищата се формира от резултатите на учениците на НВО, 30% - от личностното благополучие на децата (техните емоции, психично и социално благополучие), и 20% - от тяхната удовлетвореност от самото училище (от учителите, съучениците и средата). При максимален брой от 100 точки в Индекса, едва 10% от изследваните училища успяват да достигнат 60 точки. Това са училища, в които има добронамерени и подкрепящи учители, много извънкласни занимания,

 

ниски нива на агресивни прояви

 

и има създадена училищна общност, казват изследователите.

Повечето седмокласници - близо 60% - са по-удовлетворени от живота си извън училище, отколкото в него, показва изследването. По-удовлетворените от живота си в училище, отколкото извън него пък са 18.7%. Внушителен процент - 38.4 на сто - от седмокласниците са с много ниско до умерено ниво на благополучие в училище. Изненадващо или не, най-ниските стойности на благополучие са отчетени в т.нар. „елитни училища“. Причините за това според изследователите са разнообразни, като основните от тях включват твърде голямото напрежение и конкурентност между учениците там за постигане на високи оценки, фаворизиращи учители, липса на усещане за общност.

44.7% от учениците са с негативни показатели по компонента приемане на общността, т.е. опитът им в училище не им дава основание да повярват в добронамереността, безкористността и надеждността на съучениците им. Според изследването от вътреучилищните фактори равнището на удовлетвореност се обуславя в най-висока степен от учителите (40%), следва училищната среда и възможностите, които тя предоставя (38%) и съучениците (22%). Т.е. в света на училището най-силно влияещият фактор върху цялостната удовлетвореност на учениците е техният учител. "Дори при проблеми във взаимоотношенията със съучениците или неблагополучия в средата, която училището предоставя, учителите със своите педагогически умения и човешка ангажираност могат да неутрализират техния негативен ефект", заключават изследователите.

Изследването установява изразена взаимна връзка между благополучие и учене. Благополучието влияе върху успеха, а той - върху благополучието. При равни други условия учениците с по-високи стойности в индекса на благополучие и удовлетвореност имат по-висок академичен успех, по-висока нагласа към учене и продължаване на обучението до по-високи образователни равнища по-висока удовлетвореност от собствения си успех.

От 100-те изследвани училища само едно има Индекс на благополучието и удовлетвореността в негативния сегмент на скалата за благополучието. Най-високият резултат е 78 т. от 100 възможни.

Според експертите от центъра има начин да се повиши благосъстоянието на децата, без да се правят компромиси с оценките. Част от техните препоръки включват партньорства със семействата и общността, създаване на усещане за училищна общност, в която са приобщени всички деца, интензивна работа за развитие на социални и емоционални умения на децата и усилия за намаляване на агресията.
 

Какво носи чувство за благополучие и удовлетворение от училище?

- справедливи, добронамерени, изискващи, но и даващи учители;

- степента, в която класът е станал общност;

- ниско равнище на тормоз и агресия;

- удовлетвореност от оценките (успеха) като измерител на учебните постижения;

- среда, предлагаща богат избор от възможности за себедоказване, изява на таланти;

- усещането за собствен принос към общността и училището и поради това значимост за другите;

- училището е блокирало преноса на външни (социални, етнически и т.н.) различия и неравенства в собствения си свят;

- училището предлага разнообразни форми за развитие, самореализация и заедност (извънкласни форми, изнесени уроци, лагери, спортни мероприятия, екскурзии и т.н.).

 

Това, което снижава стойностите на индекса и е гаранция за ниско благополучие и неудовлетвореност:

- физическия и/или психически тормоз от страна на съучениците;

- несправедливо или нетактично отношение от страна на учителите;

- формален, скучен учебен процес, без съвременни образователни техники, мостове към света (защо и с какво това, което учат е важно), без личностно ангажиране на учителите;

- разделение в класа по различни признаци (успех, групи по интереси, етнос);

- липса на възможности за изява на таланти.

 

АГРЕСИЯ

Само 24.7% от децата никога не са били свидетели на ситуация, в която други деца са тормозени от съучениците си, а на другия полюс са онези 17.2%, които го наблюдават всеки ден.

През последната учебна година:

- 44.5% от анкетираните са били нападнати физически поне веднъж от свой съученик (а при 4.1% това е всеки ден);

- Приблизително същият процент (45.7%) са били заплашвани с физическо нараняване;

- 64.2% са били поне веднъж назовани с обиден прякор от съучениците си (а при 11% това се случва всеки ден);

- 69.4% поне веднъж са чували за себе си нещо обидно, което е накарало другите да се смеят;

- 54.8% твърдят, че съученик е чупил някаква тяхна вещ;

- 25.3% са подложени на психически тормоз от свои съученици (публикувана снимка или обиден текст) в интернет.

При близо половината, които са били физически или психически тормозени от съучениците, това се е отразило значимо върху личностното им благополучие и общата им удовлетвореност от училище. При другата 1/2 учителите и училищната среда са неутрализирали този ефект и факторът агресивни прояви не се е отразил на общата удовлетвореност.

 

ИНТЕРВЮ

Елитното училище е това, в което всички деца се чувстват добре

От години в образованието говорим само за оценки и висок успех, а не за това какви хора подготвяме за живота, казва Ива Бонева, директор на Центъра за приобщаващо образование

- Г-жо Бонева, защо избрахте да тествате благополучието в клас? Родните училища имат доста други проблеми...

- Не сме искали да мерим благополучието, но от години ни прави впечатление, че в България в образованието всички си говорим за оценките и за влизането в елитни гимназии. Като че ли целите в образованието са изместени - те са да попаднеш в добро училище, да минеш и да влезеш в университет, но го няма разговорът защо децата ходят на училище, какви хора стават от тях, отговорни ли са, умеят ли да живеят с другите, научени ли са да побеждават достойно. "Най-важното е детето да влезе в добро училище", казват родителите, затова плащат за курсове и мъчат децата.

Но нашият въпрос беше: "Кое е доброто училище според децата?". С Центъра за приобщаващо образование работим от 12 г. и сме имали късмета да попаднем в страшно много истински, добри училища, в села, в малки градове, където учителите се ценят, познават се, правят невероятни неща, изградили са общности. Това обаче не са добрите училища в смисъла, който влагат повечето хора. Там успехът е нисък, голяма част от децата са с майчин език, различен от българския, няма петици и шестици. Но това са добри училища. Искахме да видим и кога един учител е правилно оценен. По принцип за добър учител се смята този, чиито ученици са отличници. Това обаче не е така. Един учител става добър, когато успее да създаде общност в класа и нито едно дете не се чувства изключено, когато

 

успее да се справи и с най-трудните 

 

и ги да накара да останат в училище.

- Изненадаха ли ви резултатите, според които в т.нар. "елитни училища" учениците са най-неудовлетворени?

- Ние подозирахме нещо такова, но не подозирахме, че ще е толкова голям процент, 1/4. Децата изтъкват най-общо пет основни причини защо в училищата с много висок академичен успех те не се чувстват добре. Една от тях е конкуренцията - тя предизвиква стрес и напрежение. Друга причина са всички видове различия - социални, културни, етнически, които не остават извън училище, а напротив - влизат в него, защото

 

някой може да си позволи екскурзия,

 

друг - частни уроци и всичко това се вижда в училище. Трета причина е липсата на чувство за принадлежност, за общност, това, че всеки е сам. Когато единственият показател за това, че си важен и си съществен като човек и от теб има смисъл на тази земя, е твоят успех в училище, това веднага кара една голяма част от децата да се чувстват ненужни и неважни. Това е много навреждащо в тази възраст. Друга причина е това, че те не се чувстват значими за училището. Учениците от т.нар. "елитни" училища съобщават и за значително разминаване между публичния имидж на училището и това, което е вътре. Това ги кара да се чувстват зле, защото е фалшиво. Фаворизирането на учениците също се посочва за доста демотивиращо.

- Как си обяснявате факта, че едва 4% от изследваните училища са едновременно с добри резултати и щастливи ученици?

 - Предполагам, че - колкото и да е банално, това се дължи на традициите. Дълги години системата ни е била насочена основно към оценки, към представителност и съответно към симулиране. Така е и по-лесно, защото децата, които имат нужда от най-много труд и работа, не са тези, които ще постигнат най-високите оценки. От години вървим така - да постигнем добър успех, да отидем на олимпиада, да се покажем, а не да дадем всичко от себе си, да помогнем на децата да си стъпят на краката и

 

да влязат в живота като отговорни и щастливи хора

 

- Как може да стане промяната в мисленето?

- Надяваме се, че това изследване и разговорът за него е пътят. Последните години много говорим за финландското образование - то е точно това, там дори няма оценки. И при нас би могло да е така, но трябва като общество, като родители и учители, да сменим начина си на мислене и най-после да започнем да говорим за истинските цели в образованието. Целта не трябва да е да имаш висок успех и да влезеш някъде, а да научиш неща във възрастта, в която единствено можеш да ги научиш, и те да са ти полезни в бъдеще. Като например да работиш в екип, да уважаваш другите и себе си, да носиш отговорност за постъпките си и т.н.

- Данните за агресията в училище също са доста тревожни.

- Не очаквахме толкова висок процент на видели или преживели насилие в училище. Това е страшно, защото кара децата да живеят в страх, а страхливият човек не е нито смел, нито отговорен, нито е благороден, нито играе екипно, а от друга страна поражда недоверие към другите, което остава у тях като възрастни и подронва цялата матрица на обществото. Ако в едно общество нямаме доверие помежду си, то не е задружно, не е общество, което може да постигне нещо. Често даваме за пример скандинавците, че си оставят по улиците бурканите със сладко и всеки може да си купи, като просто остави пари. Ето това е доверието, доверието е да си дупчиш билета дори да няма контрола.

- Кое е "отличното" училище според изследването ви, което е събрало 78 т. и по успех, и по благополучие на децата?

- Става дума за средно училище, което се намира в областен град и се отличава с грижата на учителите. Рецептата му за успех е, че в него е създадено усещане за общност, за един отбор. Там няма агресия, такава просто не се допуска. Децата имат усещането, че са важни за училището, т.е. имат много извънкласни форми, спортни, артистични празници.

 

Дори да не си добър по математика,

 

може да си добър по нещо друго и това пак да те кара да се чувстваш важен. Учителите са обективни, добронамерени и подкрепящи. Всички тези неща звучат логично, но се постигат трудно, защото изискват работа на целия педагогически екип в сфери, които не са видими, не излизат на матурите, но пък карат децата, а и учителите, да се чувстват добре. А децата не учат добре, когато не се чувстват добре.

- Няма ли парадокс - казвате, че когато се чувстват добре, децата постигат по-добри резултати. Но изследването показва, че благополучието е характерно за училища с по-слаби резултати?

- Не, няма. Училищата, в които децата са с най-ниски резултати и се чувстват най-добре в клас, са най-бедните училища, в най-трудните райони. Става дума за училища, които са изоставили функцията си на образователна институция и са се превърнали в аниматори. И ако знаем, че децата в едно такова училище вече се чувстват добре там, т.е. те го посещават, остава следващата стъпка - да се работи за ефективно учене. Да, за съжаление има и такива училища, където децата трудно стигат до училище и за учителите е огромно усилие въобще да ги привлекат и да ги задържат, да ги нахранят, да ги облекат, да ги стоплят. Това са 17% от децата, за които в училище е по-добре, отколкото вкъщи. За тях училището е всичко - мол, театър, забавачница, хора, на които да се доверят и с които да общуват. На другия полюс пък са училищата, в които децата са в клас, но нямат екип, група. Всеки се бори сам като в джунгла.

Все още няма коментари

Още

Нобеловата награда за физика се поделя от трима

02.10.2018

738 2
Откриват учебната година в Софийския университет „Свети Климент Охридски“

01.10.2018

253 6
В профилираните часове ще има време и за феминизма и хипитата

Влез или се регистрирай за да коментираш