Две или повече висши училища ще могат да обучават студенти съвместно, предвиждат промени в закона за висшето образование, одобрени днес от МС.
Целта на новите текстове е да насърчат сътрудничеството между висшите училища чрез създаване на съвместни мултидисциплинарни специалности. Студентите, записани в тях, ще изучават отделните дисциплини в различни университети. Висшите училища ще използват общи ресурси и академичен капацитет за подготовката на кадри по професии, изискващи знания и умения от различни области, които са важни за развитието на икономиката и обществото. Това ще повиши качеството и ефективността на образователния процес, смятат от МОН.
Законопроектът урежда условията и реда, при които университетите ще сключват споразумения за съвместно обучение. Специалностите са от нерегулираните професии в професионални направления, за които всяко висше училище има акредитация, съответстваща на неговата част от съвместното обучение. Условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка и издаването на дипломите ще се уточняват в споразумение, чието съдържание е посочено в проектозакона. Приемът ще се осъществява в рамките на утвърдените места за професионалното направление на координиращото висше училище. Университетите ще могат да издават съвместни дипломи за завършена образователно-квалификационна степен.
Проектни докторанти
С друга промяна в закона се дава възможност образователна и научна степен "доктор" да се придобива чрез работа по научноизследователски проект. Докторантите трябва да се обучават в продължение на поне 3 години в редовна форма с договор между висшето училище или научната организация и ръководителя на проекта. В същото време те ще получават заплащане според извършената от тях работа и условията на договора, което може да е в пъти над сегашната докторантска стипендия от 500 лв. "Проектните" докторанти ще се приемат след обявяване на конкурс по всяко време на годината извън утвърдените от МС бройки за съответната година.
Повече студенти от Северна Македония
Субсидираните от държавата места за студенти от Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно - от до 150 на до 300, като до 5-ма студенти ще могат да продължат да учат докторантура в редовна форма на обучение, реши днес МС с изменение в постановлението за приемане на студенти на Република Северна Македония. За целта от бюджета ще бъдат осигурени 530 хил. лв. допълнително за вузовете ни.
С поправки в друго постановление се дава възможност на студенти от българските диаспори, които не притежават документ за българско гражданство, също да кандидатстват в българските университети. Става дума за хора от българска народност, които ползват български език и се самоопределят като българи. Те трябва да произхождат от населено място, което е било част от българската държава или Българската екзархия в миналото, или да имат възходящи родственици с имена от българската традиционна фамилна именна система, или да са част от българска общност или българско малцинство в друга държава. Същите права се дават и на кандидатите от българска народност, но без български паспорт, ако имат особени заслуги за укрепване на българската духовност, за съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура сред българските общности в чужбина.
Студентите от българската диаспора се освобождават от такси за кандидатстване и за обучението си, ако са граждани на някоя от следните държави: Албания, Казахстан, Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Сърбия и Украйна. Измененията влизат в сила от учебната 2022/23 г.
