Предисторията
Дъщеря ми, V клас, има домашно. Не иска да го пише. Защо, питам я. Защото са глупости, ми казва.
Я да видим тия глупости, почвам да се ядосвам и вземам учебника.
И наистина се оказват глупости.
Но засега не ѝ го казвам още.
Народната песен за тримата братя, сигурно я знаете, дето градили мост. За да стане по-здрав градежът, решили да вградят невестата, която дойде първа на другия ден. Двамата братя казали на жените си. Третият не казал на своята. Като дошла на другата заран, мъжът ѝ ѝ рекъл, че си изпуснал пръстена в дупката. Скочила невестата да го извади и тримата братя я зазидали. Завикала, заплакала Струна невеста, замолила да отидат от дясната страна, че да си накърми детето.
Това е!
Оттук насетне на мен ми е известно как ще се развият нещата.
Защото и аз съм учил същото преди 40 години.
Оттогава мина много време, държавата уж си смени целите. И ценностите. Ама уж...
Кое не ти е ясно ?, питам дъщеря ми.
Не разбирам половината от думите, не знам за какво става въпрос, опитва се да се измъкне тя.
Аз ще ти преразкажа, казвам. Става дума за един идиот, дето убил майката на детето си, заровил я жива в някакъв строеж. Като преди това я излъгал. Тя му вярвала безрезервно, а той я предал.
Стига глупости, бе тате, сега ще питам по вайбъра една приятелка. Тя трябва вече да си е написала домашното.
Завръзката
Аз също решавам да питам пък моите приятели във Фейсбук.
Пускам темата за домашното и само за няколко часа удря над двеста коментара и 50 споделяния.
Хората са разделени на две. Едните викат - защо с тия простотии трябва да занимават децата. Няма ли нещо по-умно? Другите викат - това е фолклор, народно творчество, трябва да се познават традициите. Героизъм, саможертва и подобни думички се промъкват. Защо да не се учи - нима в детските приказки няма жестокости? Животът не е цветя и рози.
Сигурно е излишно да споменавам, че профилът на тоя тип хора са противниците на Истанбулската конвенция и на норвежците.
Колкото повече разсъждавам по темата, толкова по-ясно ми става защо този текст е непокътнат в учебника от поне половин век.
Никаква саможертва няма. Саможертва е, ако майстор Манол, или както там се казва, беше скочил сам в дупката и беше викнал, зазидайте мен, братя ! В случая има жертвоприношение. Хладнокръвно убийство, предателство и лъжа "изпуснах си пръстена, слез да го вземеш". Гнусна история, но както се казва гнусни истории в литературата има много.
Обаче, чакайте. Най-гнусното следва...
Развръзката
Дъщеря ми вече си е написала домашното. Цитирам:
"Двамата братя - подлеци. Третият брат е хитър, прави се, че си изпуска пръстена.
Човекът и общността - желанията и чувствата на отделната личност, дори самото ѝ съществуване, нямат онази цена, която имат интересът, волята и традицията на общността"
Край на цитата.
Вече съм бесен. Защо написа тая свинщина, говорихме цял час с теб по темата!
Дъщеря ми се разплаква. Госпожата така ни го е продиктувала.
Оставям я. Все пак е на 11. Отивам да си го изкарам на даскалиците във Фейсбук, които продължават да пишат подобни бисери по темата.
Опитвам се да им обясня, че тоя мироглед води до нравствена деградация. Че утре (вчера вече беше) групата ще убият свой съученик или ще изнасилят съученичка, защото "желанията и чувствата на отделната личност, дори самото ѝ съществуване, нямат значение, важното е интересът и волята на общността". Че тоя колективистичен мироглед е характерен за едни по-стари времена. Преди Ренесанса и Просвещението. За едни по-изостанали народи, които саможертват "най-скъпото си", жените и децата, като ги увиват с експлозиви и ги пращат да се взривяват по площадите. Че това е стопроцентова павликморозовщина - затрий близките си, предай житото на Партията. Или вапцаровщина - какво тук значи някаква си личност.
Заключението
За мен няма съмнение как и в кои години тая фолклорна песен е попаднала в учебника. Да търсиш не мож намери по-подходяща, по-добре илюстрираща целите и ценностите на светлия комунизъм - личността е нищо, благото на народа е всичко.
Това директно внушение е омазано и увъртяно с някакви словесни финтифлюшки. Като традиция, исторически контекст, доблест, достойнство, дадена дума и т.н.
Но като се очистим от цялата плява, остава съвсем ясна моралната дилема - човекът или обществото!
Това е и целта на голяма част от литературните произведения. Да ни сблъскат с морални казуси през погледа на автора и героите. И чрез разрешаването на тия казуси и през нашата морална оценка да градим ценностната си система.
За съжаление учебните програми и образователната ни система в тоя случай дават категоричен отговор. Общественият интерес е по-важен дори от живота на отделната личност. Много хора защитават със зъби и нокти тая стадна идеология. Защото са били образовани по същите програми, когато са били деца.
На държавните институции подобна идеология е твърде удобна. Защото винаги могат да оправдаят действията си с "обществения интерес". Затова и няма смисъл да се променят учебните планове, този си е ОК.
Но ако се замислим достатъчно над категориите "народ", "партия", "класа", "общност"... ще установим, че не мислим за нищо.
Това са кухи, абстрактни конструкции, които се срутват при първия повей на мисълта.
За "благото на народа", "народът иска","народът вярва в"... Кой народ? Иван, Гошо, Пешо? Защото Иван вярва и иска едно, Пешо съвсем друго.
Общността се състои от конкретни хора. И няма нещо по-реално съществуващо от личността. И няма по-висша ценност от човешкия живот. (Ама някои хора май са проспали Ренесанса и Просвещението.)
Да се върнем на въпросния текст, категоризиращ двамата братя като подлеци (защото са спасили семействата си) и третият брат като "положителен герой", защото е защитил обществения интерес. Тоя текст директно плюе в лицето на най-универсалните човешки ценности - майката, любовта, семейството.
„Положителният герой" предава любовта си, убива майката на детето си и жертва семейството в името на някакво абстрактно общество. (Да използваме благородно звучащото обществено благо, за да не бъдем по-конкретни - мост, магистрала или някакъв подобен строителен обект.)
Удобно. Ама за 50-те на миналия век. Или още по-назад.
"Трябва да унищожим частната собственост и семейството", казва Фридрих Енгелс, защото те са стълбовете на които се крепи буржоазното общество.
Тоя фолклор иде дюшеш в това отношение.
Пишете деца.
"Желанията и чувствата на отделната личност, дори самото ѝ съществуване, нямат значение".
И децата пишат. В тетрадките и в мозъците си.
А следващата стъпка са концлагерите.
Хайде, МОН, събудете се и вкарайте в учебните програми и нещо по-различно от вариации на "Моята борба" и "Предсмъртно".
А?
