След последните две пандемични години интересът към висше образование в чужбина се завръща. Тази година желаещите да получат чужда диплома български младежи са нараснали с 21% спрямо 2021 г., а броят на записалите се наши студенти в чуждестранни университети се е увеличил с 13%. Това показват данни на проект "Световно образование", съобщават организаторите от "Интеграл". Международното образователно изложение ще се проведе на 1 октомври в София, на в следващите три дни съответно в Пловдив, Бургас и Варна, като в него ще участват над 36 учебни заведения от 13 дестинации от цял свят.
По данни на "Интеграл" да учат висше образование в чужбина ежегодно заминават около 10% от завършилите средно образование у нас. Тази година зрелостниците, явили се на матури, бяха около 44 000, т.е. може да се предполага, че около 4400 от тях са записани в чужди университети. Близо 20% от тях ще се обучават в университет от топ 100 на международната класация QS World University Rankings за своята специалност, показват данните на консултантите.
"Интересът към обучение в чужбина се завръща след пандемията, тъй като няма ограничения за пътуване и пречки пред присъственото обучение", коментира Николай Христанов, мениджър "Висше образование" в "Интеграл".
По думите му най-желаната дестинация за българите след Брекзит вече втора година си остава Нидерландия - заради поносимите такси на обучение (2209 евро на година и 1105 евро за първокурсниците), различните програми на английски език и различния тип университети - академични и практически. "Тенденцията за ръст на кандидатурите там се запазва, като за изминалата учебна година броят на българските студенти, които се обучават в Нидерландия, е нараснал с 12.6% - от 4097 на 4600 души", коментира той. Проблемно обаче в страната на лалета се оказва настаняването. На държавно ниво там вече са планирани инвестиции в нови общежития, които да решат въпроса с недостигащите квартири, но дотогава най-добрата стратегия си остава ранното кандидатстване - 1 октомври е най-ранната дата, или търсенето на алтернативни дестинации, съветва Христанов.
На второ и трето място по интерес на бъдещите студенти се нареждат Германия и Австрия - делът на българите, желаещи да учат там, съответно се е увеличил с 49% и с 45%, въпреки увеличаващите се изисквания пред кандидатите - някои специалности са с ограничен прием и изискват не само диплома, а и допълнителни изпити. Великобритания остава на четвърта позиция с 42% ръст на интереса тази година, въпреки че след Брекзит като цяло кандидатите да учат на Острова са се свили с 40 на сто. Там продължават да кандидатстват младежи, целещи в топ университети, макар таксите да са от 9250 до 35 000 паунда на година, показва опитът на консултантите.
Еквивалент на Нидерландия донякъде се явява Белгия, също предлагаща ниски такси за обучение от по 980 евро на година, различни програми на английски език по бизнес и социални науки, както и квартири за под 350 евро на месец, за разлика от Холандия, където те са могат да стигнат и до 700 евро на месец и трудно се намират. Продължава тенденцията на близо двойно нарастване на желанието за следване и в Италия, която също се отличава с програми на английски език по медицина, бизнес/икономика, психология и дизайн.
Над 1/3 от проявилите интерес към обучение в чужбина (35%) пък обмислят придобиване на чуждестранна диплома в България. Такава възможност дават например Американският университет в България и Нов Български университет, който има съвместна програма с Университета в Йорк.
ИНТЕРЕС
Интересът на кандидат-студентите към конкретни специалности остава непроменен. Най-предпочитани са специалности от направленията бизнес, икономика, финанси, следвани от компютърни технологии и медии и комуникации. Освен актуалната напоследък специалност "Дизайн на компютърните игри" все повече кандидати търсят компютърни специалности в областта на изкуствения интелект. Търсена остава и психологията, както и инженерните специалности.
