facebook
twitter

Просвета

Всеки четвърти ученик у нас не чете книги

Децата в досег с литературата изпреварват с две години връстниците си, които не отварят книга
1 126
 Снимка: Архив

Около 26% от българските ученици изобщо не четат книги или четат книги много рядко. Тези данни посочват от Института за изследвания в образованието в своя последен анализ "Мотивация и нагласи за четенето на младите хора в България".

"Както може да се предположи, техният среден резултат (на родните ученици - бел.ред.) по четене в PISA 2018 е сравнително нисък - 386 точки (при 420 точки среден резултат на българските ученици, или изоставане по четене, равняващо се на  1 година обучение в училище спрямо средното ниво)", се казва в доклада.

Близо 28% от учениците ни изобщо не четат за удоволствие. Техният среден резултат в международното изследване е 396 точки, докато учениците, които четат за удоволствие повече от 2 часа на ден например, имат резултат 457 точки (у нас те са 11%, докато средно за ОИСР делът им е два пъти по-висок - 42 на сто). "Следователно, колкото повече децата четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати", заключават изследователите.

Международното изследване PISA редовно измерва средните резултати на учениците според броя на книгите, с които разполагат семействата им, защото той е в пряка връзка с постиженията им. Според националните данни от PISA 2018 г. средният резултат по четене на българските ученици, които имат у дома си между 1 и 10 книги, е 356 т. Учениците, които разполагат с 11 до 25 книги, са постигнали средно 411 точки, докато тези, които разполагат вкъщи с 201 до 500 книги, имат среден резултат по четене от 483 точки. Същата е закономерността не само при четенето, но и математиката и природните науки. (Повече за резултатите на българските тийнейджъри на PISA 2018 може да видите тук.)

От Института за изследвания в образованието посочват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати, а разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище.

Съществено е и „изпреварването“ на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература - от гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на 1-годишно обучение от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците. По отношение на четивната грамотност българските ученици, които имат силна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които изобщо нямат такава мотивация, посочва от института.

8

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Малко магазини свалиха цените след падането на ДДС

03.07.2020

МИЛА КИСЬОВА

1913 6
Храната за вкъщи, поръчана от ресторант, остава с 20% ДДС

24.06.2020

Обновена

МИЛА КИСЬОВА

1671 11
Добрата художествена литература има около 2000 читатели в България

23.06.2020

МИЛА КИСЬОВА

3179 7

Коментари

vasilevil

За сметка на това си имат смартфони и по цял ден си цъкат.

PlaNed
снимка на PlaNed

Толкова много подготвени хора за бъдещ МинПред?! ?

Zavinagi CSKAR
снимка на Zavinagi CSKAR

...и знаят и пеят песните на Азис...

Антей

 

Ми много хубаво е изследването.

 

Така разбрахме, че има и такъв

"Институт за изследване на образованието".

 

Браво! Виждаме има прекрасни експерти.

Но какво от това, защо не се взимат мерки,

 

за да се преодолее негативността от забавеното

психическо развитие и

влошаване на физическото развитие на децата?!

 

Резултатите са потресаващи за българските деца,

нали така.

 

КЪДЕ СА МЕРКИТЕ?! Ефективните, истинските.

.....................................

 

Водещите очни лекари на България също бият тревога!

 

"У нас над 90% от децата в ранна училищна възраст

не са консултирани от очен специалист.

(а преди 1989 г. се праваше редовно)

 

Дигиталните устройства имат 

много сериозно негативно влияние 

 

не само върху зрителната система, но и 

върху общото развитие на децата!

 

Препоръките са по възможност до 7-8 годишна възраст

на децата да се ограничава употребата на

мобилни дигитални устройства!"

 

Казва го доц.д-р Александър Оскар, 

началник на Клиника по Очни болести..

 

в интервю за БНР от 02.01.2020 г.

"При децата най-големият зрителен проблем е 

"мързеливото око"

.........................................

 

Да не припомняме, че най-големите в света

производители на дигитална техника

 

забраняват на децата си до 14 г. да я ползват!

За да не оглупяват.

 

И да създадат МИСЛЕЩО поколение!

......................

 

Е, кой трябва да изпълни всички тези препоръки

от разнородните ИЗСЛЕДВАНИЯ!

 

Да видим и храненето на децата,

което е ... меко казано убийствено.

 

Тази сутрин шеф Иван Манчев попита: 

Защо няма ДИРЕКТИВА за ученическото хранене?!

 

... Изследвания, които доказват една и съща тенденция

деградация на подрастващите?!

 

И защо не се предприемат мерки?! 

Какво се случва изобщо в българското МОН?!

........................

 

☝️

 

Nickolas

А 999 възрастни от хиляда не са дочели даже любимата си книга Под Игото до края. На нечетящи родители децата им са още по-нечетящи, ако може да се формулира така. От къде да вземе детето пример!

Magi

Ако е всеки 4-ти ученик , не сме толкова зле, но се страхувам , че са повече.

John Slow

...Дали след време тука под звездите
прозорецът ще има светлина
дали тогава пак ще слушат "Бийтълс"
и вечните поети ще четат...

 

wreckage
снимка на wreckage

Фсяка четвърта книга не става за четене.

Влез или се регистрирай за да коментираш