Около 26% от българските ученици изобщо не четат книги или четат книги много рядко. Тези данни посочват от Института за изследвания в образованието в своя последен анализ "Мотивация и нагласи за четенето на младите хора в България".

"Както може да се предположи, техният среден резултат (на родните ученици - бел.ред.) по четене в PISA 2018 е сравнително нисък - 386 точки (при 420 точки среден резултат на българските ученици, или изоставане по четене, равняващо се на  1 година обучение в училище спрямо средното ниво)", се казва в доклада.

Близо 28% от учениците ни изобщо не четат за удоволствие. Техният среден резултат в международното изследване е 396 точки, докато учениците, които четат за удоволствие повече от 2 часа на ден например, имат резултат 457 точки (у нас те са 11%, докато средно за ОИСР делът им е два пъти по-висок - 42 на сто). "Следователно, колкото повече децата четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати", заключават изследователите.

Международното изследване PISA редовно измерва средните резултати на учениците според броя на книгите, с които разполагат семействата им, защото той е в пряка връзка с постиженията им. Според националните данни от PISA 2018 г. средният резултат по четене на българските ученици, които имат у дома си между 1 и 10 книги, е 356 т. Учениците, които разполагат с 11 до 25 книги, са постигнали средно 411 точки, докато тези, които разполагат вкъщи с 201 до 500 книги, имат среден резултат по четене от 483 точки. Същата е закономерността не само при четенето, но и математиката и природните науки. (Повече за резултатите на българските тийнейджъри на PISA 2018 може да видите тук.)

От Института за изследвания в образованието посочват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати, а разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище.

Съществено е и „изпреварването“ на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература - от гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на 1-годишно обучение от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците. По отношение на четивната грамотност българските ученици, които имат силна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които изобщо нямат такава мотивация, посочва от института.