Трагичният инцидент, при който мълния уби 47-годишен мъж в столичния жк „Люлин”, освети за пореден път фрапиращи пропуски в законодателството, свързано с мълниезащитата, и отчайващото състояние на сградите в почти цяла България в това отношение. 

Поне 80% от сградите в България нямат мълниезащитни инсталации или те не работят, изчисли Христомир Иванов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране пред „Сега”. Същия процент посочва и инж. Ернесто Стефанов, автор на книга за защитата от мълнии, пред „Строителство и имоти”. „Сравнително добро е положението с новите сгради, тъй като те не могат да получат разрешение за експлоатация от ДНСК без документ, че такава инсталация е изградена. След това собственикът или управителят се задължава да извършва съответните проверки. При старите сгради ситуацията е много лоша, в това число и с т.нар. панелки. Те са строени преди 30-50 г., след което покривите им са претърпели множество ремонти, без последващи проверки за изправност на мълниезащитните инсталации. Което е много неправилно, защото едно от първите неща, които правят майсторите, когато се качат на покрива да полагат нова изолация, е да изрежат всички стърчащи железни елементи”, пояснява Иванов.

В държавата няма конкретен орган или институция, който да отговаря за контрола над мълниезащитните съоръжения, показа допитване на „Сега” сред специалисти. Правилата за защита от мълнии са уредени в наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приета през 2010 г. Към нея обаче не е създадена структура, която да я прилага. Задължението по спазването е поверено изцяло на собствениците и ползвателите на сгради. Те са натоварени и с отговорността за поддържането на мълниезащитните уредби. При многофамилните жилищни сгради същата отговорност се пада на домоуправителите, а в училищата - на директорите. След това обаче нито един орган няма задължение да следи как тези хора изпълняват отговорностите си. „Ако например дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР констатира, че дадена бензиностанция няма никаква или няма работеща мълниезащитна инсталация, тя няма на кого да предаде сигнала си", коментира за „Сега” инж. Христомир Иванов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Наредбата на МРРБ предвижда мълниезащитните уредби на жилищните кооперации да се инспектират поне през три години. Съгласно текста това може да се извършва както от „квалифицирани лица, компетентни в областта на проверката”, така и от „персонала на собственика или ползвателя на сградата или обекта”, а също и от „външни специалисти”. След приключването й се изготвя доклад, който се комплектува с протоколите за проведените измервания и се подписва от лицата, извършили проверката. „Докладът може да съдържа препоръки за поправки и/или за усъвършенствания с цел привеждане на мълниезащитната уредба в съответствие с изискванията, ако е необходимо”, пише в наредбата. Не се предвижда въпросният доклад да се представя някъде за последващ контрол. Не се посочват и никакви санкции при нарушение или неспазване на указанията в наредбата. Установените при проверките несъответствия се регистрират в техническото досие на инсталацията и се предприемат съответните мерки за отстраняването им „в най-кратки срокове”. 

От МРРБ поясниха пред "Сега", че въпреки че Наредба №4 от 2010 г. е създадена от тяхното министерство, то не отговаря за прилагането й и контрола. "Ефективен контрол се упражнява до въвеждане в експлоатация на строежите, в т.ч. на мълниезащитните уредби, от участниците в строителството съобразно отговорностите им, определени със Закона за устройство на територията (ЗУТ). За всяка мълниезащитна уредба след завършването й се извършва начална проверка, за да се потвърди съответствието на уредбата с изискванията на проекта и на приложимите нормативни актове. Последващият контрол за осигуряването на безопасната експлоатация на сградите е отговорност на техните собственици или ползватели. На основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собственика на строежа да ремонтира и извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установява с протокол от комисия, назначена със заповед на кмета на общината.

Според Христомир Иванов през последните години гръмотевичната дейност се е увеличила 3-4 пъти. По  данни, обобщени в наредбата от 2010 г., средният брой на дните с гръмотевици за страната е бил 30 на година. Над нормата са били Райково с 41 дни, Чирпан - 39.5, София – 38.5, Ботевград – 37, Враца - 36.5, Долна Митрополия – 35, и т.н. Годишно най-много мълнии на квадратен километър падат в района на Враца – 15, София, Кюстендил, Ботевград, Ловеч, Чирпан, Райково, Сандански – по 12, и т.н.

Драма

Трагедията с убития от мълния мъж се разигра в понеделник вечер край дървена беседка до бл. 632. Мястото е заобиколено от дървета, а в близост има жилищни блокове. Според едни очевидци мъжът е разхождал кучето си, когато го поразила мълнията. Според други той е седял на една от пейките в беседката, когато мълнията пада до него. Съседи извикали „Спешна помощ” в 20.17 ч. Линейката пристигнала 8 минути по-късно, но пострадалият починал преди постъпването му в противошокова зала. „Човекът е бил с жизнени функции, но в тежко състояние. През цялото време, докато е бил в линейката, са били извършвани реанимационни действия, но на входа на болницата мъжът е починал”, съобщи пресаташето на „Пирогов” Катя Сунгарска за „Фокус”. Кучето също е починало.

Свидетели на случилото се станали група деца, играещи наблизо, предаде БНТ. „Както бяхме в тази къщичка, удари гръм между нас и онази макара, по-близо беше към тях. Бях с телефон в ръка и ме хвана ток по ръцете. Моят приятел също, понеже телефонът беше точно до крака му. Започнаха да излизат искри”, разказа едно от тях. При удара светкавицата е изкопала дупка в земята с дълбочина около десет сантиметра. Гърмът е чут със сериозна сила и в останалите райони на „Люлин”.

------------------

Мерки

Според Христомир Иванов близостта до сграда не е гаранция срещу удар от мълния. На същото мнение е и Ернесто Стефанов. „При буря с гръмотевици използвайте правилото „30-30“- пребройте секундите от виждането на светкавицата и чуването на гърма. Ако времето е по-малко от 30 секунди, трябва да намерите безопасно място. За да сте сигурни, че бурята е преминала, след последния чут гръм изчакайте 30 минути. Ако не чуете още гръмотевици, можете да излезете от безопасното място. Не се крийте под високи дървета. Ако има възможност, влезте в метално превозно средство - кола или камион. Избягвайте да държите дълги метални предмети - въдици, стативи, стикове за голф и др. Вкъщи не използвайте телефони, свързани с кабели, не заставайте близо до контакти, метални врати или прозорци, не докосвайте електрически устройства”, изброява той пред „Строителство и имоти”.

На сайта на МВР пък са публикувани следните указания за поведение по време на гръмотевична буря:

- ако се намирате сред природата по време на гръмотевична буря, застанете далеч от високи дървета и самотно стърчащи канари;

- при наличие на сух предмет, седнете върху него;

- ако сте на открито, не лягайте и не докосвайте земята с ръце, клекнете, като плътно прилепите нозе. Наведете главата си надолу и притиснете коленете до гърдите си, със скръстени ръце обхванете глезените на краката;

- дръжте се на разстояние от съседите си;

- ако сте на велосипед, слезте от него;

- отдалечете се от електропроводите за високо напрежение - стойте настрана от метални конструкции, огради, парапети и други метални заграждения, не дръжте метални предмети в ръце;

- не се подслонявайте близо до или под надвиснали скални маси;

- ако бурята ви изненада в река, езеро или басейн, незабавно излезте от водата и се отдалечете, а в случай, че сте с лодка или сърф в морето, бързо излезте на брега;

- когато се намирате вкъщи или на работното място, изключете от мрежата всички електрически уреди;

- затворете вратите и прозорците;

- стойте далеч от чешми, балконски врати и прозорци;

- по време на пътуване приберете антената на колата. Ако падне гръм по време на движение, проверете гумите на колата. Ако са обгорели, могат да се спукат;

- незабавно легнете на земята, ако почувствате изтръпване на части от тялото;

- за защита на сградите от пряко попадане на мълнии, изградете мълниоприемници и мълниоотводи. Мълниезащитната инсталация на всяка сграда трябва периодично да бъде проверявана.