Ако икономиката ни се развива със сегашните изоставащи темпове, в следващите 5 години ще се нуждаем от близо половин милион работници и специалисти. Тази страховита прогноза направи шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев вчера пред БНР. По думите му най-силен глад ще има за инженерно-технически кадри, медицински сестри, учители, шофьори, както и за  работещи в туризма и селското стопанство.

Според Велев причините за огромния глад на кадри могат да се търсят в демографските тенденции и миграцията, водещи до липсата на човешки ресурси, както и в ръста на икономиката. По думите му растежът е с умерено добър темп, но в същото време сме едва на 12-о място в ЕС по увеличение на брутния вътрешен продукт за първото полугодие, а икономиките на почти всички страни от Централна и Източна Европа се развиват по-бързо от нашата. “Ако искаме да настигнем икономиките от Централна и Източна Европа, трябва да имаме догонващ растеж, а в момента имаме изоставащ растеж”, смята той.

Според Велев много повече се говори за това как трябва справедливо да се разпредели произведеното и почти не се говори за това, че може да се произвежда много повече и как да се направи така, че да се създава много повече". Темпът на инфлацията, достигнал през септември 3.6% на годишна база, вече е обезпокояващо висок. Здравословната граница вече е премината, смята той.

Председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов опонира, че постъпленията от подоходния данък у нас са по-високи от тези от корпоративния. "Това, че бизнесът увеличава заплатите по-малко, отколкото бюджетът, не значи, че по-малко се произвежда, а че тези увеличения отиват на други места. Защото паралелно се увеличава и броят на милионерите всяка година", коментира лидерът на синдиката. По думите му, когато има 10% скок на средствата в бюджетния сектор, най-често голямата част от парите остава в централната администрация, а „за пчеличките, които работят на място, не остава нищо“.

Според икономиста Георги Ганев от екипа за управленски алтернативи на Демократична България проблемът ни е в неефективното харчене на държавата. „Целта на една данъчна система е да събере приходи за политиките, които държавата иска да провежда, а тези политики могат да са справедливи или не. Ключовият въпрос е колко ефективно се харчат тези пари. Ключовият въпрос е за тези политики, които държавата провежда с така събраните пари. Обществената ефективност на харченето на българската държава е изключително ниска. Политиките й, въпреки че на думи са насочени към това да подпомагат най-бедните хора, всъщност не успяват да го постигнат. За сметка на това имаме несправедливо разпределение на печелившите от харченето на държавните средства, било чрез държавни поръчки или други политики. Всичко това не се преразглежда, не се променят политиките и оттам се натрупва и напрежение", заяви той.

ПЕНСИИ

"Не разбирам каква е тази фиксация върху размера на максималните пенсии", заяви пред БНР шефът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който коментира "странното усещане у мнозина, че "ако се увеличат максималните пенсии, то и всички пенсии ще се увеличат. Всъщност е точно обратното. Синдикалистът поясни, че тъй като средствата за пенсии са крайна сума, когато се увеличат едни, няма да могат да се увеличат други. Васил Велев пък за пореден път посочи високия брой работещи пряко в бюджетната сфера - 433 хиляди - като пречка за нарастването на пенсиите. Това е и една от причините пенсиите у нас да не са високи - малко хора в икономиката, много хора в бюджетната сфера и ниска пенсионна възраст. Средно в страната трудовият стаж е 33 г. и по този показател също сме на едно от последните места, посочи той.