България е била притисната от Турция да прокара през парламента отсрочката на дълговете на Главното мюфтийство, възлизащи на поне 8 млн. лв. Скандалното разкритие за намеса на Анкара във вътрешната ни политика направи турският външен министър Мевлют Чавушоглу. По информация на БНР той публично се е похвалил, че е оказал въздействие върху София, за да спаси от разпродажба имотите на затъналото в дългове мюсюлманско вероизповедание.

От българското външно министерство съобщиха, че външният министър Екатерина Захариева наистина е провела телефонен разговор с Чавушоглу, но без да се уточнява кога се е случило това. Чавушоглу е изразил притеснения, че „поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност“. Захариева го уверила в обратното - че промените „гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания“.

От МВнР намекнаха, че изявлението на турския министър е предизборна хвалба: „България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого“, пише в съобщение на външното ни министерство.

На 31 март в Турция се провеждат местни избори и вероятно Чавушоглу е решил да оповести своята намеса, за да подчертае силата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, оглавявана от президента Реджеп Ердоган. За това говорят и думите му, че Анкара „ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това е един от приоритетите на външната политика на страната“. Първият дипломат на Анкара е разказал в реч в турския град Текирдаг, че „сега Главното мюфтийство (в България - б.р.) има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти“. Той твърди, че в опит да се намери решение се е свързал със София, без да уточни с кого е разговарял в българската столица. Неговата партия обаче поддържа отлични връзки с ГЕРБ още от времето на първото правителство на Бойко Борисов. Факт е, че лично зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов стана съвносител на промените в Закона за вероизповеданията заедно с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ - първо за еднократна амнистия на дълговете на мюфтийството, а след това за отсрочването им за период до 10 години. Турският посланик Хасан Улусой се срещна поне на два пъти с Цветанов през последните месеци, а в края на февруари посети и Народното събрание, където разговаря с неговия председател Цвета Караянчева.

Коментар имаше и от Главното мюфтийство. Неговият говорител Джемал Фаик изрази съмнение в думите на Чавушоглу. „България е суверенна държава и не мисля, че има външна намеса, но ако има такава, тези въпроси би трябвало да ги насочите към лицата, които кореспондират на високо държавно ниво“, каза Фаик пред БНР.

Основание, че думите на Чавушоглу са истина, обаче може да се търси в предишните случаи на намеса на Турция в българската политика, които зачестиха през последните години. Тази тенденция започна след изгонването на екслидера на ДПС Лютви Местан от движението. Местан основа собствена партия - ДОСТ, която агресивно беше подкрепяна от турските дипломати в нашата страна, по-специално от бившия посланик Сюлейман Гьокче. В началото на 2016 г. дори се стигна до изгонването на турското аташе в Бургас Угур Емироглу, който по неофициална информация неправомерно се е намесвал в религиозните и политическите дела у нас. А през март 2017 г. турският социален министър Мехмет Мюеззиноглу направо призова българските изселници в Турция да подкрепят ДОСТ на предсрочните парламентарни избори.

Казусът със задълженията на мюсюлманското вероизповедание, чийто точен размер остава неизвестен, стана повод за изключително разгорещена полемика и вчера при приемането на второ четене на промените в Закона за вероизповеданията. Без отсрочката милионната държавна субсидия, която ще получава мюфтийството, няма да бъде похарчена за заплати на свещенослужителите, а за покриване на задължения, мотивираха се ГЕРБ и ДПС. В същото време обаче те се противопоставиха на предложението на „Обединени патриоти“ да се забранят даренията от чужбина за вероизповеданията. А идеята на субсидията е именно да осигурява средства на религиозните организации, в частност мюфтийството, за да не им се налага да взимат пари от чужди държави. Зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов в последния си ден в парламента вчера се оправда със съпротивата на вероизповеданията срещу опита за забрана. „Трябва да приемаме закони, които намаляват всякакво възможно напрежение в обществото“, неубедително изтъкна Цветанов.

Първоначално ГЕРБ и ДПС искаха да осигурят на мюфтийството еднократна данъчна амнистия, но острата политическа и обществена реакция, с която се сблъскаха, ги принуди да се откажат от тази идея. Сега обаче успяха да наложат алтернативното си предложение - дълговете да бъдат разсрочени за 10 години. Искането за отсрочката ще се подава до съответния териториален директор на НАП. За периода на отсрочването ще се дължи лихва в размер на основния лихвен процент. Ще се изисква и обезпечение, равно по размер на задълженията и състоящо се от имоти, заложени в полза на приходната агенция.

Така се създаде правен прецедент, тъй като всички тези правила бяха разписани в преходна разпоредба в специалния Закон за вероизповеданията, а не в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който регулира подобни въпроси. Това даде повод на „Обединени патриоти” вчера да атакуват ГЕРБ, на които партнират в управлението. Йордан Апостолов посочи, че не се съблюдават основни правила, заложени в ДОПК. При задължения над 300 000 лв., какъвто е случаят, разрешение за отсрочване трябва да даде министърът на финансите, а не териториален директор на НАП. Необходимо е и писмено съгласие от надзорния съвет на НОИ. Това обаче изобщо не е отбелязано във въпросната преходна разпоредба.

Според патриотите необходимо е и решение на Европейската комисия, че подобен законов текст не представлява неразрешена държавна помощ. Остава висящ и въпросът за това, че имоти на мюфтийството вече са подложени на принудителна продажба от изпълнители. А когато се стигне до такова положение, ДОПК не позволява отсрочване на дългове.