Европейската комисия огласи вчера най-абсурдния от всичките си 18 годишни и междинни доклади за България, които е написала от 2007 г. по контролния Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Без да е получила конкретни резултати във вид на присъди срещу корумпирани лица от висшите етажи на властта и босове на организираната престъпност, тя фактически обеща, че догодина ще сложи край на МСП.

"Комисията ще продължи да наблюдава и следи отблизо напредъка и възнамерява да направи отново оценка на постигнатия напредък преди края на настоящия си мандат. Комисията очаква, че с това процесът на МСП за България ще бъде приключен", пише в заключението на доклада, който на 13 страници представлява концентрат от похвали. От шестте показателя, по които държавата е наблюдавана заради проблема с върховенството на закона, Брюксел е решил да прекрати временно контрола по три - за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност. Тази година показно бяха убити данъчен шеф и виден бизнесмен, но това не е направило впечатление на наблюдателите. Няма и нито едно разкрито показно убийство. А съдебната власт не спира да се тресе от скандали, които очевидно са убягнали на авторите на доклада.

Новият доклад не прави анализ на действителното състояние на правовата държава, а се ограничава само формално да проследи как се изпълняват 17-те препоръки, които се съдържаха в доклада й от януари 2017 г., когато бе направен отчет за 10-годишното функциониране на МСП. Резултатът според Брюксел е следният: 2 препоръки са изпълнени, 6 препоръки са почти изпълнени, а по 9 е отчетен "значителен напредък". Така излиза, че няма сфера, в която страната да не е подобрила съществено своя образ. Това не пречи на Еврокомисията да комбинира хвалебствията си с констатации от рода: "И накрая ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта". Което означава, че при липсата на резултати има общ положителен резултат, даващ основание да се говори за прекратяване на МСП.

Такива примери могат да се открият в текстовете по отношение на главния прокурор и организираната престъпност. В доклада пише, че "чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия". Под линия е обяснено, че "липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009 г. ("Колеви срещу България"), по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа".

Отказът от взискателност по отношение на организираната престъпност е обяснен под линия в придружаващия Технически доклад, където пише: "По редица причини българската икономика и обществото остават уязвими на проникване от страна на елементи на организираната престъпност, но е налице явно подобрение в сравнение със средата на първото десетилетие след 2000 г., по-специално по отношение на равнището на открито насилие, свързано с организирани престъпни групи". Дадена е статистика, според която "през първата половина на 2018 г. специализираната прокуратура е постигнала 104 присъди по дела, свързани с организираната престъпност, и е стартирала 100 нови досъдебни производства".

Единствената критика към държавата проличава по страничен показател, който не е заложен при създаването на МСП. Това е състоянието на медийната среда в България. "Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници." За да стигне до този извод, Еврокомисията се позовава на Световния индекс за свободата на печата от 2018 г., изготвен от организацията "Репортери без граници", по който България се нарежда на 111-о място, "което представлява най-слабият резултат на държава, членка на ЕС". Добавя се, че "медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси".

Докладът не назовава имена на медии и собственици, които носят отговорност за това състояние, а само се задоволява да обяви, че "в по-общ план способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление". За да не прозвучи това като условие за прекратяване на наблюдението, се напомня писаното в доклада от януари 2017 г., според който "тези въпроси излизат извън конкретния обхват на МСП".

----------------------------------------------------------------------

Правителството триумфира от пировата си победа

Правителството, съвсем очаквано, се опияни от факта, че на 12-ата година от началото на мониторинга успя да си издейства положителен доклад въпреки липсата на реални резултати.

Вицепремиерът и вътрешен министър Екатерина Захариева определи, че докладът "отразява обективно стремежа на всички институции за реформа в съдебната система". "Този обективен и позитивен доклад не само че не ни успокоява, но ни прави по-отговорни и ни мотивира да продължаваме със същото темпо да осъществяваме съдебната реформа", допълни тя, цитирана от БГНЕС. Според нея всяка година докладът се интерпретира и използва за политически цели. "Докладът е положителен, така че който и както да го интерпретира, българските граждани са интелигентни и могат да четат", каза Захариева.

И министърът на правосъдието Цецка Цачева отчете, че докладът е "положителен, обективен и ясно подчертава необратимостта на осъществените реформи". Тя допълни, че "България оценява изключително изразеното доверие, че страната ни може да приключи мониторинга до края на мандата на тази комисия". МВР шефът Младен Маринов приемал като обективна оценка отпадането на показател 6 от доклада на ЕК за организираната престъпност.

"Комисията посочва, че напредъкът, постигнат в изпълнението на всички показатели по Механизма за сътрудничество и оценка (МСО) е значителен", похвали се по-късно в позиция Министерството на правосъдието. "България оценява изразеното доверие, че страната може да приключи процеса по МСО до края на мандата на настоящата комисия. В тази връзка правителството заявява своята продължаваща решимост за консолидиране на усилията по постигнатите резултати", посочи МП.

"Силно удовлетворяваща е положителната оценка за положените усилия и постигнатите от България устойчиви резултати", обяви след излизането на доклада в официална позиция и прокуратурата. Положително била "оценена активността на главния прокурор". Държавното обвинение смята за подчертан "съществения напредък и резултатите по показателя „Организираната престъпност“, както и водените редица мащабни разследвания за корупция срещу високопоставени длъжностни лица". Прокуратурата обещава да работи по същия начин, а накрая дори тържествено се изразява "благодарност към прокурорите, следователите и съдебните служители".

--------------------------------------------------------

Румъния си навлече гнева на Брюксел

Докладът за Румъния, която през последните години бе все с едни гърди пред България, е очаквано критичен. Комисията отчете напредък по 2 от 12-те препоръки от миналогодишния доклад и шанс за прогрес по още две. Проблемът с Румъния обаче е, че страната е отстъпила от постигнатото през последните 10 г., отбелязва ЕК. Промените в Наказателния кодекс, натискът върху независимостта на съдебната система особено върху Националната дирекция за борба с корупцията, както и други действия на законодателната и изпълнителната власт, които спъват борбата с корупцията, поставят под въпрос необратимостта на реформите в правосъдието. Затова в тазгодишния доклад Комисията дава допълнителни 8 препоръки на Румъния и подчертава, че изпълнението на 12-те условия от предишния доклад вече не са достатъчно условие за премахване на Механизма за сътрудничество и проверка за страната в мандата на ЕК на Жан-Клод Юнкер.

ЕК ще изготви нов доклад преди края на мандата на ЕК на Юнкер през октомври догодина. От заключенията в доклада става ясно, че ако Румъния се върне отново на пътя на реформите и изпълни всичките общо 20 препоръки, може да очаква отпадане на механизма догодина.

Преди огласяването на доклада с огромно мнозинство евродепутатите одобриха по време на пленарната сесия в Страсбург резолюция, в която призоваха Румъния да спазва върховенството на закона и да не подкопава борбата с корупцията и организираната престъпност. В подкрепа на документа гласуваха 437 депутати, 151 бяха против и 40 се въздържаха.

Евродепутатите разкритикуваха “жестоката и непропорционална намеса на полицията” по време на протестите срещу промените в съдебната система, които се състояха през лятото в Румъния. Тогава стотици демонстранти пострадаха.

Европарламентът настоя властта в Букурещ да спазва препоръките на ЕК в сферата на борбата с корупцията, особено сред високопоставените държавни чиновници. В документа се изразява опасение, че е в риск независимостта на съдебната система в Румъния заради предизвикалите недоволство промени в законодателството в тази сфера. Евродепутатите настояват и за по-строг контрол върху разузнавателните служби. Резолюцията на ЕП беше одобрена седмици преди страната да поеме ротационното председателство на ЕС, което ще стане от 1 януари 2019 г.