Европейският политически елит е изправен пред тежки времена, изпълнени с неясноти след изборите за ЕП, писа електронното издание "Политико". Брекзит чука на вратата, а ситуацията допълнително се усложнява от възможността Великобритания да напусне ЕС без сделка. Засега датата за Брекзит е 31 октомври.
Битката за председателския пост в ЕК също е пълна с неясноти. Европейската народна партия (ЕНП) твърдо се придържа към процедурата за т.нар. водещ кандидат - чрез нея Европейският съвет трябва да избере "водещ кандидат" след вота за ЕП, който да застане начело на изпълнителния орган на ЕС. Кандидатът на ЕНП е германецът Манфред Вебер. Целта на тази процедура е евровотът да заприлича възможно най-много на националните избори и лидерът на една от големите партии да поеме и най-висшия пост в изпълнителния орган на ЕС. За първи път тя беше използвана през 2014 г. при избора на Жан-Клод Юнкер, но не е ясно дали ще бъде използвана отново. Вебер се опитва да отказва натиск върху останалите партии, за да се придържат към процедурата - въпреки че Европейският съвет настоява, че може и да не се съобрази с нея, когато номинира кандидат за шеф на ЕК по-късно тази година. Вебер също така не знае дали лидерите на държавите - членки на ЕС, които са част от семейството на ЕНП, ще го подкрепят. Вървят и слуховете, че Вебер може да бъде изместен от главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние.
Либералите и социалистите могат да потърсят възможност за формиране на съюз срещу Вебер, което ще превърне Барние в потенциален компромисен вариант за шеф на ЕК. Почти всички от висшите постове в ЕС трябва да бъдат овакантени до края на тази година - освен председател на ЕК предстои да бъдат избрани нов председател на Европейския съвет, на ЕП, на ЕЦБ и върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността. Много от големите решения зависят от резултатите от евровота, но накрая се определят при преговори между влиятелните сили.
Преговорите за висшите постове са почти задължителни, тъй като лидерите се опитват да постигнат баланс между различните политически групи и географски региони. Всъщност разговори за разпределението им се водят от доста време. "Когато става въпрос за избирането на хора за висшите позиции, има баланс между шефа на ЕК и зам.-председателя, върховния представител, шефа на ЕП и други постове", обяснява Боби Макдона, който е бивш посланик на Ирландия в ЕС. "Балансите са изключително сложни. Има баланс между ляво и дясно, между Изток и Запад, който вероятно е по-важен. Също така има баланс мъже - жени, големите срещу малките. Например не може да има друг представител на Люксембург начело на ЕК", казва той. "При всички тези фактори нищо не е ясно до последната минута. Не става въпрос за избор на кандидат за един пост, а за много постове", подчертава Макдона.
