В България е проблем кой и как финансира партиите, как се използват медиите по време на кампания, купуването на гласове, контролираният вот и ограничението воденето на кампания да става само на български език. Това е един от изводите в годишния доклад за 2018 г. на германската фондация „Фридрих Науман“ за състоянието на свободата в 45 държави. Документът отчита, че през последните години изборите в България са, общо взето, честни, но управляващите не изчистват изборния процес от съмнения за манипулации и спекулации.
Съвсем очаквано страната ни е на последно място по върховенство на закона сред държавите в ЕС през 2018 г., както и най-силно корумпираната държава в него. "Формално погледнато, правораздавателната система е независима, но също така е подложена на масиран политически натиск, както и на натиск от заможни бизнесмени", констатират авторите на доклада. Според тях "организираната престъпност, влиятелни олигарси и корупцията по високите политически етажи" могат да подронват демократичните процедури. Докато изборите за нов съдебен съвет бяха окуражаващи, останалите неотдавнашни назначения в съда бяха белязани от компромисите на политическите партии вместо със заслуги, се казва в доклада.
Прилагането на държавните регулации е слабо или произволно, а системата е задръстена от забавени дела, което води до високи разходи на засегнатите и липса на справедливост в разумен срок. Процедурите за несъстоятелност отнемат средно над 3 години. Няма правила предприемачите да получат втори шанс в разумен срок след обявяването на банкрут, посочват анализаторите. Бизнес се започва евтино, но бавно, казва фондацията. Свързването на обекти с електрическата мрежа е много скъпо и отнема много време. Данъците не са високи, но регулациите са твърде усложнени, което изисква часове работа на счетоводството за спазването им.
Корупционната среда стимулира растежа на сивия пазар в България, който е най-големият в ЕС и възлиза на близо 30% от БBП“. Основният катализатор на корупцията оставали „неформалният съюз на политическата и бизнес олигархия, организираната престъпност, само частично реформираната тайна и пристрастните медии," се казва още в доклада.
ЦЕНЗУРА
Медийната среда, която е „частично свободна“, се влошава и България заема последното място в ЕС, а е само преди Русия, Беларус и Турция. Има сериозни притеснения от силната концентрация на собствеността, непрозрачните медийни структури, прекалената близост с властта и употребата на комуникационните бюджети на ЕС за печелене на лоялност. Има тормоз над журналистите, който ги кара да прибягват до автоцензура. „Независимостта на журналистите е възпрепятствана от нарастващия натиск от страна на политици и собственици на медии, които поддържат близки отношения с властимащите. Бюджетите за съобщаване на програми на ЕС в България се използват като инструмент за влияние върху медийната среда в страната“, се казва в изследването.
