Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов отправи тежки критики за състоянието на съдебната система. Според него българската Темида е затънала в зависимости, главният прокурор държи чадър над приятелите си, страната се е запътила към автокрация, а наскоро излезлият доклад на ЕК е необяснимо снизходителен към проблемите у нас. 

„Главният прокурор разследва критиците си и поставя чадър над приятелите си. Никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол. Критичните магистрати, начело с председателя на ВКС и други колеги и техните семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който преобръща живота им с краката нагоре. КПКОНПИ призовава на разпит председателя на ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да бъдат привиквани, докато административният орган има дела в същия орган на съдебната власт“, коментира Лозан Панов по време на форума на "Ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото".  

В речта си, която "Дневник" публикува, съдия №1 изтъква, че "в България сме изправени пред система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ - то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани". 

Лозан Панов изброява десет факта, за да аргумента тежките си думи:  

1. Участниците в злоупотребите в Софийския градски съд не са наказани, а един по един са напълно реабилитирани.
2. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) се размина на косъм от импийчмънт, защото свободно изрази мнението си относно направените промени в Конституцията, които минираха истинската съдебна реформа.
3. Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС), който се отчиташе с есемеси на премиера, все още безнаказано и неуморно се труди в съдебната система.
4. Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол.
5. Болтовете на джантите на служебния автомобил на НСО на критичния към политико-съдебната задруга председател на ВКС се саморазвиха.
6. Същият неудобен председател е посрещнат от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички преди заседание на ВСС, на което предстои дискусия по повод злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, а полицията не си помръдва пръста.
7, Магистрати, начело с председателя на ВКС, и техните семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който преобръща живота им с краката нагоре.
8. Председател на апелативен съд е уличен от магистрат, че злоупотребява със служебно положение, за да обслужи олигархия и власт, а вместо наказание получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази злоупотреба, не е герой, а подсъдим.
9. НАП тероризира неудобните на властта, следвайки принципа "зайко, защо си с шапка, защо си без шапка".
10. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) призовава на разпит председателя на ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да бъдат привикани, докато административният орган има дела за решаване в съответния съд.

"Списъкът е дълъг и мога да продължа до безкрай. Но, ако си спомняте, преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система има нужда от тишина", казва с горчива ирония Лозан Панов. И посочва, че тъкмо сблъсъците между отделните власти са това, "което ни пази от  автокрация, към която ние напълно уверено вървим". 

ВЪПРОС НА ИЗБОР

На форума съдия №1 призовава колегите си да не пазят тишина. "Считам, че като магистрати разполагаме с достатъчно конституционни гаранции, за да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата. Затова в последно време, докато слушам шума на тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва: "Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб. Вие избирате от кои да бъдете"..