Безпрецедентна власт ще се съсредоточи в нов мегаорган, който ще контролира почти всички сфери на здравната система. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджета на НЗОК за 2019 г. управляващите предлагат създаването на Агенция за медицински надзор. Тя получава огромни правомощия да влияе върху болници и дейности, включително трансплантациите и асистираната репродукция.

След близо тричасов разгорещен дебат вчера Надзорният съвет на здравната каса одобри план-сметката, с която институцията ще плаща за лечение и ще се опитва да погаси старите си дългове догодина. Наред с новината, че за това през 2019 г. са предвидени 4.350 млрд. лв. - с 490 млн. лв. повече спрямо т.г., надзорниците направиха сериозни изменения в няколко основни за здравната система закона – за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за лекарствата и за здравето. Фундаменталните промени са събрани в 40-те страници, пъхнати в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК, който не се публикува за обществено обсъждане, а минава през Надзорния съвет на касата, тристранката и МС, преди да влезе в парламента. До момента той не е публикуван официално, но от няколко дни различни варианти се въртят в публичното пространство. Именно начинът на прокарване на промените предизвика напрежение сред надзорниците вчера - проектът беше одобрен с шестте гласа на представителите на държавата, КНСБ и пациентите, против гласува КРИБ, а БСК и КТ "Подкрепа" се въздържаха.

Новият орган за медицински надзор ще бъде със статут на изпълнителна агенция към министъра на здравеопазването, като министърът ще назначава изпълнителния й директор - условието е да го съгласува с министър-председателя. Той поема правата и задълженията на агенция "Медицински одит" - най-общо тя трябваше да контролира как се харчат парите в болниците, какво е качеството на медицинските услуги, спазват ли се медицинските стандарти и правата на пациентите, както и да следи за корупционни практики и пр.

В бъдещата мегаструктура се прехвърлят почти всички административни дейности, извършвани в момента от МЗ и различни други звена в системата - агенции и инспекции. Тя ще извършва регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност за лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи и диализните центрове. "По този начин всички административни режими, свързани с регистрация или разрешаване на осъществяването на лечебна дейност от всички лечебни заведения независимо от техния вид, както и по отношение на всички дейности, извършвани от тях, ще се осъществяват от един държавен орган, който ще осъществява и контрола върху тези дейности", обясняват вносителите.

Две ключови дейности също преминават на подчинение към новата агенция. Тя изземва правомощията на Изпълнителната агенция по трансплантация, като не е ясно дали това няма да доведе до още по-голяма организационна бъркотия от сегашната. Поема и дейностите по асистирана репродукция. Не на последно място, тя ще проверява за спазването на утвърдените фармако-терапевтични ръководства и извършването на оценка на ефективността на терапията, които стават ключови при изписването на лекарства.

На фона на всичко това на агенцията се възлага надежда да започне да осъществява реален контрол, като прави планови проверки на всички лечебни заведения на всеки две години. "Към настоящия момент такъв планов контрол се осъществява от различните органи, на които е вменено осъществяването му, на принципа на процентна извадка, което не гарантира неговата всеобхватност и пълноценност, а следователно и поддържането на цялата здравна система в съответствие с нормативните изисквания", обясняват вносителите в мотивите си.

Агенцията за медицински надзор би следвало да има назначен директор до 3 месеца след влизането на закона в сила, т.е. до края на март 2019 г. В същия срок трябва да е готова и наредба на здравния министър с медицинските стандарти по всички медицински специалности и някои отделни медицински дейности. След влизането й в сила лечебните заведения ще имат 1 година преходен период, за да се приведат в съответствие с тях и да подадат заявление до агенцията за получаване на ново удостоверение за регистрация и ново разрешение за осъществяване на лечебна дейност.

Това не е единственото сътресение, което се задава в системата. С преходните и заключителни разпоредби към бюджета на касата за 2019 г. се закриват фондът за лечение на деца и комисията за лечение в чужбина, като тяхната дейност се прехвърля към здравната каса. "Целта на това преструктуриране е уеднаквяване на процедурите и финансирането независимо от възрастта на пациентите чрез осигуряване на една контактна точка, която да администрира и финансира лечението. Очакваните резултати са оптимизиране на процедурите за одобряване за лечение на показаните пациенти, като се намали срокът за изчакване. Очаква се също и постигане на по-добра финансова дисциплина от страна на единствения финансиращ орган чрез по-прецизна оценка на потребността и размера на финансовата помощ", пишат вносителите. В система, която хронично страда от бавните процедури, тази промяна едва ли ще мине безпроблемно.

Ако бъдат одобрени промените, откриването на нови болници ще става с разрешението на парламента, а не на здравното министерство, както е сега - значително по-утежнена процедура. Болниците ще могат да сключват договори за диагностика със скенер или ядрено-магнитен резонанс само ако в региона липсват такива апаратури. Предвидено е и касата да заплаща само медицинските дейности, извършени от лекари на основен трудов договор в болницата. Това вероятно ще доведе до сериозни проблеми за малките лечебни заведения, които едва успяват да изпълнят изискванията на НЗОК за обезпеченост с лекари по клинични пътеки.