На фона на серия провали и на последната безпрецедентна кибератака срещу информационната система на НАП държавата продължава да харчи с луда скорост за е-управлението - развиващо се мудно, хаотично и чутовно скъпо. Само от началото на годината са обявени и са в изпълнение повече от 100 обществени поръчки в IT сферата за десетки и стотици милиони. Възложителите са министерства, комисии, агенции, търсещи изпълнители за всякакви "компоненти" на е-управлението - доставка на компютри и софтуерни продукти, писане на програми, анализ на данни, системна поддръжка и надграждане, консултантски услуги и т.н.

Инвестициите, направени от българската държава от зората на електронното управление досега, са милиардни и извън контрол. Само за 2018 г. в бюджета са били планирани 133 млн. лева за е-управление, като са били усвоени 113 млн. лева, сочи справка на Държавната агенция за електронно управление, предоставена на в. "Сега". За разгръщането на e-government помагат и европейските данъкоплатци - през миналата година са договорени и изпълнявани проекти с финансиране от ЕС за над 120 млн. лева. И само 5 милиона са отредени по най-болната в последните дни тема - киберзащитата, призна преди дни вицепремиерът Томислав Дончев.

В същото време в доклада за администрацията за 2018 г. е пълно с всякакви данни, включително и с колко компютъра, лаптопа и принтера разполагат българските чиновници. Никъде обаче няма стройна информация колко милиона са инвестирани в техника, софтуер, изграждане на електронни регистри, на информационни мрежи и прочее. Липсват и конкретни данни какво правят и какво влагат държавните ведомства в киберсигурност - така че пробиви като "НАПлийкс" да са невъзможни или поне да не се случват в такива гигантски мащаби.

Преглед в базата данни на Регистъра на обществените поръчки разкрива колко мащабни, разнообразни и "несинхронизирани" са харчовете на държавните  ведомства. 

Една от най-едрите поръчки в ІТ сектора е именно на финансовото министерство, което в последните дни е в епицентъра на скандала с хакерския щурм срещу НАП. Тя е обявена миналата година и е сключена през този февруари. Хората на Владислав Горанов са пуснали енигматична обява за "изнесени дейности по управление на IТ услуги в системата на МФ" за забележителните 31 248 408 лева без ДДС. "Тлъстият" договор е възложен на "Информационно обслужване" АД - дъщерна фирма на МФ. Милионите ще бъдат похарчени за управление на мрежата за пренос на данни, поддържане на IТ инфраструктурата в МФ, поддържане и надграждане на приложен софтуер, консултантски услуги, доокомплектовка на съществуващи IT инфраструктури, интеграция на приложен софтуер за митниците, поддържане на SAP системата в МФ и изграждане на център за обслужване на потребители в Агенция "Митници".     

Междувременно НАП е решила да оптимизира и надгради легендарния си СУП  - софтуера за управление на приходите. И тази поръчка е възложена на "Информационно обслужване". Сумата за ъпгрейда не е никак малка -  с ДДС доближава 3 млн. лева.

Друга едра ІТ поръчка, сключена тази година, е на Агенция "Пътна инфраструктура". Тя е за "разширяване на информационната достъпност и вторична интеграция" на системата за електронно събиране на пътни такси (тол) с информационните мрежи на МВР, НАП и митниците. "Скачването" на мрежите ще струва 1.175 милиона лева без ДДС. Както се разбра още миналата година, катаджии, митничари и данъчни би трябвало да могат да общуват с прословутата тол система, която позволява да се контролира и анализира с най-модерни технологии и техника трафикът на леки коли, автобуси и камиони из татковината ни. Оказа се обаче, че поради несъвместимост на инфомрежите обменът на данни е невъзможен.  

Националният статистически институт е решил да се снабди с информационна система за зареждане, обработка и логическо обвързване на данните от административните регистри на МОН и НАЦИД (става дума за статистика за детските градини, училищата, университетите, докторантите). Това струва 706 000 лева без ДДС. Споменатият НАЦИД -  Национален център за информация и документация, си има своя IТ инвестиция, при това немалка  - близо 1.8 млн. лева. Тя е за "надграждане на информационни системи и регистри", а именно Регистъра на издадените удостоверения Apostille, информационната система за признатите "доктор" и "доктор на науките" и изграждане на нови регистри за осигуряване на статистическа и справочна информация в областта на науката и образованието.

Патентното ведомство също е на е-вълна. То си е поръчало дигитализация и архивиране на данни за близо 700 000 лева.

Министерството на енергетиката се е застраховало от "вирусни" атаки - срещу 52 485 лева то си е поръчало "хардуерна и софтуерна поддръжка на защитна стена Cisco ASA и подновяване на софтуерната и техническата поддръжка на антивирусен и антиспам софтуер F-secure".

НЗОК  пък си е потърсила фирма, която да поддържа на абонамент системата й  за управление на човешките ресурси HeRMeS - за 52 440 лв. без ДДС.

Агенцията по геодезия и картография е потърсила и намерила външен помощник за техническа поддръжка на софтуера и хардуера си, съчетана с анализи и консултации - срещу 541 200 лева. Отделно от това агенцията има и друга поръчка - за "техническа помощ за администриране на сървърна и мрежова инфраструктура" -  тя пък е за 247 200 лева.  

Прави впечатление обществено задание, пуснато от МВР - не толкова като сума (става дума за 70 000 лева), колкото като предмет. То е за разработване и внедряване на система за автоматизирано въвеждане, обработка и публикуване на имуществените декларации, които министърът, заместниците му и др. политически фигури в МВР са длъжни да подават в ЗПКОНПИ (антикорупционната комисия). Вътрешното министерство има и по-едри поръчки - за милиони. Като тази за следгаранционна поддръжка на софтуера на 57 сървъра СУБД IBM Informix със специален режим на обслужване, изискваща разход от 2.125 млн. лева

ДА ВЪРЖЕШ ЖИЧКИТЕ

Изброените поръчки са само дребна част от скелета на сложната, непрестанно развиваща се и гълтаща огромни инвестиции архитектура, наричана електронно правителство. Дори тази малка извадка обаче показва, че се следва принципът "всяка коза на свой крак" и е-правителството се развива хаотично, без съгласуване на действията на отделните брънки - министерства, агенции, комисии и т.н. Това обяснява защо например отне години НАП и митниците да си "вържат жичката" (по Симеон Дянков) и защо те заедно с МВР не могат да си говорят с интелигентната тол система, та се налага да се правят допълнителни инвестиции за съвместяване.

ПАРИ НА ВЯТЪРА

По принцип е-управлението не е евтино.  Затова данъкоплатците имат правото да изискват от електронизиращите се държавни институции качество и сигурност. Не получават нито едното, нито другото. Вместо това управлението им сервира гафове, некомпетентност, небрежност и арогантност. Когато преди дни данъчни, осигурителни и всякакви други тайни на милион българи лъснаха в най-големия хакерски пробив в историята ни, вместо оставка министър ни поднесе нахалния коментар, че най-важното е да сме здрави.