Шумният скандал около надплатените милиони левове държавни субсидии за партиите изглежда тихомълком ще бъде потушен. В петък парламентът разгледа и одобри за 20-ина минути, без никакво обсъждане, предложените от правителството нови правила за определяне и разпределение на държавното финансиране за политическите сили. Беше решено още, че правоимащите партии и коалиции трябва да върнат до края на 2020 г. надвзетите за последните 3 години пари. Общата сума възлиза на 14.6 млн. лв.
Опозицията в лицето на БСП, която доскоро остро поставяше въпроса за оставката на финансовия министър Владислав Горанов, чието ведомство носи пряка отговорност за неправилно раздадените средства, този път въобще не се обади. Това, заедно с липсата на дебат по сложния казус, подсказва, че парламентарните формации са постигнали предварителен, задкулисен консенсус, че скандалът трябва да бъде заметен под килима, тъй като вреди еднакво на всички, не само на управляващите.
След гласуването на закона, от ГЕРБ лаконично коментираха, че надвзетите пари ще бъдат върнати и няма да има щети за бюджета. Управляващите продължават твърдо да се придържат към тезата си, че става въпрос за „техническа грешка”, допусната от служители на финансовото министерство, към която Владислав Горанов няма отношение. Прокуратурата вече констатира, че има данни за извършено престъпление от подчинени на Горанов. От поведението на ГЕРБ засега обаче е очевидно, че нямат намерение да изискат от финансовия министър да понесе политическа отговорност за случилото се.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ меко упрекна финансовото ведомство, че „би трябвало да даде малко по-точен отговор какво и как е изчислявало през годините”. „Ние сме имали кореспонденция през годините с министерство на финансите. Може да се позовем и на тази кореспонденция, така че в момента ние също очакваме да се запознаем с техните сметки. И ние ще смятаме”, отговори Карадайъ на въпрос за нередностите при раздаването на субсидиите.
Най-съществената промяна, която депутатите направиха в Закона за политическите партии, засяга принципа, въз основа на който се изчислява субсидията за правоимащите партии и коалиции. Досега законът беше разписан така, че позволяваше сумата за бюджетно финансиране да се определя въз основа на подадените действителни гласове за всички партии и коалиции на последните парламентарни избори, както и на гласовете „Не подкрепям никого”. Именно така интерпретираше закона финансовото министерство и накрая се оказа, че правоимащите политически сили получават не по 11 лв. на глас, както е записано в Закона за държавния бюджет, а повече - например 13.23 лв. за 2018 г. По тази причина само през миналата година са били раздадени 6.5 млн. лв. повече.
Сега изрично беше уточнено, че всяка субсидия ще се определя единствено според получените действителни гласове за съответната партия или коалиция. Стойността на всеки глас ще се записва и занапред в Закона за държавния бюджет.
Наскоро парламентът одобри на първо четене сумата да бъде намалена от сегашните 11 лв. на глас на 1 лв., както предложи премиерът Бойко Борисов. По време на дебатите обаче се разбра, че окончателната сума тепърва ще бъде предмет на договорки между политиците. Срокът за предложения между първо и второ четене е до 19 юни.
Другата важна промяна в закона засяга възстановяването на надвзетите пари. Те ще се връщат за 3 години назад - от 26 май 2016 г. досега. Изборът на тази дата беше обяснен неотдавна от правосъдния министър Данаил Кирилов с това, че дотогава се простирала 3-годишната давност на вземанията. Раздадените субсидии за посочения период ще се преизчислят на базата на действителните гласове, получени на последните избори от партиите и коалициите, имащи право на бюджетно финансиране. Разликата между раздадените от финансовото министерство пари и преизчислената сума ще трябва да бъде възстановена на държавния бюджет. Ведомството на Владислав Горанов ще публикува списък на длъжниците в 7-дневен срок от влизането в сила на закона.
Партиите и коалициите, които не върнат веднага дължимото, ще получат 70% от субсидията, която трябва да вземат до 30 юни 2019 г. Ако продължат да се бавят, през следващата година ще им бъде превеждана 50% от сумата. Това условие беше единственото, което предизвика реакция от БСП. Соцдепутатът Филип Попов посочи, че ако се налага такава санкция, тогава отнеманите пари трябва да се използват за намаляване на дължимите от политическите сили суми. Това предизвика объркване в ГЕРБ, тъй като се оказа, че управляващите не са съвсем наясно дали тази разпоредба е действително наказание или не е записана точно с тази цел - да се погасяват подлежащите на връщане субсидии, ако партиите доброволно не ги възстановяват. Накрая гласуваха текста без да направят необходимото уточнение.
СРОК
31 декември 2020 г. е крайният срок, в който всички политически сили - парламентарни и извънпарламентарни, вземали субсидия от 26 май 2016 г. досега, трябва да върнат надвзетите пари в централния бюджет. След това се преминава към събиране на средствата по общия ред, т.е. чрез съдебен изпълнител. Ще тече и лихва за забавяне.
