Президентът Румен Радев се вслуша в призивите на журналистите и върна за повторно разглеждане в парламента скандалните промени в Закона за защита на личните данни, които практически поставят медийните публикации под надзора на държавата. В мотивите към ветото Радев се сдържа да обвини в цензура правителството, което предложи промените. Но отбелязва, че новите разпоредби създават „свръхрегулация“, която „прикрива законови ограничения на основни конституционни свободи“.
Под предлог че прилагат Европейския регламент за защита на личните данни (GDPR), правителството и депутатите дадоха на Комисията за защита на личните данни право да следи дали "обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно". Комисията ще преценява по 10 критерия, подбрани по неизвестно какви основания, дали медиите са навлезли в частната сфера на дадена личност. Това създава реална заплаха от цензура.
Радев е съгласен, че законът следва да „помири“ правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация. В същото време обаче напомня, че еврорегламентът не съдържа нищо подобно на измисления от българските законотворци списък с критерии. Множеството изисквания според Радев водят до свръхрегулация, резултатът от която е „силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация“. Така се нарушава еврорегламентът, който изисква баланс, докато „приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото“.
Като особено рисков той откроява текста, според който медиите трябва да се съобразяват и с „други обстоятелства, относими към конкретния случай“. Според него такава разпоредба показва, че „законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване е обречен на неуспех“.
Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл, пише още в мотивите на Радев.
В крайна сметка, заявява президентът, законът не успява да съгласува защитата на личните данни със свободата на словото, а „несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация“. „Вероятно с така въведените критерии се е целяло „улесняване“ на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи“, заключава президентът.
ПЕРСПЕКТИВА
През отминалата 2018 г. Румен Радев наложи вето на 7 закона, като управляващите се съобразиха с него само веднъж - за промените в приватизационния закон. Не е ясно дали ще го послушат и този път, още повече че поправките в Закона за защита на личните данни бяха приети от парламента с единодушие и без каквито и да било обсъждания. Стигна се дотам, че зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов лично благодари на опозицията, че не е създавала пречки при разглеждането на закона. Никой не обърна внимание на предупрежденията на Асоциацията на европейските журналисти, която посочи, че „ с въвеждането на толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, реално се налага цензура и възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт“. Програма "Достъп до информация", неправителствени организации, както и много от медиите също оспорваха текстовете на закона още преди тяхното приемане.
