Задлъжнялостта на българските фирми остава на високи нива, а броят на компаниите, застрашени от фалит, расте. Това обявиха от консултантската компания по управление на риска Coface, която вчера представи най-новия си доклад за несъстоятелността в страните от Централна и Източна Европа.

Макар България да е една от малкото страни в региона, в която броят на фирмените фалити през 2017 г. намалява, прогнозите са негативни. През миналата година 311 компании са обявени от съда в несъстоятелност, докато през 2016 г. броят им е бил 381. "Ситуацията у нас обаче не е толкова оптимистична. Българската икономика реагира с година-две забавяне от световните тенденции. Още повече че въпреки добрата икономическа среда задлъжнялостта у нас остава голяма", коментира Милена Виденова, управител на "Кофас България". 

Анализ на финансовите отчети на 401 000 български компании показва, че за 74 686 от тях, или 19%, е идентифициран висок риск от изпадане в неплатежоспособност. Година преди това броят на тези компании е бил с около 10 600 по-малък. Застрашените фирми са основно от секторите на търговията на дребно и едро, операциите с недвижими имоти, ресторантьорството и транспорта.

Като основен проблем за финансовите си затруднения предприятията посочват липсата на кадри. От една страна, това води до спад на производителността, а от друга - до ръст на заплатите. На следващо място причина за проблемите на фирмите е лошото управление и в частност - ликвидността. Освен това компаниите посочват, че срещат трудности при намиране на финансиране, което е изненадващо на фона на отчитания от банките ръст на фирменото кредитиране.

В резултат на тези проблеми в редица сектори расте забавянето в разплащанията. Така например средният срок за събиране на вземанията в транспорта се е увеличил от 61 на 99 дни през последната година. В строителството и металургията периодът на разплащане вече е около 96 дни, а само година преди това този срок е бил 34 дни. В електро- и автомобилното оборудване забавянето е от 37 на 92 дни. Във фармацевтичния сектор срокът за събиране на вземанията остава висок - 72 дни, а в търговията на дребно расте от 37 на 43 дни.

След няколко поредни години на намаление на фалитите в Централна и Източна Европа те за първи път започват да растат, показва проучването на Coface. Това става на фона на икономическа експанзия и среден ръст на БВП за региона от 4.5% - най-висок от 2008 г. насам. Това е показател, че е достигнат пикът на икономическия цикъл и идва краят на добрите времена, коментира Милена Виденова.

За 2017 г. увеличението на фирмите, обявени в несъстоятелност в ЦИЕ, е с 6.4%. Очакванията за тази година са те да са с 10.4% повече, а догодина - с 15.9%. Най-тревожно е положението в Хърватия, Полша, Унгария, Румъния. Хърватия например отчита 40% ръст на фалитите основно заради законодателни промени, които са ускорили процеса на несъстоятелност. Полша е с над 16% увеличение, като основна причина за това е ръстът на разходите за персонал. 

У нас най-проблемните сектори с най-много фалити традиционно остават търговията на дребно и едро, операциите с недвижими имоти и строителството. От тази година към тях се добавя и сухопътният транспорт, който по принцип е сред секторите, които първи усещат влошаването на конюнктурата в Западна Европа. Два фактора оказват изключително негативно влияние върху транспортния сектор - покачването на цените на горивата и увеличаването на разходите за персонал. Секторът през последните години изпитва големи трудности за намиране на шофьори. „Ако приемем, че увеличението на заплатите през миналата година средно в реалната икономика е било 10%, то в транспорта този ръст е около 30%", заяви Виденова.

Добре представящите се сектори са информационните технологии, фармацията, здравеопазването, производството на мебели и сектор "Сигурност".
 

Петте най-големи фалита в България през 2017 г. 

Компания    Задължения
"Енемона" (електрооборудване)    75 млн. евро
"КМБ България" (оператор на "Карфур")    50 млн. евро
"Г56 Дивелопмънтс" (проекта "Супер Боровец")     29 млн. евро
"Карне М" (дистрибуция, свързана с КТБ)    25 млн. евро
Техно резиденшъл парк (недвижими имоти)    18.3 млн. евро