Синдиците на КТБ ще могат да продават активи на банката на тъмно, с пряко договаряне, без първоначална продажна цена, ако не са успели да ги осребрят три пъти на публична продан. Това ще стане, ако бъдат приети промените в Закона за банковата несъстоятелност, внесени в парламента от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Хамид Хамид. Този път сред вносителите не е третият от тройката, която обичайно предлага поправки в законите, засягащи КТБ - Делян Пеевски. Сред подкрепилите проекта обаче са шефът на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов и народният представител от "Обединени патриоти" Христиан Митев.
В мотивите към новите поправки не се посочва, че те са свързани специално с КТБ, но ясно прозира намерението да се улесни именно придобиването на апетитни активи от фалиралата банка чрез непрозрачните условия на прякото договаряне. И в момента има законова възможност, ако на търгове с явно или тайно наддаване не се яви купувач, да се премине към пряко договаряне. Това обаче може да стане след разрешение на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Новите текстове орязват дори и този чисто теоретичен контрол и дават право на синдиците директно да преминат към пряко договаряне.
С други поправки вносителите предлагат да се премахнат държавните такси, които синдиците дължат при водене на делата, най-вече при оспорването на цесии. Уточнява се също така, че в случаите, в които по образувани от банката, синдика или фонда дела съдът е назначил "особени представители", техните възнаграждения се определят по Закона за правната помощ, където максималният хонорар е 450 лв. Както неотдавна писа в. "Сега", фалиралата КТБ се източва допълнително с тлъсти адвокатски хонорари на особени представители, които се назначават по решение на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Търговски съдии предупредиха, че участието на представител на КТБ минава по скъпата тарифа за адвокатските плащания и може да надхвърли 100 000 лв. ВКС тогава отрече този факт. С поправката обаче депутатите потвърждават, че фалиралата банка се източва допълнително с високите адвокатски хонорари.
Предвижда се също така служебно вписване на кредиторите в списъка на приетите от синдика вземания. Това според вносителите ще гарантира правата на кредиторите в случай на обявяване на недействителност на направено прихващане.
Това са поредните поправки в Закона за банковата несъстоятелност, насочени към фалиралата КТБ. Преди година депутатите дадоха други правомощия на синдиците, свързани с КТБ - да искат разваляне на вече сключени цесии и сделки, с които се прехвърлят дялове или акции, извършени от длъжници на КТБ след поставянето й под специален надзор, да се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на КТБ, извършени от нейните квестори и временни синдици; да се обезсилват сроковете на изтеклите обезпечения. Мотивът бе, че така ще се спре "вторичното разграбване" на рухналата банка. Поправката "Пеевски" бе подкрепена от ГЕРБ въпреки предупрежденията на юристите, че част от разпоредбите, които ще се прилагат със задна дата, противоречат на конституцията. Президентът Румен Радев наложи частично вето на закона, което обаче бе отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ОП. След отхвърлянето на ветото президентът не сезира Конституционния съд, както се очакваше. Това направи Върховният касационен съд с аргумент, че обратното действие на закона нарушава принципите на правовата държава. До момента няма информация КС да се е произнесъл, въпреки че делото трябваше да се гледа на 12 февруари.
ОТЧЕТ
През септември 2018 г. - шест месеца след влизане в сила на поправките "Пеевски", синдиците на КТБ отчетоха какво са свършили след новите им правомощия. Те са подали 226 искания за подновяване на обезпечения по прихващания за над 240 млн. лв., по които все още се водят дела.
