Ако премиерът Бойко Борисов е целял да тушира социално напрежение с оставката на министъра на труда Бисер Петков, то ефектът от този ход по-скоро ще е обратен, показват първите коментари на изненадата от петъчния следобед. Борисов, който в последните часове е особено словоохотлив на теми като сумото, не коментира решението си. В съобщението на правителствената пресслужба лаконично се посочва, че "кадровото решение на премиера е въз основа на натрупани във времето основания. Министър-председателят Борисов счита, че темповете, с които Министерството на труда и социалната политика работи, не отговарят на обществено-политическите очаквания".
Над главата на социалния министър от самото начало висят тежки облаци, но поисканата оставка съвпада във времето с поредния негативен доклад за потресаващите условия, в които държавата отглежда изоставените деца с увреждания. Той е на организацията Интернационал за правата на хората с увреждания и бе огласен на 21 ноември, без да предизвика мощен отзвук в България. В петък темата бе продължена от Би Си Си с документален филм, който напомни за кошмара "Могилино". Най-общо констатациите в него и в доклада са, че България е заменила едновремешните интернати с малки центрове от "семеен" тип, но те често нито са малки, нито в тях има нещо, което да напомня семейство, а някои са основани в коридорите на бившите институции. "Да, някои от сградите са сменени с нови, но в тях децата все така са изоставени да не правят нищо, сами, без медицинска помощ, изложени на насилие, тормоз и сексуални посегателства", пише в доклада.
В петък - седмица след оповестяването на този анализ, социалното министерство отговори с пространно опровержение, в което с половин уста обещава да провери "тревожните" констатации, но след това надълго и нашироко дава да се разбере, че не ги приема, като обвинява авторите в "манипулация", "неверни твърдения" и пр. Малко след това съобщение на подчинените на министър Петков дойде и съобщението от правителствената пресслужба.
Социалният министър и екипът му не за пръв път демонстрират подобна липса на чувствителност, а Борисов само преди седмица даде да се разбере, че не толерира подобно поведение с реакцията си около случая с починалото момченце в София. Едновременно с това обаче Бисер Петков се възприема като диалогичен министър в трудни времена и безспорен експерт в областта си - в този дух бяха и първите коментари за поисканата му оставка.
Борисов вече веднъж трябваше да върне оставката на Петков поради всеобщ отпор - при протестите на майките на деца с увреждания през пролетта. Тогава министърът сам пожела да си тръгне, като даде да се разбере, че е оставен сам от правителството в сложната ситуация. Премиерът затвърди това впечатление, като го върна на масата на преговорите със станалото легендарно тросване "да сядат и да направят така, че да ми се махат от главите".
Ресорът е особено сложен за попълване не само заради твърде късата резервна скамейка на ГЕРБ в социалната област (за мястото на Петков отново се спряга Деница Сачева, която сега е зам.-министър на образованието, а има стаж в социалното министерство, МЗ и НЗОК), но и заради всеобщото мнение, че социалният министър е заложник на финансовия - последното е доказано многократно с не много деликатната намеса на Владислав Горанов в теми, в които Петков е работил дълго за постигане на съгласие. Последният пример за това е кашата с болничните, забъркана анонимно от Горанов. След обсъждане в няколко формата, включително и в легитимния орган - националния съвет за тристранно сътрудничество, социалният министър обяви, че темата отпада от бюджетните закони, тъй като по нея очевидно няма консенсус между синдикати и работодатели. Дни по-късно, при започнала процедура за одобрение на законите, управляващата коалиция изненадващо обяви, че ще направи първия ден от болничния неплатен, с което настрои срещу себе си синдикати, работодатели и граждани. Предложението бе изтеглено по познатия начин - с намесата на Борисов, но този път това не го спаси от протести под прозорците на двата национални синдиката.
Тази схема бе разиграна преди две години отново за орязване на болничните. По същия начин Борисов се намеси и за ощетяването на хиляди нови пенсионери с промяна във формулата за пенсиониране. Петков бе бламиран и от усилията на "Обединени патриоти" за изпреварващо увеличение на минималната пенсия - техен предизборен ангажимент, който категорично не се приема от експертите.
"Проблеми в тази сфера има много. Не съм убеден, че Бисер Петков има сериозна, значителна вина в нерешаването им. Те са системни и една голяма част са наследени. Така че мисля, че това е начин за отпушване на социалното напрежение около бюджетната процедура", коментира изненадан от събитията председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов. Тук трябва да се търсят и следващите големи проблеми, които Борисов ще предизвика с оставката на Петков. Само преди дни бяха представени предложения за промени в кодекса за социално осигуряване, с които трябва да се регламентира фазата на изплащане на втората пенсия. Тези промени вече са закъснели, а дори на самото представяне стана видно, че по тях има трудно постигнат консенсус. Съдбата им сега остава неясна, още повече че за тях финансовото министерство многозначително мълчи. Именно несъгласието на МФ с предложенията на работната група по въпроса се смята за основен фактор фазата на изплащане все още да не е регламентирана.
Оставката на министъра ще спре отново и преговорите за болничните, с което управляващите най-вероятно ще нарушат току-що гласуваното от бюджетната комисия предложение до един месец темата да намери решение. С тази цел депутатите задължиха Министерския съвет, НОИ и НЗОК да излязат до един месец след обнародването на закона за ДОО със становище как да се ограничат злоупотребите с болничните и кой да поеме плащането на обезщетенията от първите три спорни дни - работодателите или НОИ.
Проблеми в началото на следващата година се очакват и със законите за хората с увреждания. Част от предвидените в тях промени влизат реално в сила именно догодина. Тази седмица пенсионерските организации също дадоха заявка, че осъвременяването на старите пенсии с швейцарското правило не ги удовлетворява, особено на фона на сериозното увеличение на минималната пенсия, което противопоставя пенсионери с малък принос към системата на такива с изпълнени условия за пенсиониране.
