Две скандални решения в осигурителната система обяви вчера управляващата коалиция. За втори път в последните години ГЕРБ и "Обединени Патриоти" посягат на размера на болничните. След като в края на 2017 г. взривиха социалния мир с идеята първите три дни от болничния да се плащат само на 50% и след вълна на недоволство се отказаха, сега коалиционните партньори предлагат нова промяна - от 1 януари първият ден да бъде неплатен. Срещу това ограбване на социални права ГЕРБ очевидно е капитулирал пред исканията на патриотите за нов драстичен скок на минималната пенсия - другото решение на коалиционния съвет е тя да стане 250 лв. от 1 юли 2020 г. Никой от коалиционните партньори не си призна от кого идва предложението. Синдикатите обаче издадоха, че негов автор е финансовият министър Владислав Горанов, който в подобен задкулисен стил често тества спорни законодателни идеи.

Поредният трясък в социалната сфера се обяснява формално с мита за фалшивите болнични. "Обединихме се около решението първият ден от болничните да не се заплаща, което е практика в редица европейски държави. Има изключително много данни за злоупотреби в тази посока", обясни лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Това е любима тема на управляващите от няколко години. Периодично Борисов се възмущава, че "като дойде петък, знаете колко болнични се издават, и айде в Гърция на почивка". Извън тези тиради в негов стил обаче институциите бездействат по проблема - не се е чуло за един наказан служител с фалшив болничен, а броят на санкционираните лекари е нищожен.

През 2008 г. като временна мярка в кризата държавата стовари на работодателя първите три дни от болничния. В момента работодателят плаща през тези първи дни 70% от осигурителния доход, а от четвъртия НОИ поема 80%. От години работодателите настояват държавата да върне ангажимента на осигурителния институт. НОИ и кабинетът обаче категорично отказват да поемат това бреме. Преди да бъдат оповестени проектите на бюджетните закони за 2020 г., Асоциацията на индустриалния капитал излезе с алтернативни идеи за разтоварване на бизнеса от болничните. Именно в тях за пръв път се заговори част от дните да станат неплатени, за да има т.нар. период на изчакване. БСК обаче не подкрепи тези идеи с аргумента, че зад тези плащания стои осигурителен принос. В крайна сметка в законопроекта за бюджета на ДОО бе предвидено да се запази сегашният режим. Само преди дни социалният министър Бисер Петков обясни, че начинът на изплащане се запазва поради липсата на консенсус за промяна. За коалиционното ръководство обаче консенсус очевидно не е необходим.

Изненадата от коалиционния съвет предизвика мигновена реакция от КНСБ и КТ "Подкрепа", които обявиха общ фронт срещу промените и поискаха спешна среща с премиера и финансовия министър. Решението е изключително необмислено и опасно, тъй като първият ден болничен се ползва от хора, които внезапно влизат в болница, коментира Ася Гонева от КНСБ. Болничните често се ползват от майки на малки деца, а те боледуват понякога и повече от един път месечно, посочи и президентът на синдиката Пламен Димитров. Според него този един ден болнични струва 60 млн. лв. и те ще се вземат от джоба на работещите. В общо изявление Димитров и колегата му от КТ "Подкрепа" Димитър Манолов обявиха, че злоупотребите трябва да се борят чрез органите на правораздаването, а не с орязване на права. 

За колко пари става дума

Според оценки на фискалния съвет тази година разходите на бизнеса за първите три дни ще бъдат около 200 млн. лв. Отделно НОИ плаща над половин млрд. лв. В последните 5 г. разходите на държавното обществено осигуряване за изплащане на обезщетенията са нараснали с 54%. За 2018 г. НОИ е платил по това перо 557 млн. лв. - с над 195 млн. лв. повече от 2014 г. Изплатените работни дни през 2018 г. са 17.8 млн. срещу 14.9 млн. дни през 2014 г., или ръст от близо 20%.

ДЕЖАВЮ

Премиерът Бойко Борисов вчера се скри от медиите. Ето обаче как се развиха нещата през 2017 г. в аналогичната сценка с намаляването на болничния на 50%:

6 дни след като бе оповестено решението за орязване на обезщетението, Борисов го спря с прозрението: "Ние сме изключително социална държава и всяка рестриктивна мярка създава проблем. Затова ще направим последен опит - дали с контрол на контрола - да направим специализирана лекарска комисия, която да отива и да проверява болничните листове. Ангажирали сме всички сили на полицията, да се опитаме, за да не пострадат пък реално тези хора, които са болни, заради тези, които мамят. Ще пробваме още веднъж с цялата сила на държавата дали може да се справим, ако не - тогава ще отидем на такива мерки. Това е много трудно доказуемо, ще кажете защо полицията не се занимава - защото всеки може да изкара, че има кръвно, докато отидат да го проверяват, може да му се нормализира кръвното. Това трябва да е култура на всички, всеки доктор, като се подписва, да знае, че ощетява останалите граждани". Мерки не последваха.

През юли тази година Борисов отново се разтревожи за болничните. "Над 3.5 млн. болнични са издадени, миналата година са били 2 милиона. Това е голям бич за работодателите, докато някой си пълни джобовете. Никак не ми е приятно да арестувам доктори и медицински лица, защото всички ги уважаваме, но призовавам да спрат тази практика, защото много сериозно сме се заели". За предприети мерки отново нищо не се чу. На този фон обжалваните от НОИ болнични листове през 2018 г. са 9514, а проверките на лечебни заведения - 1174.

ПЕНСИИ

Поредното ударно увеличение на минималната пенсия на 250 лв. от 1 юли отново ще противопостави хора без достатъчно осигурителен принос на хора с пълен стаж и внасяни осигуровки. В момента тази пенсия е 219.43 лв., а в проекта на бюджет е предвидено да стане 234.13 лв. от 1 юли. Това увеличение ще обхване близо 800 000 пенсионери, но компенсация за хората, които са много близко до този размер, няма да има.