Жесток към най-уязвимите групи от населението и напълно неприемлив вариант на промени в здравния сектор се оказаха дългоочакваните нови модели за системата, изработени от екипа на министър Кирил Ананиев. Те бяха официално представени вчера и предвиждат най-болните пациенти да плащат най-много за лечението си. Ананиев все пак изрично подчерта, че дискусията тепърва започва и може да настъпят промени в първоначалните предложения. 

Както вече стана ясно, МЗ предлага два варианта за подобряване финансирането на здравната система - пълна демонополизация на здравната каса и навлизане на частните застрахователи, които да се конкурират за 8-процентната вноска на всички граждани; или запазване на НЗОК като основен платец и въвеждане на задължително допълнително застраховане, с което да се покриват част от настоящите разходи на касата за лечение. Министерството смята за по-реалистичен втория вариант. 

Според него обаче лечебните заведения ще имат право сами да определят цените, по които работят, а ако те са по-високи от определените от здравната каса и застрахователите, разликата ще се плаща от пациентите или от допълнителен доброволен фонд, в какъвто в момента са осигурени 11% от гражданите. 

Проиграванията на модела са при 8% здравна вноска в НЗОК, 12 лв. задължителна месечна вноска за всеки гражданин при частен застраховател и т.нар. гранична линия от 700 лв. Лечението до тази сума ще се плаща от здравната каса, като се разглеждат два варианта за задължително доплащане от пациента - 10 или 15% от цената. То отново ще е или за сметка на болния, или ще се покрива от допълнително доброволно осигуряване. Потребителски такси обаче няма да има и сметките на МЗ сочат, че реално така пациентите няма да доплащат повече, отколкото в момента. Лечението над 700 лв. ще се поема със задължителната застраховка в частен фонд. Т.е. ако сметката за дадено лечение е 1000 лв., 700 се поемат от касата и пациента, а останалите - от застрахователя.

Цените, които касата и застрахователите плащат, ще се договарят между тях и съсловните организации на медиците, както е в момента. Те обаче няма да са задължителни. Всяка болница, както и специалистите в извънболничната помощ ще могат, ако искат, да определят и собствени цени, а разликата ще е за сметка на болния. Идеята е, че различните болници имат различни разходи - за персонал, с различна апаратура. По подобен начин ще стоят нещата и при лекарствата и медицинските изделия - с публични средства ще се плащат само по-евтините, цените им ще се определят от МЗ и ще се договарят с централизирани търгове. Цени над това ще се покриват от пациента.

Не е ясно как ще се избегне болниците масово да определят цени над тези, които ще се поемат с публични средства. Според зам. здравния министър Жени Начева така щяло да има прозрачност и да е ясно кое колко струва. Освен това частните фондове щели да контролират цените, защото ще могат да отказват договори на болници с прекалено високи ценоразписи. А за дейности, които са специфични и има монопол, щяла да се намесва държавата, макар и неясно как. При подозрение за картел, при който всички болници да обявят високи цени, щяла да се сезира Комисията за защита на конкуренцията.

"Така ще се отнеме достъпът до лечение на най-тежко болните и те ще плащат от джоба си най-много", коментира Мими Виткова, председател на асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Освен това според нея "няма да останат цени под 700 лв.", които да се поемат само от НЗОК. Рискът от фалити на застрахователи е голям, смята тя. Предлаганите промени не са консултирани с бранша, допълни Виткова.

Според омбудсмана Мая Манолова с подобна промяна се нарушава принципът на солидарността. На места, където болницата е само една, или при ситуации, при които пациентът няма избор - например тежко раждане, той ще е принуден да доплати обявената по-висока цена, без да има избор. "Този модел легализира доплащането", смята Манолова. И в момента у нас гражданите плащат от джоба си 50% от разходите за здравеопазване. Според омбудсмана има проблем и с Конституцията, тъй като тя не предвижда задължително здравно застраховане. Освен това няма гаранция какво повече ще получат хората с новата задължителна осигуровка, тъй като и в момента тези услуги се поемат от НЗОК само срещу задължителната осигуровка.

"Не приемайте предложенията като крайни. Докато не приключат дебатите по тях, няма да има законодателни промени", каза Кирил Ананиев. Неформално масово се твърди, че нито един от двата модела няма да бъде реализиран.

РИСКОВЕ

От МЗ гарантират, че застрахователите ще са длъжни да приемат всеки клиент и ще е забранено да селектират, като застраховат само млади и здрави хора. Сметката е, че при 12 лв. застраховка ще се събират по 864 млн. лв. годишно, а спрямо сегашните разходи на НЗОК се очаква дружествата да плащат по 511 млн. лв., т.е. да остават по 353 млн. лв. неизразходвани, затова и задължителната застраховка можело да е по-малка от 12 лв. Ще има и гаранционен фонд, който да покрива лечението, ако дружество фалира. Компаниите ще трябва да имат поне 500 000 застраховани, за да могат да участват на пазара. 

От Световната банка обаче припомниха, че модел с много застрахователи струва по-скъпо заради по-голямата администрация. Освен това е много трудно да се спре селектирането на клиенти и винаги има риск дружествата да откажат да приемат хора с много заболявания.