Повече от три четвърти (77%) от гражданите на ЕС и две трети от българите (67%) смятат, че изменението на климата е много сериозен проблем в момента. Но докато 63% средно от европейците твърдят, че участват по някакъв начин лично в опазването на природата, българите и румънците са на последните две места със съответно 35% и 29%. Данните са от Евробарометър, измерил нагласите през май-юни 2023 г. Тогава европейците все още не страдаха от такива жеги като сега.
Мнозинството от европейците смятат, че Европейският съюз (56%), националните правителства (56%), бизнесът и промишлеността (53%) трябва да поемът отговорност за справянето с изменението на климата. Средно 35% смятат, че самите те са лично отговорни. Българите нямат такова чувство за вина и само 17% от тях са склонни да поемат отговорност.
Повече от осем от десет анкетирани смятат, че е важно националното им правителство (86%) и Европейският съюз (85%) да предприемат действия за подобряване на енергийната ефективност до 2030 г. (например като насърчават хората да изолират домовете си, да инсталират слънчеви панели или да купуват електрически автомобили). 58 % от гражданите на ЕС смятат, че трябва да се ускори използването на възобновяеми енергийни източници, да се повиши енергийната ефективност и да се ускори преходът към зелена икономика, като се имат предвид скоковете в цените на енергията и ограниченията в доставките на газ, дължащи се на действията на Русия.
Промените в климата се считат за най-сериозния проблем пред света от респондентите в седем държави: Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Малта, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция. Той се нарежда сред първите три проблема в 16 от 27-те държави-членки. При българите е след последните три проблема заедно с влошаването на демокрацията и растежа на световното население.
Три четвърти от анкетираните (75 %) са съгласни, че предприемането на действия във връзка с изменението на климата ще доведе до иновации, които ще направят фирмите в ЕС по-конкурентоспособни (29 % са напълно съгласни, 46 % са по-скоро съгласни). Почти толкова (73 %) са съгласни, че цената на щетите, причинени от изменението на климата, е много по-висока от цената на инвестициите в зелен преход (33 % са напълно съгласни, 40 % са склонни да се съгласят). Седем от всеки десет респонденти (70 %) са съгласни, че намаляването на вноса на изкопаеми горива от страни извън ЕС може да повиши енергийната сигурност и да донесе икономически ползи на ЕС (27 % са напълно съгласни, 43 % са склонни да се съгласят). Почти осем от всеки десет (78 %) са съгласни, че трябва да се отпусне повече публична финансова подкрепа за прехода към чисти енергии, дори ако това означава, че субсидиите за изкопаеми горива трябва да бъдат намалени (36 % са напълно съгласни, 42 % са склонни да се съгласят).
Предвид скока на цените на енергията и ограниченията в доставките на газ, дължащи се на действията на Русия, 58% от анкетираните смятат, че трябва да се ускори използването на възобновяеми енергийни източници, да се повиши енергийната ефективност и да се ускори преходът към зелена икономика. Една четвърт (25 %) смятат, че темпото на прехода трябва да се запази. 12% смятат, че по време на енергийната криза трябва да се използват повече изкопаеми горива и да се забави преходът към зелена икономика. За да се облекчи икономическият натиск, причинен от енергийната криза, предпочитаният начин на действие е да се ускори въвеждането на възобновяеми енергийни източници (29%) и да се предприемат икономически мерки (29%). Следват предоставянето на пряка финансова подкрепа (16 %), инвестирането на повече средства в мерки за енергийна ефективност (15 %). За отбелязване е, че най-малко избраният вариант е да се диверсифицират доставките на внос на изкопаеми горива в ЕС (6 %).
