Quantcast
ЕС ще бъде тест за промените в руските тайни служби | СЕГА
facebook
twitter

Чужбина

ЕС ще бъде тест за промените в руските тайни служби

За агентите става много по-трудно да прикрият следите си в ерата на социалните медии, камерите за наблюдение и мобилните телефони
2 455
 БГНЕС
Руският президент Владимир Путин по време на военния парад за Деня на победата на Червения площад в Москва на 09 май 2021 г.

Лидерите на ЕС не присъстваха, когато Джо Байдън се срещна с Владимир Путин в Женева тази седмица, но територията на блока ще бъде тест за това дали Москва е решила да промени начина си на действие, пише Лили Байер за ''Политико''.

Агресивният руски шпионаж в ЕС все повече излиза наяве през последните години като европейските правителства открито обвиняват руските агенти в безнаказани опити за убийство, взривяване на складове за оръжие и хакване на сайтове на политически институции. Някои служители на европейското разузнаване твърдят, че руските шпиони са станали по-нагли, като се интересуват много по-малко от това дали работата им е изложена на показ. Други казват, че руските агенти винаги са били много активни, но са по-видими сега, отчасти благодарение на цифровите дири, които оставят след себе си.

Най-шокиращият случай за последните месеци е от април, когато Чешката република заяви, че има доказателства, че руски агенти са отговорни за експлозии през 2014 г. в складове за боеприпаси, при които загинаха двама души. Твърденията предизвикаха политическа буря между Прага и Москва; Чешката република изгони десетки руски дипломати и служители на посолството. Русия официално класифицира Чехия като ''неприятелска държава'', заедно със САЩ.

Скоро след това България, която вече е обвинила руски граждани в отравяне на търговец на оръжие, заяви, че сега също подозира дългата ръката на Москва в поредица от взривове в складове за оръжие между 2011 и 2020 г. Прокурорите твърдят, че опитът за отравяне и експлозиите имат връзка с чешкия случай. Една от хипотезите - предложена от репортажи на разследващия уебсайт Bellingcat и други медии - е, че аферите в Чехия и България, са имали за цел да нарушат възможния износ на оръжия и боеприпаси за Украйна. Русия отхвърли тези твърдения, както и други разкрития за нейни шпиони в ЕС, което според нея е част от усилията за омърсяване на репутацията на страната.

Тези отричания обаче не стоплят отношенията със западните власти. Случаите повдигнаха неудобни въпроси, особено за страните на ЕС, които отдавна са приели значителен брой руски разузнавачи: Може ли ЕС да направи нещо, за да ограничи руските операции на своя земя? Или просто трябва да се надяваме, че Путин ще промени позицията си?

Завръщане на Студената война?
 

Подходът на руските оперативни служители има прилики с времето на Студената война, когато Путин служи като агент на КГБ в Дрезден. Политическият възход на Путин помогна шпионите да се върнат в сърцето на властта, след като руските разузнавателни служби бяха отслабени през 90-те години.

Московските шпиони отдавна се чувстват като у дома си в европейските страни, като често работят в големи посолства, където според експертите до една трета от служителите са шпиони. В момента има поне три руски агенции, работещи в чужбина: Федералната служба за сигурност (ФСБ), Службата за външно разузнаване (СВР) и Главно разузнавателно иправление (ГРУ).

Преди чешките разкрития да станат публично достояние, Прага бе известна като град с интензивно руско разузнавателно присъствие. Но руските агенти са активни на целия континент - от Ирландия до Балтика и все по-често навлизат в полезрението на медиите. Само от февруари до май тази година поне четири държави от ЕС - България, Германия, Италия и Полша - обвиниха хора в опит да предадат нелегална информация на Русия.

Промени в шпионския маниер

Няколко фактора допринасят да се разбере как операциите на Русия са станали по-видими през последните години: приоритетите на Москва се променят, динамиката на властта в руската разузнавателна общност се променя, а Западът просто се специализира в това да ги забелязва.

''Кремъл реши по същество, че това е политическа война със Запада - и следователно в известен смисъл ще действа по-скоро според това, което бихме могли да си представим като военновременни правила'', каза Марк Галеоти, експерт по руските разузнавателни служби и старши сътрудник в Royal United Services Institute.

Междувременно Путин започна да разчита повече на на ГРУ. През последните години руският лидер се ''разочарова от ФСБ и е по-внимателен към това, което му доверяват военните'', каза Андрей Солдатов, руски разследващ журналист.

Западните правителства обвиниха ГРУ в извършването на кибератака през 2015 г. срещу Бундестага, където имейл акаунтите на множество политици, включително канцлера Ангела Меркел, бяха засегнати. САЩ обвиниха служителите на ГРУ в провеждане на кампании за подводни удари и за хакване и изтичане на информация преди изборите във Франция през 2017 г., насочени към партията на президента Еманюел Макрон и други политици.

ГРУ също беше обвинен в опит да проникне в Wi-Fi мрежата на базираната в Хага Организация за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) през 2018 г., но холандската Служба за разузнаване и сигурност заяви, че е осуетила опита за кибератака.

Служителите на ГРУ Анатолий Чепига и Александър Мишкин бяха обвинени, че са отровили с Новичок руския дезертьор Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г.

В ерата на социалните медии, камерите за наблюдение и мобилните телефони за агентите става много по-трудно да прикрият следите си. Освен това някои правителства са предпочитат да алармират обществеността, когато открият дългата ръка на Москва.

Различия в ЕС


Въпреки че западните правителства и разузнавателните агенции са съгласни, че агресивната тактика на Русия представлява проблем, това не означава, че те са единни относно това как да реагират. Някои държави като Холандия не крият, когато разберат за руска дейност. Други избират да решават проблемите тихо или изобщо да не се захващат. Правителството на Унгария например поддържа приятелски връзки с Кремъл и е критикувано, че си затваря очите за някои руски разузнавателни дейности в границите на страната.

Когато Чешката република излезе публично с твърденията си за взривовете на складовете за боеприпаси, реакцията в цяла Европа до голяма степен се припоктиваше. Словакия, Румъния и балтийските страни изгониха дипломати в знак на солидарност, България изгони дипломат заради подозрителни експлозии, но много други страни останаха само с туитовете и съобщенията за пресата.

Някои се питат дали действия, които изглеждат тежки, като масовото експулсиране на дипломати, заподозрени в шпионаж, имат голямо въздействие. Това е ''начин за изпращане на съобщение от ХХ век, но не е толкова ефективно, защото не живеем в миналото“, каза Алина Полякова, президент на Центъра за анализ на европейската политика.

ЕС наложи санкции срещу много членове на ГРУ в отговор на хакерската атака в Бундестага, делото за отравяне на Скрипал в Обединеното кралство и опита за кибератака на ОЗХО в Хага. Но Европейският съюз като цяло все още не е формулирал ясен съвместен отговор, който би уплашил Русия.

Нов план за отношенията с Русия бе представен скоро от ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел. Документът обаче получи хладен прием от дипломати от ЕС в Брюксел, които заявиха, че е твърде мек и липсва оперативни планове.

 

Ключови думи:

шпиони, Путин, Русия

Още

ЕС изготвя план за закупуване на руски газ без нарушаване на санкциите

15.05.2022

6270
959 бойци от "Азов" се предадоха в Мариупол

18.05.2022

Обновена

9723
Юрий Башмет: Западът ни завижда за президента

18.05.2022

1735