Лидерите на Европейския съюз приключиха последната си среща на върха за 2022 г. със споразумение да предоставят 18 милиарда евро за финансиране на Украйна през следващата година и наложиха повече санкции на Русия, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Също така страните-членки одобриха окончателно въвеждането на минимален световен корпоративен данък за мултинационалните компании, след като Полша вдигна ветото си.
Европейският съвет замрази 6.3 млрд. евро за Унгария поради опасения за бюджета на общността и като превантивна мярка срещу нарушаване на върховенството на закона, но одобри нейният план за възстановяване и устойчивост в размер на 5,8 млрд. евро.
ЕС остави за заседанието в понеделник на министрите на енергетиката да довършат споразумението за огрраничаване на цените на природния газ.
В последния момент Полша оттегли ветото си върху глобалния минимален корпоративен данък, деблокирайки серия от свързани с него споразумения, включително заема за Украйна, в която Русия нахлу преди почти 10 месеца.
Германският канцлер Олаф Шолц обеща повече помощ във връзка с прогнозата на украинския президент Володимир Зеленски, че идните месеци ще бъдат още по-трудни от това, което войната вече е донесла на страната му.
„Нашата обща решимост да подкрепим Украйна политически, финансово, военно и в хуманитарната област за толкова дълго, колкото е необходимо, остава ненарушен“, каза Шолц след разговори между лидерите на 27-те страни от ЕС в Брюксел.
Лидерите на ЕС съгласуваха девети пакет от санкции срещу Москва за войната срещу Украйна, в който наред с други са включени имената на още близо 200 души, както и забрана за инвестиции в минната индустрия на Русия.
Решението, изискващо единодушие, бе взето след като Полша и Литва предупредиха, че от предлаганите изключения за продоволствената сигурност могат всъщност да се възползват руски олигарси, развиващи бизнес с торове.
След много разногласия през цялата година ЕС изглежда също се обедини и по въпроса как да се ограничат цените на бензина и европейските лидери възложиха на своите министри задача да финализират работата до понеделник. Дори Шолц, който оглавяваше опозицията срещу такава намеса на пазара, очаква тогава окончателно споразумение.
Срещата на върха натовари Европейската комисия да направи конкретни предложения в началото на следващата година, за да подкрепи авангардните индустрии на ЕС, включително биотехнологиите и изкуствения интелект, като същевременно се запази конкуренцията вътре в пазения грижливо единен пазар на блока от 450 милиона потребители.
Срещата на върха даде също официален статут на кандидат-член на Босна и Херцеговина в Европейския съюз, и неговите лидери се съгласиха да се срещнат отново през февруари, за да обсъдят увеличаващата се имиграция към ЕС.
ЗА БЪЛГАРИЯ - ШЕНГЕНСКА НАДЕЖДА
Държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз одобриха влизането в Шенген на Хърватия и изразиха надежда България и Румъния да успеят да направят това през 2023 година. Това каза ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел на пресконференция след срещата на върха на ЕС в Брюксел.
„Потвърдихме влизането на Хърватия в Шенгенското пространство. Надяваме се България и Румъния да се присъединят към Шенген през 2023 г.“, каза той. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен увери, че Комисията ще направи всичко възможно България и Румъния да се присъединят към Шенген възможно най-скоро.
По-рано нидерландският премиер Марк Рюте, който е най-остър опонент на България, заяви, че не й казва "не", а "не сега", с което отправи темата към неопределено бъдеще.
