Медия без
политическа реклама

Голяма част от руските мигранти избират Турция и Грузия

Много от тях чувстват, че нямат право на същите привилегии и права в сравнение с бежанците от Украйна

БГНЕС
Руски мигранти чакат, за да влязат в САЩ.

След избухването на войната в Украйна десетки хиляди руснаци напускат родината и отиват в Турция, Армения и Грузия, защото тези страни не изискват виза за влизане. Финландия, Естония, Латвия и Литва пък са най-популярните транзитни дестинации при липсата на директни полети.

За разлика от предишните миграционни вълни, сегашната включва политически активни лица, които имат потенциала да се самоорганизират и да сформират алтернативни политически мрежи, които не могат да работят в Русия при сегашните условия, пише социоложката Маргарита Завадская. Тя разглежда резултатите от проучване на руската емиграция на организацията OK Russians. Според резултатите, по-голямата част от мигрантите се установяват в Турция (24,9%), Грузия (23,4%) и Армения (15,1%). След инвазията на Русия в Украйна Израел значително опрости правилата за приемане на украински и руски евреи. Около 2,8% от анкетираните са намерили нов дом в Израел. Малко по-малък брой мигранти са пристигнали в Узбекистан, Киргизстан и Казахстан - около 2% от всички анкетирани. Заключението е, че не всички предпочитани от руснаците страни спазват демократичните норми, на са много по-добре на фона на Русия.

Най-популярните европейски дестинации са Сърбия (1,9%), Черна гора (1,7%), Естония (1,6%), Германия (1,6%) и Испания (1,5%). 58% от анкетираните заявяват, че изборът на държава е до голяма степен случаен и зависи от билетите и правилата за влизане и престой. По-малко от половината планират да останат в тези страни (43%). Една четвърт планират да отидат другаде (18%), 35% все още не знаят накъде ще тръгнат, а само 3% планират да се върнат в Русия. 

През март президентът на Русия Влаимир Путин заяви, че руският народ "винаги ще може да различи истинските патриоти от предателите". Само 1,5% от интервюираните мигранти са гласували за партията на Владимир Путин "Единна Русия", докато 86,4% са следвали препоръките за "интелигентно гласуване" — стратегията на руския опозиционер Алексей Навални за подкрепа на най-силните противници на "Единна Русия".

Това далеч не означава, че всички "добри руснаци" са напуснали родината си. Направили са го тези, които имат финансови и кариерни възможности. Делът на руснаците, които са против войната, но са останали в страната, според различни оценки, е между една четвърт и една трета от населението. Застрашените от наказателно преследване са около една четвърт от анкетираните. И от двете страни на границата има руснаци, които са против войната.

По-голямата част от анкетираните имат мрачна визия за близкото бъдеще: 72% вярват, че условията им на живот ще се влошат; 70% не вярват, че политическата ситуация ще се подобри, а 72% се страхуват от дискриминация срещу руски граждани в чужбина. Само една четвърт наистина са преживели дискриминация. Много от анкетираните не се чувстват в правото си да претендират за определени права и привилегии в сравнение с бежанците от Украйна. Поради тази причина те разчитат най-вече на собствените си ресурси и мрежи, които са създали веднага след пристигането си.

Международните санкции са засегнали дори онези, които са напуснали Русия веднага след избухването на войната. Те нямат достъп до спестяванията си и имат ограничения върху паричните преводи. 30% от анкетираните смятат, че няма да могат да осигурят семействата си през следващите месеци, а около половината очакват условията на труд да се влошат. 

Редица рганизации вече обявиха инициативи, за да помогнат на опозиционно настроените руснаци да се адаптират към новите условия в чужда страна. Сред най-сензационните идеи е предложението за въвеждане на паспорти за "добри руснаци", дадено на "Форума за свободна Русия", което ще позволи на тези, които напускат Русия и не подкрепят войната, да избегнат санкциите в чужбина. Въпреки крайно неудачния формат на представяне на инициативата, идеята можеше да има някакъв шанс за успех, ако инициаторите не бяха направили грубата грешка да осъдят публично останалите и едва ли не да ги обвинят в сътрудничество с режима.

Още по темата