Европейската комисия огласи днес пролетната си икономическа прогноза, в която данните са занижени заради войната в Украйна. Евроккомисарят за икономиката Паоло Джентилиони (Италия) каза на пресконференция в Брюксел, че "в сравнение с нашата зимна прогноза, публикувана две седмици преди нахлуването на Русия в Украйна, растежът на икономиката на ЕС е ревизиран към по-нисък процент, а инфлацията е по-висока".
Сега прогнозираме икономиката на ЕС да нарасне с 2,7% тази година, преди да се забави допълнително до 2,3% през 2023 г. За 2022 г. това е с 1,3 процентни пункта по-ниско от прогнозираното през февруари, едно от най-резките понижения между прогнозите през последните години. Очаква се годишната инфлация да достигне рекордно високо ниво от 6,8% тази година и да спадне до 3,2% през 2023 г., обясни комисарят.
Войната засили насрещните ветрове, които преди се очакваше постепенно да стихнат с отшумяването на пандемията от ковид-19. Те включват рязкото покачване на цените на суровините и задълбочаването на съществуващите смущения от страна на предлагането, както и появата на нови, например в транспорта и логистиката. Правителствата са в процес на постепенно премахване на мерките за спешна подкрепа при ковид-19 и цикличното възстановяване на приходите е в разгара си. Но несигурността очевидно се е увеличила и е свързана предимно с продължителността на войната. Не се очаква изключително повишеното геополитическо напрежение да се нормализира преди края на прогнозния хоризонт – това са нашите предположения, каза Джентилиони.
Все пак се очаква европейската икономика да продължи да се расте, тъй като остатъчната енергия от повторното отваряне след пандемията и силният политически отговор на шока от ковид-19 все още подкрепят растежа. Прогнозата за растеж за тази година е 2,7%, но от тях цели 2 процентни пункта се дължат на изключително силното възстановяване от миналата година. Без този така наречен „ефект на пренасяне“, растежът в рамките на годината за 2022 г. е намален от 2,1% на 0,8%.
Инфлацията набира скорост от началото на 2021 г. В еврозоната тя нарасна от 4,6% на годишна база през последното тримесечие на 2021 г. до 6,1% през първото тримесечие на 2022 г. и след това до 7,5% през април . Това е най-високият процент в историята на паричния съюз. Това ускоряване се дължи на скока на цените на суровините, които вдигнаха инфлацията на цените на енергията и храните до многогодишни връхни стойности. В същото време инфлационният натиск се разширява и към други категории стоки и услуги. Очаква се инфлацията да достигне връх от 6,9% в еврозоната през второто тримесечие на тази година и след това постепенно да спадне. На годишна база се предвижда инфлацията в еврозоната да достигне 6,1% през 2022 г., преди да падне до 2,7% през 2023 г.
Последните показания за инфлацията и прогнозите за следващите две години се различават значително в различните държави-членки. През 2022 г. се очаква инфлацията да варира от 4,4% в Португалия до 12,5% в Литва, като четири държави-членки имат инфлация под 5% и пет над 10%. През 2023 г. се очаква диапазонът да се стесни значително до между 1,8% (Испания) и 7,1% (Полша). Очакваната инфлация в Централна и Източна Европа е видимо по-висока, отколкото в останалата част от ЕС. Разликите в инфлацията отразяват до голяма степен значението на енергията и храните в националните потребителски кошници.
Основният удар върху икономиката на ЕС идва от пазарите на суровини, предимно нарастващите цени на енергията, но също и на хранителните стоки. Рязко покачващите се цени на суровините потискат покупателната способност на домакинствата и повишават производствените разходи за фирмите, като същевременно подхранват инфлацията.
Войната също натежава силно върху глобалната активност и търговията, намалявайки външното търсене на износ от ЕС. Първо, директно, чрез спада в търговията с региона във война, но също и чрез голям шок в условията на търговия и изострящ се недостиг и различни пречки от страна на предлагането.
Финансовите пазари също са важен канал за въздействие. Войната предизвика преоценка на финансовите активи, затягане на условията за финансиране и увеличаване на перспективите за ускорено нормализиране на паричната политика.
Войната драматично повиши несигурността и сериозно накърни доверието на домакинствата и бизнеса точно когато по-голямата част от ЕС се отърсваше от удара на пандемията.
Ударните вълни на руската инвазия в Украйна отекват в световен мащаб, каза комисарят за икономиката. Прякото въздействие е свързано със срива на дейността и търговията с източните съседи на ЕС. Косвено отрицателните ефекти върху глобалното търсене идват от скока на цените на суровините, прекъсвания в доставките на суровини, задълбочени транспортни затруднения и затягане на условията за финансиране.
Блокадите заради пандемията в части от Китай допълнително отслабват перспективите за развиваща се Азия, с глобални последици чрез засилени смущения в логистиката и веригите за доставки.
Отразявайки тези насрещни ветрове, прогнозата за растеж на световната икономика през 2022 г. е понижена с 1,3 процентни пункта в сравнение с есенната прогноза. Така че сега се очаква глобалният БВП да се увеличи с 3,2% през 2022 г., преди да се увеличи до 3,5% през 2023 г.
След много силно възстановяване през 2021 г. обемът на глобалния внос на стоки и услуги сега се прогнозира да нарасне с 4,9% и 4,4% съответно през 2022 г. и 2023 г. Това е с 1,5 процентни пункта по-ниско, отколкото бе прогнозата.
Пазарът на труда навлезе в 2022 г. на здрава основа. Миналата година икономиката на ЕС създаде повече от 5,2 милиона работни места и привлече близо 3,5 милиона повече хора на пазара на труда. Освен това безработицата в края на 2021 г. падна под предишните рекордно ниски нива.
Предвижда се заетостта в ЕС да нарасне с 1,2% тази година, но и тук годишният темп на растеж се повишава от силната инерция през втората половина на миналата година. Очаква се хората, които бягат от войната в Украйна към ЕС, да навлязат на пазара на труда постепенно, с осезаеми ефекти едва от следващата година.
Прогнозата е, че равнището на безработица ще намалее още, до 6,7% тази година и 6,5% през 2023 г. в ЕС. В еврозоната се предвижда безработицата да бъде 7,3% през 2022 г. и 7,0% през 2023 г.
Тази добра новина за заетостта е помрачена от факта, че през 2022 г. се очаква покупателната способност да намалее в реално изражение, тъй като не се предвижда заплатите да се справят с инфлацията.
Допълнителен насрещен вятър за растежа ще дойде от спада на спестяванията на домакинствата.
Европейската комисия очаква средна годишна цена на петрола сорт Брент от 103,6 долара за барел през 2022 г. и 93,5 долара през 2023 г.
ЕК също така удвои прогнозата за инфлацията в САЩ за 2022 г. от 3,3% на 7,3%, а растежът на БВП според прогнозите ще спадне от очакваните 4,5% на 2,9%.
Очаква се темпът на икономически растеж на Китай да спадне до 4,6% през 2022 г. в сравнение с очакваните 5,3%.
Европейската комисия очаква инфлацията в Русия да надхвърли 20% през 2022 г. и да спадне до 10% през 2023 г.
