Медия без
политическа реклама

Спорът "грантове или заеми" пламна с нова сила в ЕС

Австрия оглави група на "стиснатите" срещу инициативата на Макрон и Меркел

20 Май 2020
Видеопресконференцията на Макрон и Меркел в понеделник, гледана откъм Берлин.
ЕПА/БГНЕС
Видеопресконференцията на Макрон и Меркел в понеделник, гледана откъм Берлин.

Австрия оглави група на "стиснатите държави" срещу инициативата на френския президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел за изтегляне на дълг от Еврокомисията за 500 млрд. евро, с които безвъзмездно да бъдат подпомогнати най-пострадалите икономики в пандемията. Идеята е общият дълг, записан на сметката на бюджета на ЕК, да бъде изплатен от всички държави, включително и такива, които няма да получат помощи.

Австрийският канцлер Себастиан Курц обяви днес, че ще направи контрапредложение за възстановяване на икономиката на ЕС, защото смята, че закъсалите държави сами трябва да поискат заеми, а не да ги превръщат в общ дълг чрез бюджета на ЕК. В интервю за всекидневника „Оберестерайхише Нахрихтен“ Курц казва: „Идните дни ще представим предложение с наши идеи. Вярвам, че е възможно да се стимулира европейската икономика и в същото време да се избегне консолидация на дълга." Той изразява изненада от инициативата на Макрон и Меркел, въпреки че според твърдения на двамата те са се консултирали със скептичните правителства, преди да я обявят в понеделник.

Вчерашната видеосреща на министрите на икономиката и финансите (ЕКОФИН) показа, че Австрия не е самотна и поне още три държави - Дания, Нидерландия и Швеция - ще се съпротивляват на инициативата. Базираното в Брюксел електронно издание "Политико" пише днес, че изненадващо и някои страни от Централна и Източна Европа, които традиционно са нетни получатели на фондове от ЕС, също се противопоставят. Изданието посочва резервираност у Полша, Словакия и Унгария, като не назовава другите, но вероятно причината е, че всички могат да се окажат нетни донори за изплащане на новия колосален дълг, защото пострадаха по-малко от коронавируса. Планът се подкрепя горещо главно от държавите в Южна Европа, които понесоха най-големи щети.

България досега не е заявила ясно към коя група принадлежи, защото твърди, че е слабо засегната от коронавируса, което би я дисквалифицирало като претендент за безвъзмездни помощи, но в същото време настояваше вчера на Съвета на ЕС, че е  "важно да се гарантира справедлив принос на отделните държави членки за финансиране на фонда, съобразен с благосъстоянието им."  Някои държави са склонни на компромис, но поставят условие да се отпускат помощи само при гаранции от получателите за върховенство на закона и структурни реформи в икономиката.

За да бъде задействана френско-германската инициатива, ще е необходимо одобрението на парламентите на всички държави. На 27 май Еврокомисията ще представи подробен план за набиране и разпределение на средствата, на 11 юни той ще бъде обсъден от Еврогрупата плюс финансовите министри на държавите извън еврозоната, а на 18-19 юни по него ще спорят държавните и правителствените ръководители. Тъй като досега четири видеосрещи на високо равнище влязоха в задънена улица заради този спор, възможно е юнският Европейски съвет да се свика в класически формат с физическо присъствие на лидерите.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата