В живота – момиче като капка, на сцената и на екрана – вече изящно шлифован диамант. Поли от тв сериала „Братя“, Ели от филма на Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“, Барби от чисто новия игрален опус на Мариан Вълев „Чалга“, Лулу от едноименната пиеса на Франк Ведекинд и елфическата любима на Ибсеновия Пер Гюнт в театър „София“ – пленителната млада актриса Елеонора Иванова стъпка по стъпка и роля по роля превзема сърцата ни. В момента червенокоската, подобно на една неискаща да порасне Пипи дългото чорапче, се готви пак да стане дете: с режисьора Николай Поляков и в партньорство с няколко момчета студенти репетира главната героиня в израелската драма „Игри в задния двор“, вдъхновена от истинска история. Премиерните представления ще са на 10 и 11 април в „Сълза и смях“ (понеже театър „София“ е в дълъг ремонт и е още бездомен). Актрисата е очарована от начина на работа на Поляков, защото по нещо й напомня метода на нейния доскорошен учител в НАТФИЗ проф. Ивайло Христов, който често
с обич я наричал „драматичка“
заради интензивността на реакциите й. Дали Двори – невръстната героиня на Нори, е добро или лошо момиче: това ще е главен казус в спектакъла.
„Има една мисъл, която сред моите колеги вече е пълно клише, защото ние много пъти сме я чували и постоянно сме си я повтаряли през годините. Популярна е между нас, а знаем, че Ивайло Христов и на предишни свои класове я е казвал. Тя страшно ми харесва и се стремя да не я забравям: че можеш да бъдеш добър артист, само ако си добър човек. Сто хиляди процента съм съгласна с това“, обяснява Нори, чийто статут на добра актриса едва ли някой би могъл да оспори. Тя е носителка на приза „Най-най-най“, който възпитаниците на Театралната академия дават на особено заслужилите си колеги, и е първият от тях, удостоен със стипендията на името на големия Стефан Данаилов. Наскоро се оказа и един от петимата млади артисти, номинирани тази година за престижното отличие „Полет в изкуството“ на фондация „Стоян Камбарев“. А относно това какво е да бъдеш добър човек и ежедневно да се бориш да останеш такъв в нашия озъбен свят, г-ца Иванова неведнъж е мислила: „Сигурно има моменти, в които не съм добър човек, но се старая да бъда. Това наистина е ценност и нищо не бива да застава над нея, да я помрачават амбиции и желание за успех. Аз съзнателно се стремя да не търся личния си комфорт, а да поставям останалите пред себе си – на мен това ми доставя удоволствие, така се чувствам по-пълноценна. Да уважавам хората около себе си, тяхното време, техните избори, техните предпочитания и различия. Да бъда толерантна към другия – дори когато не го разбирам, да не налагам своето мнение – дори да не съм съгласна с чуждото…“, изброява тя и тегли чертата: добрият човек не наранява околните с думи и постъпки. Умението да се поставяш на мястото на другия й е важно и за професията: когато се занимаваш със своя герой, понякога не си съгласен с неговите действия, възгледи, цели и начин, по който ги постига, но въпреки това трябва да „станеш“ този персонаж, за да го защитиш с всички възможни актьорски средства…
НАТФИЗ Елеонора атакува с „правилната настройка“: казва си, че дори и да не влезе, не е голяма беда, защото е
едва на 18, с все още разпилян детски ум
Ако не сега – може би догодина ще я приемат. Не се фиксира на живот и смърт, но се доверява на интуицията си, която й подсказва, че нейният момент е сега. „Винаги съм харесвала Ивайло Христов като актьор и съм имала някакво предусещане, че моят път ще се докосне дори за малко с неговия. Така че, честно казано, на кандидат-студентските изпити не се притеснявах, а се забавлявах“, твърди 24-годишната актриса, която професорът по-късно избира за малка роля в своя филм „Страх“ и за единия от двата женски образа в постановката си „Времето е спряло“ в Театър 199. „Купона“ около приемните изпити Нори е запомнила така: „Бях се записала първа, за да не чакам и да не попивам от притесненията на другите. Просто отивах, минавах най-напред, пожелавах хубав ден, а после се прибирах (тогава живеех на 5 минути от Академията), лягах и си доспивах. След това се будех и денят ми започваше сякаш наново. Правех си кафе и чаках да излязат резултатите“. Бъдещите си колеги тя съветва да не се боят от „свещените чудовища“ в комисията: те не са настроени да те скъсат на всяка цена – те просто търсят следващото си семейство, с което да работят максимално креативно през идните 4 години. Което съвсем не изключва факта, че към днешна дата младата актриса все още се притеснява да кани проф. Ивайло Христов на своите премиери…
Надарена с нетипична за нашите географски ширини ефирна красота, Елеонора заслужено бива оприличавана ту на елф от скандинавския фолклор, ту на актриса от някоя нашумяла фентъзи продукция – най-често на Натали Дормър от „Игра на тронове“ или на Аня Тейлър-Джой от „Вещицата“. Сравненията с холивудски знаменитости не я радват, но с митологични създания – да. На шега Нори пояснява, че все пак е израснала в нормално българско семейство и родителите й не са елфи, а си имат бизнес, свързан с магазини за риба. Тя и брат й обаче винаги са били привлечени от изкуствата. Даниел има талант на живописец и е учил в Художествената гимназия, ала бунтарският му характер го повел в друга посока („…но аз съм сигурна, че то пак ще го намери“, казва момичето). Тя също рисува: поставя си за цел да се научи по време на пандемията, като започва от основите – с анатомията. Не след дълго вече умее да го прави с маслени бои, с акрил, дигитално, всякак… „Меракът ми мина, след като
успях да продам първата си картина
– едно много симпатично прасе, изобразено в близък план“, доверява Нори.
И сега тя рисува понякога дигитално за релакс, но актьорската й кариера забърза обороти и време почти няма. Два филма с нейно участие в момента са на екраните в страната: „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов и „Чалга“ на Мариан Вълев. „Валери ще го запомня с това, че страшно много вярваше в нас, в целия екип. Имаше ясна представа какво иска да направи и в същото време се доверяваше и на нашите предложения. А Мариан ще го запомня с абсолютно зверската му отдаденост - този човек сякаш никога не спеше, и с постоянната му грижа към мен и моята партньорка Цветелина Стоянова – да не сме гладни, жадни, да сме спокойни в работата си“, характеризира Елеонора Иванова двамата режисьори.
Сред многото любопитни епизоди в работния процес, тя си има един особено обикнат по време на снимките за „Чалга“. Заедно с героинята на Цвети трябва да инсценират, че Барбара я блъска кола. Снима се от дрон – дронът е в небето, а екипът се е дръпнал встрани, за да не се вижда. Точно когато Нори се хвърля към автомобила, пада на земята и започва да вика „Ох, помощ, помощ!“, преди двамата нарочни статисти на помощ й се притичва…един случайно преминаващ по варненската улица дядо. По недоглеждане никой не го е спрял и той не разбира, че е попаднал на снимачна площадка. Трогателният възрастен господин набързо успява да обясни на момичето къде да отиде да го прегледат и с какво да се маже, преди режисьорът да каже „Стоп“ и да прекрати сцената.
Въпросната хитруша Барби от филма „Чалга“ е готова на всичко, ама наистина на всичко, за да стане звезда. Не така стоят нещата с актрисата, която съзнателно заобикаля подобни хора в живота. „Аз за себе си знам, че не съм готова на всичко – изобщо на нищо не съм готова: не бих жертвала близките си, не бих изоставила нещата, които познавам и обичам, не бих продала нищо от онова, което притежавам в своя вътрешен свят, не бих се променила, не бих обслужвала чужди интереси, за да защитя своите“, изрежда младата актриса. И въпреки че Барби е толкова далеч от идеала й, тя първа ще я защити: героинята е с голямо и чисто сърце, но липсата на каквато и да е културна алтернатива я е превърнала в това, което е, убедена е Нори. Изобщо тя е късметлийка с героините си (или пък с режисьорите): засега
не са се опитали да я вкарат в клишето
нито на безсърдечната красавица, нито на сладката наивка. „В момента репетирам дете, а играх фатална жена, играх момиче от крайния квартал, играх чалга звезда, играх наркоманка – целия женски спектър. Да мога да пробвам различни неща – това е толкова ценно!“, радва се Елеонора.
Предстои да я гледаме в главна роля и в международна филмова продукция: в Тhe Wheels of Heaven („Небесните колела“) на британския режисьор Бен Чарлз Едуардс българката си партнира със световни звезди като Гари Стреч, Джеф Бел, Лий Райън, Сейди Фрост и самия Мики Рурк! Снимат в Англия, в Лос Анджелис и, разбира се, в София. Актрисата си спомня: „Когато снимките приключиха, отказах да ме закарат с буса. Исках да се прибера пеша и по целия път за вкъщи плаках, толкова свързана се чувствах с тази героиня и с живота й. Толкова щастлива бях в нейния свят и не можех да повярвам, че никога повече няма да съм нея. Болеше ме по такъв начин, все едно наистина са ми разбили сърцето. Както когато някой ме изостави…“, връща лентата Елеонора за най-мъчителния край на снимки, който е преживяла дотук. За щастие, колелото на съдбата продължава да се върти, то носи нови проекти, нови снимки и репетиции и нови любопитни пламъчета в сините очи на Нори. И тук тя си припомня още една мантра на друг от своите преподаватели, режисьора Мартин Киселов: „Винаги действай не от страх, а от любопитство“.
