В изграждането на българската държава след Освобождението през 1878 г. осезателно се чувства нуждата от медицински персонал. По тази причина значима част от представителите на родната интелигенция се отправя в чужбина в търсене на необходимото образование. Сред тях видно място заема д-р Стефан Ватев (1866-1946).

Той е роден в Ловеч. Завършва реална гимназия в Пардубице, Чехия - тогава в рамките на Австро-Унгарската империя. Започва да следва медицина в Хайделберг и Тюбинген (1884-1885), но съдбата го отпраща в друга посока. Завръща се в България и участва в Сръбско-българската война. Ватев е един от организаторите на Ученическия доброволчески легион. След това практикува учителската професия в Габрово и София. Но това не задоволява неговите амбиции и той заминава за Лайпциг, за да продължи медицинското си образование. През 1893 г. се дипломира с докторат и е изпратен да специализира детски и вътрешни болести в Берлин. Начева професионалната си кариера като лекар в Ловеч и Силистра. Скоро се прехвърля в столицата, където изпъква със своите неповторими изяви в медицинската сфера.
Първоначално е назначен на ръководна позиция в Александровската болница. Благодарение на неговите професионални усилия в същото здравно заведение се откриват детски сектор и първото педиатрично отделение в България. В следващите години д-р Ватев продължава възходящата си кариера. Той е един от основателите на Българския лекарски съюз (1901). Заема длъжностите Директор на народното здраве и председател на Върховния медицински съвет. По време на войните за национално обединение (1912-1918) д-р Ватев е главен инспектор на Доброволническата санитарна служба и на дружеството "Червен кръст" при Главната квартира на Действащата армия. Ръководи и Четвърта местна военна болница в София.
Стефан Ватев

има особени заслуги за откриването на Медицинския университет,

най-старата институция за висше медицинско образование в страната. Той е създаден с декрет на цар Фердинанд І през 1917 г. като Факултет по медицина в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Първоначално е избран за редовен доцент, а след това за първия български професор по педиатрия. Титуляр на катедрата по детски болести. През 1927-1928 г. е декан на Медицинския факултет. Дарява на Географския институт към университета своите антропометрически инструменти. Ватев е действителен член на Българското книжовно дружество (БАН) и председател на Природо-математическия клон на академията. Популярният детски лекар е сред инициаторите за построяване на нова сграда на Александровската болница, която е завършена през 1926 г. В нея е обособена здравно-съвещателна станция за майки и деца, където Стефан Ватев на обществени начала дава съвети за отглеждането и храненето на подрастващите. По-късно през 1934 г.

организира първата детска млечна кухня

и снабдяването на бедните семейства с комплекти от пелени и дрехи.

Успоредно с това се включва и в друго начинание. През 1924 г. Българският червен кръст е поканен да участва в ІV Международен конгрес за закрила на децата, който се провежда във Виена и Будапеща. Д-р Ватев е сред делегатите. Впечатлен от чуждия опит в законодателството и в откриването на институцията, след завръщането си той лансира идеята за формиране на Съюз за закрила на децата в България. Това начинание е подкрепено от големите родни благотворителни организации и през юни 1925 г. става вече факт. А месец по-късно е утвърден и уставът на новата организация. За председател е избран д-р Стефан Ватев, който получава и международно признание. Той е член на Антропологическото дружество в Париж, Берлинското дружество за антропология, етнология и праистория, Германското дружество по педиатрия и др. Редовно участва със свои изказвания в конгреси по медицина в чужбина.  
През целия си жизнен път д-р Ватев

не забравя родния си град Ловеч.

Той е председател на местното читалище "Наука". Дарява 40 тома книги. По време на мандата му се разрешава въпросът за строителството на нова читалищна сграда и създаването на музейна сбирка. През 1895 г. по негова инициатива се слага началото на музей, преименуван през 1902 г. на "Ловешки народен музей "Феликс Каниц". В него се събират всякакви старини и етнографски материали. Ватев е основател и член на Ловешкото културно благотворително дружество в София. Избран е за председател на Ловчанския научен комитет в столицата по написване и редактиране на поредицата "Ловеч и Ловчанско". Изданията се финансират с негови средства. За тези благородни изяви още приживе (1936) той е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч, а днес една улица в града се нарича "Проф. д-р Стефан Ватев".

Д-р Ватев полага заслужаващи вниманието усилия да изгради сред населението здравни навици и да отхвърли насадените медицински митове. Той пише трудове по обща и съдебна медицина, хигиена, педиатрия, балнеология и антропология. Освен това популяризира народната медицина, както и българското песенно творчество. Записва и публикува в "Периодическо списание" над 400 народни песни, приказки и вярвания. Д-р Ватев се включва в борбата за ограничаване разпространението на холерата в страната. Благодарение на предприетите под негово ръководство действия през 1910 г. общият брой на заразените е намален в сравнение с тези в Европа. Той използва своя опит през Балканската война, когато организира курсове за медици и подкрепителни пунктове за болни и ранени.  
Д-р Ватев е и крупен спомоществовател. През 1920 г. дарява 30 000 лева на БАН за образуване на фонд на негово име. Неговата воля е сумата да се вложи в държавно банково учреждение с най-висока лихва. Когато капиталът достигне 100 000 лева, да се дава награда на научен труд из областта на медицинските или естествените науки. Тя се присъжда на всеки 3 години. Към 1941 г. тези изисквания влизат в сила и фондът започва да се използва.