За промени в Изборния кодекс, касаещи предизборните кампании в програмите на двете обществени медии, се обявиха генералните директори на БНР и БНТ по време на форум за свободата на словото, организиран от Асоциацията на радио- и телевизионните оператори.
Те поискаха промени в Изборния кодекс, с които се регламентира отразяването на предизборната кампания в програмите на БНР и БНТ.
Според генералният директор на БНР Милен Митев ефирът на обществените медии по време на кампании трябва да бъде използван по-балансиран начин. "Може би е необходимо, разбира се след някакъв доста сериозен и широк дебат, да се помисли за някакви критерии, по които да се регламентира участието на политическите субекти в програмите на обществените медии по начин, който в крайна сметка да е полезен на обществото. Става дума за безплатните форми, които имат за цел да предоставят ефира ни дори на тези, които нямат възможност да си плащат. Когато става дума за безплатни форми, ние трябва да ги построим по такъв начин, че те освен полезни за политическите партии, да бъдат полезни и за аудиторията", коментира той, цитиран от БНР.
Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков посочи като проблем, че при настоящия регламент при отказ от участие на големите партии се изкривява равнопоставеността, защото не се чува гласът на значимите политически субекти. "Че трябва да се осигури равно участие на всички политически субекти и партии, участващи в изборите, които са регистрирали кандидати във всички МИР-ове, всички многомандатни избирателни райони, което до голяма степен обезсмисля предния текст на алинеята, който казва, че медиите трябва справедливо да отразяват кандидатите и техните послания на партиите и коалициите съобразно тяхната значимост и равнопоставеност", заяви той.
В дискусията участват представители на академичните среди, журналисти, членовете на Съвета за електронни медии.
"Става все по-трудно човек да бъде журналист в съвременните условия", каза Ирина Недева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България). Според нея трудности пред журналистите и медиите са свързани с промените в бизнес моделите, новите форми на комуникация, които носят социалните медии и „повсеместната и много ясно изразена тенденция към политизация в общественото мнение". "Много често ние ставаме свидетели не само в България, но и в международен контекст, на опити за заличаване на тази мисия на медиите – да бъдат куче пазач на демокрацията. А пък вече в български условия това, което нас ни безпокои е, че виждаме големи успехи в това поле, в опитите за ограничаване на журналистическата свобода. И то точно когато тя засяга сериозни политически и бизнес интереси и точно когато тя е направена по възможно най-професионалния и възможно най-добрия начин“, каза Недева.
Преди нея при откриването на дискусията генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочи, че сътрудничеството между медиите в България би довело до практически резултати от голям обществен интерес. По думите му те са свързани с възстановяване на лидерските политически дебати, възстановяване на класическите интервюта с политическите лидери, на пресконференциите, на дистанцията между журналисти и политици, на цитирането на източници, на цитирането между медиите и възстановяване на подкрепата между медиите, когато журналисти стават обект на агресия заради работата си.
Председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова представи някои предложения за законодателни промени на СБЖ. "Основните положения са за защита на журналистическия труд чрез колективно договаряне и членство в синдикат", посочи тя, цитирана от БТА. Друго предложение е свързано с държавно финансиране на медиите, осъществявано чрез фонд „Защита на медийната среда“. Предложение за промени СБЖ има още по отношение на Наказателния кодекс - за защита на журналисти от вербални, физически и други посегателства.
