Европейският парламент изрази днес тревога, че в целия ЕС се наблюдава срив на медийната свобода, но не предложи изход от кризата. В дебат за опитите на правителствата в Полша, Унгария и Словения да заглушат средствата за масова информация еврокомисарката Вера Юрова (Чехия) направи общия извод, че "когато медиите са икономически слаби, стават лесна плячка" на управляващите. Световната криза на медиите продължава над две десетилетия и идва от стремежа на обществото в ерата на интернет да потребява безплатно медийните продукти и услуги.

Както често се случва на европейски форуми, България бе пропусната, въпреки че тя се класира най-зле в ЕС по медийна свобода според индекса на "Репортери без граници", който я поставя на 111-то място. В същата класация за 2020 г. Унгария е 89-та, Полша - 62-ра, а Словения - 32-ра. От изказалите се близо 40 евродепутати единици се опитаха да защитят критикуваните правителства, и то защото са пратеници на управляващите партии. От България се изказа само Елена Йончева (БСП), която обърна внимание, че "когато се разобличават самозабравили се управници като Виктор Орбан (Унгария) и Янез Янша (Словения), не бива да се забравя и Бойко Борисов". Тя запита от трибуната: "Докога свободата на медиите ще бъде тема табу в Съвета на ЕС?", който представлява правителствата на 27-те държави. След нея само словашкият християндемократ Владимир Билчик нареди и България сред критикуваните Унгария, Полша и Словения.

Полският християндемократ Радослав Сикорски констатира горчиво: "Изнасяме лекции на Китай, Русия и Беларус, а трябва себе си да оправим". Нидерландската евродепутатка от групата на зелените Тинеке Стрик заяви, че мракобесното поведение на правителствата е станало възможно, "защото живеят с чувство за безнаказаност". "Помощта на Еврокомисията по отношение на медиите е много ограничена", призна Вера Юрова. Румънската либералка Рамона Стругариу предложи ЕС да създаде фонд за "пряко финансиране на малки медии", така че европарите да не се разпределят от правителствата и да не отиват за пропагандни цели на властта.

10 ПРЕПОРЪКИ КЪМ БЪЛГАРИЯ

“Репортери без граници“ излезе с десет препоръки към политически формации в България за справяне с тежката ситуация с медийната свобода в страната. Организацията изразява надеждата си нейните идеи да стимулират предизборния дебат, а участниците в кампанията да се ангажират с прокарването на реформите, предаде базираното в Брюксел електроннно издание EURACTIV.bg.

Идеите засягат проблемите, свързани с безопасността на журналистите, достъпа до информация, етиката и прозрачното финансиране на медиите

“След неуспеха на правителството да превърне свободата на медиите в свой приоритет, сега препоръките ни са насочени към всички политически партии и към българското общество“, се казва в позицията на “Репортери без граници“. Предложенията са изготвени с помощта на български медийни експерти.

“Свободата на медиите в България стигна до задънена улица и независимите медии са на ръба на унищожението“, коментира Павол Шалай, който е ръководител на Бюрото на „Репортери без граници“ за ЕС и Балканите. Той напомня, че изборите дават възможност за действие на всяка партия и всеки избирател, който проявява загриженост.