Странно е как днес моят фийд в Twitter изглежда точно като същия преди 12 дни. Съвети за обучение от дома. Хора, правещи нещо на балкона. Животни бродят из пусти градове. Военни метафори.
Виждал съм всичко това и преди. Само че този път информационният поток е предимно на английски език, докато при предишната вълна беше на италиански, моя роден език. На 19 март Италия се превърна в страната с най-голям брой отчетени жертви на COVID-19 в света, надминавайки броя на починалите в Китай, където в същия ден за първи път не бяха огласени нови случаи.
След като епицентърът на пандемията тръгна на Запад, виждам, че близкото минало се възпроизвежда през очите на американците. Но, наред със самовъзпроизвеждащите се и най-вече непоследователни меми (идея, поведение или стил, който се разпространява от човек на човек в дадена култура-б.р.) и тропи (дума или израз с преносно значение), тази нова вълна възстановява много от предизвикателства, които журналистите срещат, когато отразяват безпрецедентната ситуация.
Във времето след избухването на коронавируса медиите трябва да се справят с неизбежен ръст на дезинформацията, слухове и на фалшиви новини от всякакъв характер. Силно емоционалната екосистема, която пандемията генерира, е идеалното поле за тяхното отглеждане. Тези тенденции понякога се засилват от политическите лидери, а обичайните заподозрени не пропускат възможността да сеят паника в държави, с които са в съперничество.
Но дори журналистите, които се борят с дезинформацията, понякога също допринасят за нея. Пресен случай, свързан с тестове за коронавирус, изнесени от италианска компания в САЩ, илюстрира това, за което говоря.
На 18 март онлайн изданието Defense One съобщи, че Военно-въздушните сили на САЩ са пренесли 500 000 теста от Италия към Мемфис, щата Тенеси. Доставките са част от сделка с Copan Diagnostics Inc., компания със седалище в град Бреша, в района на Ломбардия, който е изключително силно засегнат от епидемията. Италианският вестник La Repubblica, един от най-разпространените в страната, даде коренно различна трактовка на случая. В широко дискутирана статия медията обвини компанията, че е продала тестове на САЩ вместо с тях да се обслужват болниците в Ломбардия, които също имат отчаяна нужда от такива. "Имахме на разположение колосален запас от диагностични комплекти само на няколко мили от епицентъра на COVID-19. Това са инструменти, които нашите градове търсят по всякакви начини, за да ограничат заразата, но не успяват да намерят", написа La Repubblica, намеквайки, че решението за продажба на тампоните в чужбина лишава хората в Италия от жизненоважна помощ. Тревожно обвинение предвид драматичната ситуация в Ломбардия.
Хората в социалните мрежи реагираха яростно на публикацията, макар че почти нищо в нея не беше вярно. Copan Diagnostics може да произведе 720 000 теста на ден и вече продаде близо 1 милион на италиански болници. Това е около пет пъти повече от всички тестове, направени досега в страната. Лабораторният анализ забавя извършването на тестовете, а не липсата на достатъчно бройки, обяви фирмата в съобщение до медиите. Компанията има капацитет да обслужва както вътрешния пазар, така и други, които изпитват недостиг на тестове. Това е добра новина за всички, които са замесени във войната с коронавируса. Но не се вмества в наратива "всеки срещу всеки", който сега някои медии намират за толкова убедителен.
Дезинформацията е само едно от измеренията на предизвикателствата,
пред които медиите са изправени. Друг важен аспект е начинът, по който журналистите разговарят с учените. Новият коронавирус подтиква почти всеки репортер да се доверява на голямо количество изследователи и специалисти. В Италия в ранния стадий от епидемията всички медии бяха наситени с интервюта с вирусолози, епидемиолози и инфекционисти др. Много скоро обаче читателите разбраха, че самите експерти не са съгласни един с друг, понякога категорично. Учените се карат яростно помежду си, включително и в Туитър. Някои от тях омаловажават заплахата. Други още от самото начало на кризата предлагат агресивни мерки за социално изолиране и пълна блокада на обществения живот. И подценяващите, и алармиращите имат свой набор от експертизи, които могат да бъдат публикувани.
Случаят с Мария Рита Гисмондо, водещ специалист от Милано, е особено поразителен.
Публикация, която тя написа в края на февруари, се превърна във viral. По-късно тя я изтри. "Изглежда ми лудо! Взехме за смъртоносна пандемия инфекция, която е малко по-сериозна от грипа. Не е така! Вижте статистиката! Това не е пандемия! Миналата седмица грипът уби 217 души, а коронавирусът - само един", гласеше нейният пост.
Д-р Гисмондо се превърна в предпочитан събеседник на журналистите, които отричат и омаловажат проблема. Забележително е, че дори след като възгледите й бяха опровергани от СЗО и в крайна сметка от пагубния брой починали в Италия, медиите продължават да я интервюират.
В момента пандемията разкрива погрешното схващане за понятието "експерт", каквото се наблюдава твърде често в медиите. Проблемът засяга по-малко журналистите, специализирани в науката, които за съжаление в Италия са почти изчезнали. Генерално, експертите се считат за солидни доставчици на доказателства, които са едновременно неопровержими и в същото време са предадени разбираемо. По дефиниция обаче научният дебат е сложен, нюансиран и дори объркан - сблъсък на конкуриращи се хипотези, които трябва да бъдат проверени с много труд и време. Това се отнася и за данни, които може изглеждат като най-обективната и универсална мярка за възприемане на действителността.
В епохата на коронавируса всички журналисти са журналисти на данните. Само дето не сме.
Армии от изследователи работят по различни модели, за да разберат например защо смъртността от COVID-19 в Италия или Испания е много по-висока от тази в Южна Корея, а също и защо е различен и броят на жертвите в Германия или САЩ. Тези усилия са от решаващо значение, но те трябва да бъдат балансирани със солидна доза предпазливост- а може би дори с загубеното изкуство да признаем, че всъщност не знаем.
В случая с Италия например ние дори не знаем точният брой на починалите. Хора умират всеки ден в техните къщи или в старчески домове, понякога със симтпоми, сходни на COVID-19. Но защото не са хоспитализирани, те не са тествани. Енрико Бучи, специалист от университета във Филаделфия, обясни с пространно интервю, че "числата, идващи от Ломбардия в този момент, не означават нищо, тъй като огромният натиск върху здравната система в страната прави набора от данни напълно ненадежден."
Това са само няколко примери от тази глобална, многопластова история, която ще изисква последващо разглеждане, докато пандемията се разгръща. Има много неща, които не знаем, и, като журналисти, трябва да се стремим да разберем. Но някои от първите грешки и неточности, направени в моята страна, предполагат, че докато ровим в историите, трябва да поставим под съмнение част от нашите допускания, както и да бъдем много внимателни при съставянето на ранни заключения.
В нормални времена журналистите биват хвалени за техния кураж - и с право. Но в тези изключителни времена може да се окаже, че най-ценната добродетел е предпазливостта.
