facebook
twitter

Медии

Осветяването на медиите от Пеевски върви на тъмно и без свидетели

Парламентът се готви да приеме закона на депутата без обсъждане на второ четене в ресорната комисия
571
Снимка: Архив

Управляващи и опозиция разиграват театър, чиято цел е да наложат колкото се може по-безшумно и без дебати сериозни регулации на медиите и да създадат нови лостове за натиск върху журналистите. Парламентът няма намерение да се вслуша в исканията на гилдията, въпреки че проявява голямо желание да се меси в журналистическата дейност. Това личи от начина, по който партиите в него проправят пътя на т.нар. закон за медиите на депутата издател Делян Пеевски и на трима негови колеги от ДПС. Възможно е неговите текстове да влязат за финалното обсъждане и гласуване на второ четене директно в пленарната зала, а не в комисията по култура и медии, която е водеща. Това съобщи за „Сега” член на комисията от ГЕРБ. Така законът ще стане вероятно

 

първият в историята, който не е обсъждан в комисия

 

нито на първо, нито на второ четене, за да не бие на очи, че сред политиците цари пълен консенсус относно плановете им да се намесят на медийния пазар. Според депутата от ГЕРБ след приемането на законопроекта през юли на първо четене той повече не е разглеждан нито в парламентарната група, нито в медийната комисия. Думите са ясен знак, че окончателните му текстове се договарят и пишат на друго място, а не в Народното събрание. Шефът на медийната комисия Вежди Рашидов също призна пред „Сега”, че ново заседание на комисията по законопроекта ще има само „ако се налага” и че на дневен ред вече е приемането му в зала. Рашидов допълни, че предстои да се обсъждат и още предложения, свързани с медийната регулация, като с тях ще се заеме правната комисия. „Засега за гласуване влиза само законът на Пеевски за регистрация и деклариране на медийната собственост. Той вече мина през нашата комисия, но ако се налага, ще го разгледаме пак, няма никаква драма”, коментира Рашидов.  

Подобна схема бе използвана и при първото четене на редакциите на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, чрез който Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева правят опит да въведат редица нови изисквания към медиите (виж карето). Проектът бе внесен през февруари, след което близо шест месеца той не бе разгледан от комисията по медии. Това позволи вносителите да използват точка от правилника, според която

 

опозицията има право да вкара свой закон директно в залата,

 

ако два месеца той не бъде обсъден в комисия. Така на 4 юли законът на Пеевски бе подкрепен с голямо мнозинство, като единствено Антон Кутев от БСП се изказа отрицателно. При дискусиите Вежди Рашидов се оказа най-големият фен на проекта, като сам се предложи за двигател на окончателното му приемане. Първоначално Рашидов твърдеше, че преди това лично той ще осигури мащабен публичен дебат, в който ще се чуят гласовете на журналистите и ще се вземат под внимание исканията. Днес Рашидов вече признава, че законът ще се приеме почти изцяло във вида, в който го предложиха Пеевски и колегите му. И че останалите искания ще трябва да чакат, като междувременно ще се обсъдят и други идеи за медиен контрол. От което става ясно, че обществената дискусия през септември

 

е била просто прах в очите и отчитане на дейност

 

и че ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти” вече са се били договорили какво да съдържа новият закон. Доказателство за това е, че междувременно правителството на Бойко Борисов се отказа от решението си пише собствен проект за медийната собственост и финансиране и да създава орган, който да следи и наказва. Успоредно с внасянето на закона на Пеевски Борисов лично поиска министрите да гласуват създаването на работна група от представители на три министерства, която да даде предложения за законодателни промени. На Комисията за защита на конкуренцията пък бе поставена задача да направи секторен анализ, който се появи в рекордно кратки срокове и се оказа в пълен унисон с намеренията на депутата издател. Постепенно ентусиазмът на министрите да се месят на медийния пазар изчезна, но за сметка на това енергията на парламентарната група на ГЕРБ целокупно се пренесе в подкрепа на законопроекта на ДПС.

Но фона на координираните действия между управляващите и движението и БСП все повече се оформя като мълчалив сподвижник на идеите на Пеевски. Факт е, че при гласуването на първо четене социалистите бяха „против” или „въздържал се”. Но е факт също, че след това представители на левицата не са казали и една дума срещу намеренията на ГЕРБ и ДПС да пренаписват медийните закони според собствените си представи, които вече сринаха България до 111-о място по свобода на словото. Не по-малко симптоматично е, че левицата видимо няма нищо против и не се готви да протестира срещу това, че законът на Пеевски ще бъде приет по възможно най-безсловесната и съкратена процедура, която  депутатите са изобретили.

 

 

ЗАПЛАХИ

Законопроектът на Пеевски предвижда медия, която закъснее да  обяви в посочения от депутата срок собственика си, да се санкционира с рекордна глоба - от 10 000 до 20 000 лв. при първо нарушение и с от 20 000 до 30 000 при второ. При дискусията в Народното събрание издатели заявиха, че подобен размер на санкции може да доведат до фалити на медии. От ГЕРБ и ДПС обаче не отговарят на въпроса дали възнамеряват да премахнат или поне да намалят санкциите.

Стана ясно още, че партиите, които поддържат законопроекта, ще се опитат да се възползват от критиките към него, за да предложат и наложат изцяло нов медиен регулатор. Освен радиата и телевизиите той ще контролира и печатните и интернет медиите. След забележки, че Министерството на културата няма капацитет да се справи с новите отговорности, с които вносителите ще го натоварят, шефът на правната комисия Данаил Кирилов даде да се разбере, че тогава може да се промени заглавието на Закона за депозиране и той да стане общ медиен закон, който включва регулацията на всички медии. Зам.-шефът на медийната комисия Диана Саватева  (ГЕРБ) доразви идеята, че с прерастването на предложенията "Пеевски" в нов закон контролът за спазването му може да се повери на нов медиен съвет. Ролята би могла да се поеме от сегашния СЕМ, ако се разширят пълномощията му, или да се създаде друг орган.         

 

Все още няма коментари

Още

Медийната комисия прие закона на Пеевски за 5 минути

25.10.2018

1271 22
СЕМ регистрира телевизията на БСП

09.10.2018

760 19
Медийната цензура пълзи из цяла Европа

Влез или се регистрирай за да коментираш