Медия без
политическа реклама

Работодатели критикуват закона на ВМРО за фалшивите новини

Приемането му ще ограничи свободата и независимостта на медиите, предупреждава БСК

07 Апр. 2020
Основният вносител на законопроекта е депутатът от ВМРО Александър Сиди

След като журналистически и други организации разкритикуваха законопроекта на ВМРО, чията декларирана цел е уж да се бори с фалшивите новини, същото днес направи Българската стопанска камара. В писмо до шефа на медийната комисия в Народното събрание Вежди Рашидов, подписано от председателя й Радосвет Радев, БСК напълно подкрепя унищожителната рецензия спрямо предложенията на своя член IAB Bulgaria, в който членуват компаниите- собственици на Би Ти Ви, Нова телевизия, "Икономедия" и други фирми от медийния пазар. "Предложените мерки срещу дезинформацията са крайно неефективни, приемането му би могло да доведе до ограничаване на свободата и независимостта на медиите, което е недопустимо за една съвременна правова държава. Недопустима е и липсата на обществени консултации, при това в момент, в който общественият дебат по законопроекта е силно затруднен, поради обявеното извънредно положение", се казва в писмото до Рашидов.

Навлизайки в конкретиката, БСК се обявява срещу заложените от ВМРО нови правомощия на Съвета за електронни медии.  Както "Сега" писа, след въвеждането на извънредното положение ВМРО използва момента, за да внесе проект за промени в Закона за радиото и телевизията, с които поиска СЕМ да бъде задължен да контролира онлайн пространството и да спира достъпа до сайтове, ако те разпространявали фалшиви новини. Информацията няма да е задължително да е свързана с короновируса, а може да е от всякакъв характер, поясниха вносителите. Критерият една новина да бъде обявена за фалшива е под нея да няма име на автор и също така на сайта да липсва лице за контакт, което да се се занимава със спазването на новите европейски правила за защита на личните данни (GDPR).

Проектът увеличава драстично и правомощията на СЕМ, като от надзорен орган на радио-телевизионния пазар го превръща и в администратор на интернет пространството. Предвижда се всяка онлайн медия, която иска да излъчва политическа реклама, да се регистрира с декларация в СЕМ. В случай че изданието няма такава декларация, то също трябва да може да бъде спирано, желаят патриотите.

ВМРО вече представи същите идеи през есента на 2018 г., когато пак поиска закриване на сайтове заради фалшиви новини. Тогава обаче от партията на Красимир Каракачанов не можаха да дадат определение кои новини са фалшиви и преди година и половина такъв законопроект така и не се появи на бял свят.  Преди дни обаче обаче става ясно, че този път вносителите все пак са дали формулировка, като се заменили понятието "фалшиви новини" с "дезинформация в интернет среда". Според ВМРО това означава "разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници, достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица".  Формулировката изглежда доста обща и предоставя широки възможности за репресивно използване на словосъчетанието "невярна информация". Въпреки това ВМРО предлага имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за собственика на домейна, в която е разпространена въпросната "невярна информация". Предвижда се включително и затвор до 3 години за човек, който  "чрез слово, печат или други средства за масова информация или по друг начин подава или разпространява невярна информация, невярно повикване или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога". 

БСК смята, че предложената дефиниция на понятието „дезинформация в интернет среда“ е в несъответствие с водещия в ЕС документ във връзка с борбата с дезинформацията. "Широката дефиниция на понятието може да доведе до цензуриране на мнения на потребителите на интернет сайтове, което от своя страна да рефлектира върху медиите, но и да доведе до страх у българските граждани да изразяват мнението си", се казва в писмото до Вежди Рашидов. Камарата е и против предвидената процедура за установяване на интернет страници, „чрез които се осъществява дезинформация в интернет среда“, за сваляне на съдържание и преустановяване на достъпа до такива сайтове. БСК критикува и неяснотата на текстовете относно случаите на принудително заличаване на регистрацията на доставчик на медийни услуги в интернет и възможността да се стигне до общо лишаване от правоспособност на доставчиците на медийни услуги.

Още по темата