Живея в Мадрид, центърът на епидемията от коронавирус в Испания. От 10 март насам прекарвам по-голямата част от деня да отговарям на въпроси на читатели и в писане на дневен бюлетин за моя вестник - El Diario. Десетки хиляди са болни, а хиляди умират, като случаите се увеличават по-бързо, отколкото в Китай, Италия и Иран. Намираме се под тотална блокада: не можем да излизаме от домовете си, освен до магазина или за лекарства. Или да отидем на работа в малкото случаи, в които офисите са отворени, най-вече за основни услуги. Не можем да излизаме дори за разходка или крос или да отидем в някоя градина, докато през това време армията и полицията патрулират по улиците. Не можем да отидем в друг град, дори в Испания. Най-големият конферентен център в Мадрид в момента е полева болница, най-голямата в страната. Най-голямата ледена пързалка пък е превърната в морга.
Вестник El Diario е издание, ориентирано към създаване на лоялна читателска общност и получаване на финансова подкрепа от нея, подобно на "Гардиън". Нямаме paywall, а молим читателите да плащат абонамент в подкрепа на нашата мисия. Членовете на общността получават някои бонуси като например достъп до откритията ни няколко часа преди останалите читатели. Основният ни приход все още е рекламата, но около 1/3 от постъпленията идват директно от читателите. В момента имаме около 39 000 дигитални абонати, повече от всеки друг национален вестник в Испания.
Ние често казваме, че предлагаме обществена услуга, въпреки че сме частна компания. През двете десетилетия, в които работя като журналист, винаги съм харесвала тази дефиниция на нашата работа, но никога не съм я виждала толкова грубо и директно, както сега.
По време на 14-часовия си работен ден в нашия дистанционен нюзрум аз се опитвам да филтрирам и изясня основните новини за деня на фона на лавина от информация, както и от дезинформация. Особено внимавам за тона, избягвам прилагателните много повече от обикновено и не изтъквам най-горчивите детайлите в основното съдържание на мейлите, които изпращам на абонатите. Избягвам гръмки думи като "криза", "бедствие", "катастрофа", "хаос", "кошмар" и други, които човек се сеща в тази дни. Запазвам някои неща, които съм открила, за по-нататък, тъй като в момента те няма да добавят нищо полезно за читателите.
Някои читатели пишат, молейки за повече добри новини. Няма смисъл да се избягват ключовите лоши вести. Изчерпателната информация е основен инструмент на общественото здраве. Всеки трябва да знае колко лоша е ситуацията, за да може да вземе мерки. Да се захаросва информацията би било опасно и безотговорно. Но в бюлетина се опитвам да включвам по-оптимистични зрънца. На видно място в раздела "Последни новини" поддържам секция "Нещо хубаво", в която публикувам новини за ваксини, лечение, солидарност и иновации. Има и раздел за вдъхновение с неща, които да правите, четете или гледате от дома. Включих лични предпочитания като епизод от Aria Code /онлайн платформа за излъчване на оперни постановки/ от “Порги и Бес”, също камера, показваща скалите на Шетландските острови, както и много вдъхновяващи клипове с ръкопляскане и пеене, с които ние всяка вечер благодарим от нашите прозорци на здравните работници за техните усилия и саможертва.
Много читатели ми пишат с въпроси и предложения. При тези обстоятелства правя всичко възможно да намеря най-добрите източници на информация от публични и частни институции и да пратя отговори с цялата предпазливост, породена от несигурността, пред която сме изправени. Опитвам се да отговарям дори в случаи, в които отговорът е, че няма отговор. Читателите пишат за болните си бебета, за собствените си симптоми, за подозрителни аудиозаписи, които получават по WhatsApp, за тревогите си, че скоро ще загубят обезщетенията си за безработица, за трудностите си да отворят връзка на The Washington Post. Пишат също да благодарят на мен и на колегите ми за работата по материал, който засяга живота им по различни начини.
Една от многото последици от блокадата в Испания е внезапният спад на приходите от реклама, които все още съставят 2/3 от издръжката на El Diario. Това е много млад вестник. Той бе основан от журналисти през 2012 г. и оттогава е на печалба. Все още е собственост от журналисти и има екип от 100 човека. Сега вестникът се сблъсква със сериозна ситуация, както и много други вестници по света.
Екипът вече направи редица съкращения на разходите. След големи дебати решихме да увеличим цената на годишния абонамент за сайта от 60 евро на 80 евро. Ако читатели ни информират, че не могат да си позволят новата цена, им разрешаваме да останат на старата. Отговорът на членовете на нашата общност беше изключително позитивен. Над 90 на сто от нашите абонати приеха новата годишна такса. Само за ден имаме над 1 000 нови абонати, а над 1 600 души поискаха по свое желание да плащат повече. Само за няколко часа числата се покачиха толкова, че трябваше да проверим втори и трети път, за да се уверим, че не е грешка. Не беше. С тези темпове приходите от абонамент ще компенсират останалите загуби при най-лош сценарий.
Сега е трудно дори да си представя как и кога ще се върнем към работата си както обикновено, ако въобще някога се върнем. Нашият вестник, както и самата държава и много компании, ще се борим в продължение на много месеци. Но вярвам, че ще се променим, след като преодолеем всичко това. По-добре ще осъзнаем важните неща в професията. Читателите и журналистите ще имат по-ясна представа кога информацията е ценност, обществено благо, и кога не е.
