Как кучето е станало "най-добрият приятел на човека", кога и къде е било опитомено - учените все още спорят по този въпрос и има няколко съществуващи теории, простиращи се върху десетки хиляди години. Едно е сигурно: човекът и вълкът са се срещнали още докато предците ни са били ловци и събирачи, далеч преди усядането и земеделието. 

"Алфа" представя силно охудожествена версия на фактите, като бодва знаменцето на действието преди 20 000 години. Малка общност първобитни хора тръгва на голям лов всяка есен, за да набави месо за зимата. Вождът решава тази година да вземе на похода и своя син - блед и мекушав юноша, "силата му е в сърцето, а не в копието", както казва разтревожената от перспективата да изгуби детето си майка (Лионор Варела). Но алфата на племето е непреклонен: ще поеме този риск, момчето тръгва и участва наред с останалите в гонитбата на храна. 21-годишният Коди Смит-Макфий е в ролята на младия Кеда, намушкан от разярен бик и хвърлен на малка издатина в скален отвес, откъдето няма как да го спасят. Старите удрят една заупокойна молитва и си тръгват, оставяйки го на произвола на съдбата и стихиите като един същи Леонардо ди Каприо в "Завръщането". В "Алфа" няма мечки и оцелялото момче няма да търси отмъщение, а само спасение и нова среща със семейството си. По дългия път към дома обаче среща неочакван съюзник... Приятелството им се калява в изпитания, момчето пораства, брада и мустаци набождат на лицето му, за да очертаят филмовото време. 

"Алфа" предлага главозамайващо красиви природни картини и вълнуваща операторска работа. Ако си падате по научнопопулярните поредици на "Нешънъл джиографик", този филм няма да ви разочарова. В него дори неживата природа е пълноправен герой - снежните виелици, водните стихии, звездното небе и голите чукари съпътстват единствения одушевен герой по време на самотното му пътешествие. Въпреки че според надписите действието се развива в Европа, продукцията е заснета в Северна Канада, сред пейзажи, каквито очевидно на Стария континент няма, за да пресъздаде усещането за недокосната от човешка цивилизация, сурова земя.

Филмът е самостоятелен дебют на Албърт Хюз, работил досега в комбина с брат си Алън ("От ада", "Книгата на Илай") и очевидно осъзнал, че в този тандем си губи времето. Самостоятелната му творба е по-добра от всичко, което са правили съвместно с близнака си, не толкова мрачна и далеч по-оптимистична. Той води разказа си старомодно, простичко, разчитайки на архетипи; но във визуално отношение е напълно модерен и смело се възползва от възможностите на съвременните технологии. Вълкът обаче не е компютърно генериран, както толкова много герои животни в днешното кино - ролята се играе от кучето професионалист Чък, абсолютен чаровник.

"Алфа" би могъл лесно да мине за семеен филм, ако беше малко по-деликатен в показването на разкъсана плът, болка и насилие. Да го наречем приключенски - няма да сбъркаме много. Той е дълъг само 96 минути и макар първата му част да върви по-бавно и консервативно, в него няма досада и излишества. Суровата природа и отношения между хора и животни не лишават историята от сантименталност и мекота. А поуката е ясна: еволюцията се движи напред не с мускули и груба сила, а с ум и сърце. Заведете и децата, ако не се страхуват от кръв и обичат кучета.