Английският пролетариат не става по-щастлив, нито по-богат
"Извинявайте, че не ви намерихме" е вероятно последният филм на ветерана на социалния реализъм Кен Лоуч
Главният герой Рики и малката му дъщеричка: битието определя съзнанието и (почти) убива любовта.
“Извинявайте, че не ви намерихме“ е дългият и малко нескопосан превод на оригиналното заглавие Sorry We Missed You, взето от бележката, която доставчикът залепя на вратата, в случай че не намери адресата да му предаде желаната пратка. Зад него стои последният филм на 84-годишния ветеран на британското социално кино Кен Лоуч. Миналата година, макар и с гипсирана ръка, режисьорът го представи в Кан, където за 15-и път – исторически рекорд – той бе в състезанието за „Златна палма“; обявявайки, че това ще е последното негово участие на най-престижния европейски фестивал. Кан тази година нямаше и вероятно Лоуч ще сбъдне обещаното. Друг факт е, че освен най-радикалния левичар в англосаксонската кинематография, той е също и рекордьор по спечелени от този фестивал награди – два пъти „Златна палма“, три пъти Голямата награда на журито и три пъти – тази на ФИПРЕССИ. Може би защото селекционерите на Лазурния бряг винаги са ценили социално ангажираното кино.
„Извинявайте, че не ви намерихме“ попадна на наш екран като част от отложения заради пандемията през март и полусъстоял се през лятото „София филм фест“ - с една физическа прожекция и допълнително онлайн присъствие на online.siff.bg, където може да се гледа и сега. В него Лоуч не изневерява на запазените си марки – социалната проблематика и класическия реализъм; все така насочва камерата си към неизвестни или дори непрофесионални актьори, много от които говорят с регионални акценти и не се свенят да ползват ненормативна лексика.
Ако сте гледали (и харесали) “Аз, Даниел Блейк“, „Вятърът в ечемичените ниви“, „Ангелският дял“, „Моето име е Джо“, „Сладките 16“ или някой друг от филмите на Лоуч, и този няма да ви остави безразличен. Напълно уверен в повествованието и изразните си средства, певецът на английския пролетариат разгръща поредната история за социална несправедливост с помощта на своя постоянен сценарист Пол Лавърти.
Рики е любящ съпруг и баща на две деца, но подхвърлян от живота, без постоянна работа. В началото той започва работа като „самонает“ куриер в логистиката; с течение на времето разбираме, че компанията за пратки го държи едва ли не заложник – ако се разболее или си вземе почивен ден, той трябва да плати на някой друг да изпълни поръчките му.
Пълната липса на социална защита в неговата уязвима позиция на фрийлансър води до крайности и заплашва да разруши семейството му. Големият син, тийнейджър, се бунтува и е на път да бъде изключен от училище, а малката дъщеричка, която редовно остава сама до късно през нощта – защото и майката работи неуморно, грижейки се за болни и възрастни хора, - сънува постоянни кошмари. Лоуч представя по съкрушителен и затрогващ начин пътя, по който този нов вид безмилостен капитализъм (в който работниците нямат на своя страна дори синдикати, взаимна солидарност и защитата на трудовото право) поставя Рики в безизходица и унищожава самоуважението и емоционалните му връзки с близките.
„Извинявайте, че не ви намерихме“ е неизбежно дидактичен и сантиментален, но Кен Лоуч разказва тази трагична история с искреност, хумор и огромно съчувствие към героите си. Ще го изпитате и вие.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
